Внавечерието на големия християнски празник Великден в пореден брой на „Чудеса и Вяра“ ви разказваме историята на храмове, чакащи своето Възкресение. Заради миграция на населението през вековете или набези на иноверци днес тези свети места са далече от населени места, в руини като грохнали стражи на вярата. През започналия пролетен сезон забравените храмове се явяват и една добра дестинация за поклоннически туризъм, пък и за дарения за тяхното възстановяване. Интересно е, че с малко повече късмет човек може да намери и съкровище, защото около тези храмове от векове витаят легенди за несметни богатства.

Осиковският (Осиковишкият) манастир „Св. Богородица“ се намира в подножието на връх Острома, в местността Манастирски ливади, току между родния град на Тодор Живков, Правец, и село Осиковица. За съжаление няма и помен от величието на храма. Днес той прилича на зеленчуков парник, тъй като е покрит с найлон.

В Осиковишкия манастир има и икони.,

dveri.bg

Все пак, ако сте в района и решите да посетите святото място, има път, който започва от мегдана на селото в южна посока. Първите 5-6 км са асфалт, а после започва пътека (черен път). Държи се курс само направо, като ще видите и табела, указваща разстоянието оттам, което е 1 км.

Осиковишката обител датира от времето на Второто българско царство. Тук е имало древен манастир, като от него е оцеляла само тази сграда. Тя е изградена върху основите на светилище от трако-римския период. Прелюбопитен факт е, че обителта не е пострадала по време на османското нашествие и е продължила да функционира чак до края на ХVІІІ в. Сред местното население има запазено предание, което реди, че някога тука е имало приказно красив манастир. За съществуването му е намерено потвърждение в една приписка от 1730 г. В изследването за архитектурата на българските манастири Н. Тулешков също отбелязва Осиковишкия манастир, поставяйки го най-общо в периода XII-ХIV в. Разрушаването се свързва с времето на кърджалийските размирици в края на XVIII в.

Имане

Разказ за поругаването е записан през 1930 г. от Васил Маринов Владов (Робовешки), по разказа на неговия дядо Петър Гешов: „Като дошли турците на манастира, там имало двама калугери. Хванали по-стария калугер Давид и започнали да го бият и измъчват с нажежена верига да даде жълтиците. През това време младият калугер Иван взел парите в котлето и с кон побегнал по пътя през Крушевец за към село Лъга и оттам за Етрополския манастир. Кърджалиите видели, че калугерът бяга, и се спуснали с конете да го догонят. Калугерът, като видял, че ще го стигнат и хванат, спрял в една изорана нива в местността Милин кладенец и заровил котлето с парите. Кърджалиите го настигнали в местността Барата и го съсекли. Година по-късно синът на дядо Вълко Трифонов – Цако, отишъл да оре нивата заедно с глухонямата си сестра Цока. Тя намерила парите и ги скрила някъде към кошарата без да каже на домашните си. По това време върлувала чума, Цока заболяла и за три дни умряла. Дълги години иманяри обикаляли наоколо да търсят скритите пари в определени дни – през нощта срещу Гергьовден или Еньовден“ (Андонов 1980, 6; Данчев 1995, 61). Но така и не намерили съкровището.

Столетник

За архитектурата на храма сочат спомените на столетника Йончо Вълков, записани през 1929 г. Според този информатор църквата е била в руини още през детството му. Стените обаче били по-високи, а над входа е имало оформен свод. Докъм средата на ХХ век вляво на входа е личал надпис КА (последните букви на формулата IС ХС NНКА). Според съхранения спомен, записан през 1935 г. от свещеноиконом Иван Георгиев, манастирът е носил името “Св. Богородица”(Донев 1985, 274). Освен църквата към манастирския комплекс са принадлежали различни постройки. Следи от масивна каменна сграда личат на около 20 м източно от църквата. Съществуват данни, че дървени сгради със стопанско предназначение е имало и в западна посока, но от тях вече няма следи.

Международен проект подобри изгледа на средновековния храм.,

opengate-pravets-surdulica.com

Днес руините на църквата продължават да се почитат като свято място, на което се провежда съборът на селото и се раздава курбан за здраве на празника Рождество Богородично. Престолният камък от църквата се използва като оброк, а идващите поклонници палят свещи на него.

През 2004 г. се провеждат археологически разкопки на архитектурните останки на църквата. При направения предварителен оглед се установило, че вътре и около храма има няколко иманярски изкопа. От тях местен жител е събрал и съхранява голямо количество фрагменти от стенописна украса.

Ломени камъни

В архитектурен план църквата представлява еднокорабна едноапсидна сграда без притвор. В градежа са използвани дялани и ломени камъни, споени с бял хоросан. Има само един вход от запад. Той е изграден с добре обработени бигорови каменни блокчета. За праг е използван голям полукръгъл камък. Формата и структурата му дават основание да се предположи, че вероятно става въпрос за вграден воденичен камък, който допълнително е обработен и функционално преадаптиран при строежа на църквата.
Търсачи на съкровища са разрушили напълно и подовата настилка.

Фрески

Стените на църквата отвътре, а вероятно и на някои места отвън, са били украсени с изящна стенописна украса. От нея са запазени малки участъци. Откриват се също отделни букви или части от думи, елементи от човешки изображения, а на някои фрагменти личат и врязани графитни надписи. Особен интерес представляват частите от три човешки изображения. Сред намерените стенописи са и няколко фрагмента с изписани букви от кирилски надписи. Според направения палеографски анализ надписите са изписани със сигурна ръка от изключително опитни зографи.

Съпоставка на буквите показва голяма близост с надписите от стенописите в църквите в Земен и в Беренде. Това е и едно от важните основания стенописната украса на църквата при Осиковица да бъде датирана във втората половина на XIV в.

Кръстове

Сред руините на църквата, безразборно нахвърляни и частично повредени, са открити също и надгробни кръстове, характерни за периода XVIII–XIX в. Те са изработени от бигор и се смятат за чудодейни.

Като цяло археологическите разкопки на архитектурните останки в местността Манастирски ливади показват съществуването на два строителни периода. Първият се отнася към трако-римската епоха, а вторият се свързва с времето на Второто българско царство, когато тук е била издигната малка по размери, но масивна като градеж и богато стенописана църква.

Иманяри щурмуват „Света Богородица“

Уникална е и късно средновековната българска църква „Света Богородица“ (наричана още „Покров Богородичен“) до село Пастух, община Невестино, край Дупница и Бобошево. Църквата (или каквото е останало от нея) е обявена за паметник на културата.

Руините от храм Света Богородица над река Струма.

Двата върха

Руините й се белеят върху височина с два заоблени върха (северен и южен), оградени от три страни с река Струма. На южния връх са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в североизточното подножие на северния връх, като днес е труднодостъпна, изложена на прякото действие на природните стихии, а освен това е силно пострадала от иманярските набези. Наоколо е като минно поле от изкопи и ако човек не внимава, може да пропадне в някоя дупка.

Времето на възникване на този старинен храм не е известно.

Надписът

Въз основа на ктиторски надпис, който е бил запазен при посещението на мястото от българския учен Йордан Иванов през 1906 г., се разбира, че изписването на църквата е извършено през 1557 г. Според надписа ктитори на храма са селяни от съседното село Блато. Текстът е публикуван в книгата му „Северна Македония“ и гласи:
„Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много …“

Параклисът Св. Иван в село Пастух.

Иванов отбелязва още, че за надписите в църквата, които са изписани на старобългарски език, е използвана сръбска правописна редакция, която е характерна за писмените паметници от западните български земи между XIV и XVI в. Това се обяснява от факта, че в края на XIII в. и през XIV в. земите западно от Пастух периодично влизат в пределите на сръбската държава.

Крепостта

Oт ктиторския надпис се разбира само годината на изографисване на храма, а кога е била изградена самата приказна църква, на този въпрос не може да се отговори с категоричност. За отправна точка може да се вземе близката крепост, в чието подножие се намира храмът. Тя вероятно датира от времето на градове крепости и духовни средища като Долна Сътеска и Житомитск. На база на това може да се предположи, че „Св. Богородица“ (или предхождал я храм) има значително по-стар произход (вероятно от IX-X в.).

Римският град

Според местните горе е имало светилище и римски град, чиито останки още личат. По-късно, когато идват османските завоеватели, не са разрушили тази черква, защото в съседство е имало и езическо светилище, а мюсюлманите много са се плашили от тези култови обекти. Още по-рано, през III век, римските легиони са сменяли конете си в района, освен това е имало и ковачница за пари. Това дава основание в района да се търси голямо количество заровени златни пари.

Крепостта е впечатлила и легендарния изследовател историк Константин Иречек. През 1883 г. той пише: „… Насреща се белеят основите на старо градище със зидове от стара църквичка…” Но макар храмът да е бил разрушен, местното население продължило да почита светостта на мястото, което се превърнало в оброчище.
През 1969 г. пастушката църква „Св. Богородица“ е обявена за паметник на културата от местно значение.

Рухна „Св. Троица“ в Брезнишки извор

Падна временният покрив на църквата „Св. Троица“ в пернишкото село Брезнишки извор. За плачевното състояние на храма сигнализираха жители на населеното място само преди дни.

Той е построен през средата на XIX век, а камбаната, която е запазена и до днес, е от 1876 – годината на Априлското въстание. Преди седем лета реликвата обаче е открадната. Тогава стойността й е оценена на около 200 хил. евро. За щастие скоро камбаната е открита. В момента заедно с църковната утвар тя се пази на сигурно място, увери кметският наместник на селото Росица Димитрова.

Света Троица, село Брезнишки извор.

БТА

Цитирана от БТА, тя разказа още, че преди половин век покривът на черквата протекъл. След това нито държавата, нито Софийска митрополия и Светият синод взели мерки, въпреки че били информирани за ширещата се разруха. Междувременно покривът рухнал, а стенописите започнали да се рушат. Виждайки това, младите хора събрали средства помежду си и направили временен покрив с дървени греди и винил. Но от вятъра и дъждовете и той паднал.

Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир, коментира в социалните мрежи, че пари за възстановяването на храма има, но те не достигат до Пернишко. Той изчисли, че за 5 години православната ни църква е получила за Пернишка област 6 000 000 лв. от държавната субсидия (по 10 лв. за всеки от 120 000 православни християни). От тях за заплати на 15-те свещенослужители в района и ремонт на два храма са изразходени 1,4 млн лева. „И така БПЦ е спечелила нетно от област Перник 4 500 000 лева! Чиста печалба. Пари, които са взети (по 10 лв.) от пернишките християни и са ползвани за други места”, възмути се отец Никанор.