Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България.

Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар).

През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В нощта на Рождество е изгряла Витлиемската звезда, насочвайки тримата влъхви, които пристигнали да се поклонят на Младенеца и да му поднесат най-скъпите по онова време дарове – злато, смирна и ливан (ладан).

На празничната трапеза слагаме пача, свинско печено, печена кокошка, кървавица, наденица, кюфтета, сланина, пастърма със зеле, сарми, баница, пита, медени сладки.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.

Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство.

С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен.

Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала.

Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си.

После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.

На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.

Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим.

Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съобразно вкуса и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка – символ на благоденствие и богатство.

Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане „копринено“, както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.

На този ден имен ден празнуват: Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Христо, Християн, Христин, Христофор, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко и всички техни производни.