България
Кирил Домусчиев ексклузивно: Много хора ме отписваха, но ще останат разочаровани!
БЛИЦ потърси председателя на КРИБ Кирил Домусчиев по най-актуалните въпроси в държавата, финансите, кризистната ситуация породена от COVID-19 и икономическите последици от пандемията. Ето как г-н Домусчиев отговори на въпросите на управителя на медията Ивайло Крачунов.
– Г-н Домусчиев, как ще коментирате решението на правителството за удължаване на срока на извънредното положение до 13 май?
– Трябва да сме реалисти. На всички е ясно, че няма да излезем бързо от карантината и проблема с коронавируса. Не смятам, че в България има индустриалец, който да не се готви сериозно за един по-дълъг период на извънредно положение. – Редно ли беше Народното събрание да спре работа заради заболяването на един депутат? – За мен е несериозно българският парламент да не се събира. Тези хора получават заплати, избрани са от нацията и в едно такова извънредно положение те трябва да са на фронтовата линия заедно с лекарите, медицинските сестри и полицаите.
Депутатите трябва да работят заедно с всички хора, които в момента работят по заводите и продължават да произвеждат продукция, храна и суровини. Народните представители са лицето на нацията и трябва да работят и то най-вече по отправените им критики за Закона за извънредното положение, за да направят съответните корекции. Едно от безумията, които сътвориха е да премахнат наказателните лихви при просрочие на задължения. В момента се създава една огромна вътрешна задлъжнялост, защото никой вече не плаща за доставка на стоки и услуги. Създадена е ситуация, при която да не могат да се налагат и запори.
Много фирми ще фалират точно заради тази глупости, тъй като не могат да си получат парите! Другият главен момент е, че със Закона за извънредното положение се блокира възможността за издаване на строителни разрешения и с това допълнително оставяме строителите без работа. Затова казвам, че има много работа, която депутатите трябва да вършат спрямо ситуацията и кризата. Това се отнася и за Закона за енергетиката, където спешно трябва да се направят поправки, за да може Булгаргаз да върне парите на хората и фирмите. Вие знаете, че тези пари са жизнено необходими и за бизнеса и за гражданите, а не да се чака Банката за развитие да раздаде кредити в едно необозримо бъдеще.
– Текат преговори между представители на бизнеса и държавата за размера на държавната помощ. Ще окажат ли реален ефект върху бизнеса финансовата помощ и данъчните облекчения, които бяха обявени от премиера Борисов? – За съжаление правителството взе решенията си без да се допита до представителите на бизнеса.
Смятам, че това беше грешка. В крайна сметка ние създаваме брутния вътрешен продукт, ние плащаме заплати и създаваме работни места. Затова беше редно да се потърси нашата експертиза по този въпрос. Но станалото станало. В крайна сметка започнаха разговори в Тристранният съвет с представителите на българското правителство. Работодателските организации представиха своето виждане за това къде мерките ще помогнат и къде те не биха дали ефект. Отделен е въпросът дали социалната министърка и другите ангажирани с темата министри приеха нашите аргументи. За съжаление по част от въпросите, които поставихме не срещнахме разбиране, което ще доведе до съответните негативни последствия. – Може ли държавата ни да постъпи като Франция, Унгария и Германия, които дават много повече пари на фирмите и отделните хора? – Аз смятам, че средствата, които отделя държавата в един начален етап на борба с пандемията и икономическата криза не са никак малко. Проблемът е начинът, по който тези средства ще бъдат разходвани и употребени за подкрепа и стимулиране на българската икономика. Той трябва да бъде възможно най-ефективен. Факт е, че работодателските организации подкрепиха решението за предоставяне на 500 млн. лева за допълнителните средства за заплати на медици, полицаи и хората на първа линия за борба с коронавируса. Също така подкрепихме отпускането на ресурс за раздаване на кредити през ББР и решението на правителството за неувеличаване на заплатите на държавната администрация, която често пъти създава повече бюрокрация, отколкото работа върши. Това са все положителни мерки. За съжаление със сигурност мярката 60/40 за подкрепа на бизнеса по посока на запазване на работните места е нещо, което работодателските организации, включително и синдикатите не подкрепяме. Смятаме, че тази мярка няма да работи. – Ще настоява ли КРИБ за допълнителна държавна помощ в икономиката? – На този етап това не е обсъждано, тъй като считаме, че все още не е ясно колко дълго ще продължи извънредното положение и кризата като цяло. На този етап по-скоро трябва да се върви към модифициране на мярката 60/40. – Има ли достатъчно финансов ресурс държавата да устои на новата ситуация? – Аз считам, че предложението на финансовия министър Горанов за осигуряване на буфер в бюджета чрез взимане на заем до 10 милиарда лева е напълно достатъчно като решение и би подпомогнало в достатъчна степен българската икономика. Да се надяваме, че няма да се стига до разрастване на кризата и, че по-бързо ще излезем от тази ситуация. Оптимист съм, че ще се справим с кризата за няколко месеца и ще започнем да живеем нормално. – Очаквате ли оттегляне на частни инвеститори от България предвид създалата се ситуация? – Според мен голяма част от българския бизнес в момента не мисли за инвестиции. Всеки събира ресурс с цел да може да издържи възможно най-дълго в тази тежка пазарна ситуация. Възможно е и част от чуждите инвеститори да замразят инвестициите си в България за тази и следващата година. – Споделяте ли теорията, че COVID-19 цели са пренареди световния финансов ред? – Четох какви ли не теории по този въпрос, но в крайна сметка дали умишлено или не COVID-19 ще промени много неща в света на финансите и на икономиката. Коронавирусът ще се отрази и на нашия живот. – Какъв е анализът Ви за срива на Американската финансова борса? – Анализът ми не може да бъде много различен от този на водещите световни финансови експерти. Наясно сме, че тази пандемия и страхът от нея доведоха до много сериозна икономическа криза каквато през последните десетилетия не сме виждали. – Ще се отрази ли пандемията върху Вашия бизнес в САЩ? – При всички положения ще се отрази. Моят бизнес в Америка е свързан с производство на лекарства. Както знаете навсякъде в света тази индустрия получава приоритет, така че ние сме едни от последните, които не дай Боже трябва да затворим. Наред с това не трябва да пропускаме и човешкият фактор. В нашите заводи работят хиляди хора, които могат да заболеят, така че всичко е непредсказуемо. – Ще има ли бизнес, който да се възлолзва от създалата се тежка икономическа ситуация? – Тук не може да се говори за отделен бизнес. Печеливши са китайците. – Смятате ли, че държавата взе навременни мерки за ограничаване на заразата? – България може би е първенец в целия Европейски съюз по мерките, които взе за ограничаване на заразата.
Те са не само навремени, но и ефективни. Резултатите и статистиката го показват. – Какво си помислихте, когато видяхте, че зала „Арена Армеец“ е преустроена в полева болница? – Да ви кажа честно – направи ми лошо впечатление този евтин пиар! По-скоро трябваше да се вземат мерки по посока на това всички болници в България да се подготвят с всичко необходимо за посрещане на една вълна от болни, а не военните да правят циркове с превръщането на зала „Арена Армеец“ в полева болница. Това би могло да се направи на един последващ етап, когато болниците не биха могли да поемат болните пациенти.
– Как гледате на хейтърите, които ви атакуваха докато се лекувахте от коронавируса? – Много хора ме бяха отписали и ме погребваха. Въпросните хора не ми желаеха оздравяването, но днес мога да им кажа, че ще останат разочаровани, защото всичките ми показатели са перфектни. Вече съм напълно здрав човек. – Имаше ли момент, в който се страхувахте за живота си? – Не, аз съм силен характер! Не съм си и помислял, че няма да мога да се преборя с това грипче! – Главният прокурор Гешев в интервю за БЛИЦ каза, че е срамота България да не си подреди държавата, която има население само 7 милиона. Споделяте ли неговото мнение? – Смятам, че в кризата в момента и държавата, и прокуратурата действат сериозно и си вършат много добре работата.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЛихвите и цените променят семейните бюджети, домакинствата планират разходите по-внимателно
-
България1 месец agoКак движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите
-
България4 седмици agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България4 седмици agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
