България
Изненадващ ход: Нови водещи на сутрешния блок на bTV
С началото на новия пролетен телевизионен сезон bTV продължава да развива както развлекателната си праймтайм програма, така и актуално-публицистичното си съдържание.
От 16 февруари медията представя новите водещи на „Тази сутрин“ – утвърдените журналисти Богомил Грозев и Юлия Манолова.
Новата екранна двойка ще посреща зрителите всяка делнична сутрин от 06:00 часа, като ще поставя на фокус важните събития от обществения живот, ще търси отговори и ще дава гласност на темите, които имат значение за ежедневието на хората.
Добре познатите за зрителите сегменти в „Тази сутрин“ като панелни дискусии, разговори с гости и коментари, авторски рубрики, информация за времето и материали от репортерите по съществени казуси, продължават да бъдат неизменна част от структурата на предаването.
Богомил Грозев и Юлия Манолова са сред разпознаваемите лица в българския телевизионен ефир с над 20-годишен професионален опит. Забележителната телевизионна кариера на Богомил започва именно от bTV като икономически и социален репортер, преди да се присъедини към другата частна национална телевизия като водещ на Новини. Той е и комуникационен експерт в сферата на корпоративните и маркетингови комуникации.
Юлия Манолова има богат телевизионен опит като редактор на актуално предаване, отразявала е международни новини, била е водеща на Новини и сутрешен блок, автор и изпълнителен продуцент на новинарски и публицистични формати.
„Посрещаме в екипа си добре познати и реномирани журналисти, които се ползват с висок обществен авторитет и уважение в медийната индустрия. Убедени сме, че със своя професионализъм, ангажираност и експертен поглед към значимите въпроси и процеси, които формират дневния ред, Богомил Грозев и Юлия Манолова ще допринесат за съдържателното и програмно развитие на „Тази сутрин“.
Сутрешният блок остава близо до зрителите, като поставя във фокуса темите, които пряко засягат техния живот и ежедневните им решения“ – заявява Ралф Бартолайт, главен изпълнителен директор на bTV Media Group.
Журналистите Росен Цветков и Гергана Венкова продължават активната си работа в новинарската редакция на bTV като водещи и репортери, ангажирани със специални студиа, формати и новинарските емисии на медията.
Богомил Грозев започва професионалния си път преди повече от 25 г. в Дарик радио, след което се насочва към печатните медии – вестниците „Банкеръ“ и „Сега“, както и списание „Тема“. Телевизионната му кариера стартира в bTV Новините, където в продължение на 7 години работи като репортер.
Там утвърждава журналистическия си стил със задълбочени материали, живи включвания от мястото на горещите събития и отразяване на значими икономически и социални теми. По-късно се присъединява към екипа на NOVA телевизия като водещ на централна емисия Новини.
В професионалния си път заема и позицията директор на общинския институт „Старинен Пловдив“, където работи активно за опазването и популяризирането на културното и историческото наследство на Стария град, Античния театър, Римския стадион и Епископската базилика на Филипопол.
Развива дейност и като филмов продуцент на филмите „Завръщане“ и „Завръщане 2“. През последните години работи като маркетинг директор в банковия сектор и като комуникационен експерт с опит в организирането и провеждането на обучения по медийно поведение и публично говорене. Богомил Грозев има висше инженерно образование и е преминал през редица практически обучения в областта на медиите, PR стратегиите и дигиталния маркетинг.
Професионалният път на Юлия Манолова започва в Евроком-Пловдив като водеща на новинарски емисии и международен редактор. В Българската национална телевизия тя работи като редактор и водеща на „Денят започва“, „БНТ Такси“ и „По света и у нас“. След това става водеща и редактор на новинарското предаване „Нюзрум“ по News7. В телевизия BiT заема позицията изпълнителен продуцент на новините, автор и водеща на предаването „Една различна неделя“.
Опитът ѝ включва и ролята на изпълнителен продуцент на сутрешния блок на телевизия Европа. Преди да се присъедини към bTV, Юлия Манолова работи като продуцент и водеща на публицистичното предаване „Пресечна точка“ в NOVA телевизия, както и като водеща на Новини в NOVA NEWS. Юлия Манолова е завършила международни икономически отношения и журналистика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Преминала е през международни медийни обучения в България и Германия, както и шестмесечен стаж в американския телевизионен канал Fox.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
