Красимир Цанев, експерт „Програми и проекти” към МЦР-Взаимопомощ. Бакалавър философ и Магистър психолог от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Кариерен консултант по международната програма Global Career Development и Председател на „Взаимопомощ” за периода 2004 г.-ноември 2013 г.

Г-н Цанев, СНЦ МЦР „Взаимопомощ” тази година отпразнува 9 – тия си рожден ден. Вие сте един от основателите, припомнете как решихте и с каква цел поставихте основите на организацията?
Идеята дойде от няколко бивши червенокръсци, единият от тях и бивш Директор на БМЧК и настоящ Председател на Националната Аптечна Камара. Интересното в случая е, че петима от седемте учредители на организацията ни все още са активни фигури в нея. Tака на 05 ноември 2004 г., в Старазагорски окръжен съд, бе регистриран Младежки център за развитие – Взаимопомощ, a всичко започна с въпроса „щастлив ли си?”. Така установихме, че за да отговорим на него с ДА, трябва да започнем нещо ново и различно. Основно целта дойде от идеята да се способства за развитието на младите хора. Така поставихме и следните цели:
Създаване на условия за популяризиране на културата и изкуствата на балканските народи, взаимно опознаване на младите хора от държавите от Европейкия съюз, организиране на алтернативни младежки и граждански форми и дейности за ангажиране на свободното време, подпомагане на успешната Европейска интеграция на страната, повишаване екологичната култура на българина и опазване на околната среда – цел, в която работим усилено в последните три години. Най – интересно формулираната и залегнала цел в устава ни – изграждане на морални устои на гражданското общество и категории като „единство“ и „лоялност“. Актуална в последните месеци за българската нация тема.
Малцина знаят защо избрахте точно това име?
Името е резултат от ясната идея какво искаме, както казах, организацията да способства за развитието на младите хора. Така се предложи името Младежки център за развитие. От другата страна стоеше идеята, че за да успеем да направим нещо ново трябва да сме „лоялни”, „единни” и си помагаме, не само Аз на Tеб и Tи на Mен, а и ако двамата помогнем на друг и той ни върне жеста и пр. и пр. Така се роди идея за основния слоган „Взаимопомощ”. Неусетно в разискванията той се превърна и във втора идея за име на организацията. Така Учредителното събрание роди организацията МЦР-Взаимопомощ.
Девет години биха могли да бъдат както малко, така и много, какво развитие претърпя организацията за всичките тези години, какви хора се обединиха около вашата кауза?
Много са! От създаването си до сега израснахме като Европейски акредитирана организация, учредител на най-голямото младежко обединение в България – Национален младежки форум (наши членове бяха и Управителен съвет и в момента са в Контролната комисия на същата), организираме събития със запазена марка в Патентното Ведомство на България „Малка сцена”, като еко фестивал на Копринка. Представители сме на Евродеск точките и посрещнахме и изпратихме европейски доброволци от 2009 до сега в двадесет и един доброволчески проекта по програма „Младежта в действие”. В тези години създадохме клубове в цяла България. Сега организацията разполага с клубове и координатори в Казанлък – Иван Георгиев, София – Гери Костуркова, Стара Загора – Евгений Лишев, Варна – Мария Лишковска, В. Търново – Илия Илиев, Г. Оряховица – Евелина Тодоранова, Димитровград – Елена Димитрова, Пловдив – Венцислава Рачева, Каспичан – Тодор Андреев, Плевен – Александър Симеонов, като някои от тези хора са с нас през всичките девет години. Един от тях в лицето на Гергана Костуркова е в контролната комисия на НМФ и работи в Президенството на Р. България, друг Евгений – спечели „Кауза България” по БНТ. Трети като Александър и Тошко са хора на изкуството, съответно музикант и художник. Е. Тодоранова е Директор на кариерния център на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Един от учредителите ни Антон Вълев е магистър – фармацевт и председател на Националната Аптечна Камара. Последните двама като мен и сегашният ни председател Мария Славова сме през всичките девет години в организацията.
До колко е разпространено доброволчеството в Казанлък и като цяло в страната? Какво би могло да се желае в тази насока?
В последните три години в Казанлък специално, имаше много доброволчески инициативи, подкрепени и от държавни, съответно общински институции. Това са дейности без финансова изгода, които се предприемат по свободната воля, избора и мотивацията на даденото лице. Доброволчеството съдейства за създаването на човешки и социален капитал и за насърчаването на социалното приобщаване. Радостен в тази насока е фактът, че сред младежта става все по-престижно да си и да бъдеш доброволец. Причината за съжаление и тук често е комерсиална, поради изискването на повечето чуждестранни университети при прием на студенти те да представят и уверения за доброволчески дейности.
„Взаимопомощ” е както посрещаща, така и изпращаща организация по отношение на наши и чуждестранни доброволци. Разкажете за това?
Европейска ДОБРОВОЛЧЕСКА служба – ЕДС (EVS) дава възможност за включване на млади хора между 18 и 30 години в международни доброволчески дейности на територията на Европейския съюз и извън него. Програмата в България е администрирана от НЦЕМПИ. Организацията ни има седем проекта за посрещане на доброволци в Казанлък. От 2010 г. до сега са ни посетили 35 доброволци от девет държави, а през 2014 г. вече е одобрено пристигането на още двама. От България са заминали 19 доброволци по десет проекта. Тази информация е синтизирана и в уникалната идея – стена на доброволчеството, намираща се източно от ДК „Аресенал”.
По какви проекти работи „Взаимопомощ” в момента и кои от проектите, по които сте работили през годиините отчитате като най-стойностни?
В момента работим по два проекта, финансирани от НЦЕМПИ, този по който приемаме доброволци в България е „Приятелство в кутия”, осъществяващ се в сътрудничество с Дневен център за деца с увреждания-Казанлък и Дом за стари хора №3. По него сега в града на розите има две испанки – Анхела и Люрдес, очакваме и още две момичета през 2014 г. По проект „Орта през обектива” участват двама българи – Лора и Божидар, които за дванадесет месеца ще бъдат ЕДС доброволци в Португалия. Двата проекта са по програма „Младежта в действие” на България. По останалите проекти „Защо ЕДС” – Полша, „ЕДС – Свети Никола” – Полша, “Социално културна динамизация на локално ниво” – Испания, „Реактивен град” – Словения, „Дневен център за деца с увреждания“ –Испания и „Следващите поколения”-Италия сме изпратили български доброволци и са финансирани по програма „Младежта в действие” от държавите, в които пребивават доброволците. За нас, като екип всички проекти са успешни, защото всеки от тях е различен, обичаме предизвикателствата в тях. Най-голям отзвук получихме за трилогията проекти „Екологично развитие I, II, III”, за които имаме две награди от Министрество на околната среда и водите.
Сдружението си сътрудничи със себеподобни организации от различни градове на страната. Как си партнирате?
Да! И не само себеподобни, а с Общини, читалища и посолства дори. Изграждаме партньорска мрежа. Както в Казанлък и региона, така и в цяла България и Европа. Подробна информация за тях имаме на страницата ни: www.ydcma.org
Успя ли „Взаимопомощ” за времето откакто съществува като организация да се превърне във фактор от обществено значение?
Факторите, които оказват влияние за избора на младите хора са многобройни, променливи и твърде често взаимно зависими. Те могат да се обединят в няколко големи групи – социални, културни, психологични, биологични и демографски. Ето защо се опитваме да сме разнообразни и ги покриваме в инициативите си.
Младите хора в България не успяват да намерят своите медии и нямат доверие в тях, тъй като не намират съдържание, от което се вълнуват. Проучването което направихме преди време посочи, че на младите се предоставя повече развлекателна и лека програма, докато повечето от тях всъщност търсят сериозни анализи, икономически, политически и културни материали, искат да са част от новините. Като начин това да се промени бе варианта младите хора да получават по-голям шанс и свобода в собствени младежки продукции, където сами да правят медии. Затова създадохме младежкия бюлетин „ДоброволциТЕ” и след неговите 20 броя към днешна дата считам, че това е нашият фактор от обществено значение и ще работим здраво да го развиваме и за в бъдеще.
Какви са целите, които си поставя организацията в близко бъдеще?
Регистрирали сме се като младежка организация в Националната информационна система за младежта на територията на Република България по закона за младежта. Както и до сега ще продължим да сме разнообразни и да работим в мрежа с други организации и институции. Продължаваме с идеята клуб на доброволеца и както казах ще се опитаме да направим национален доброволчески бюлетин.
Вашето пожелание към всички казанлъчани?
Нека станем още по-единни в каузите си и осъзнаем необходимостта от надежда. Нека се огледаме и я намерим!

Интервю на Владислава Василева – вестник „Искра“