Той е един от най-популярните и обичани български актьори и комици с култови роли в “Улицата”, “Смях в залата”, “Комиците” и много театрални постановки. Той забавлява публиката с неподражаем стил и енергия. С шеги по пътя към мъдростта за корените и семейството си, за приключения в живота си Кръстю Лафазанов разказва в интервю за Ютуб канала ToTo Yotov.

– Кръстю, във Варна ли си израснал, или само си роден там?

– Във Варна, в центъра на града живеех. Къщата вече я няма.

– Тази къща от дядовото ти време ли е?

– От дядо ми, който е работил в Америка 30 години и се връща, купува къщата, за да могат да живеят там децата му.

– Дядо ти от Варна ли е, защо избира там да се задоми?

– Баба ми и дядо ми са бежанци от Егейска Македония, много бедни хора. Оставят баба ми да пази къщата в Егейска Македония и всичките нейни роднини заминават за Америка. Тя остава сама, след което се женят с дядо ми и се заселват във Варна, живеят под наем. Той през 1922 г. отива в Америка, като успява да премине границата, защото тя тогава е била затворена, скрит в един хладилен фургон заедно с негов приятел грък.

Влизат на практика незаконно в Америка и добре, че някакъв чернокож ги е намерил, иначе са щели да замръзнат вътре.

– Какво е работил дядо ти?

– 30 години е правил язовири – много тежка работа. Той е бил изключително здрав човек. Разказаха ми следната история: някакво ремарке с динамит се откача от камиона и тръгва надолу към ниското, в селото, където са живеели, и той бяга, хваща ремаркето, задържа го, закачва го обратно на камиона. Но камионът му притиска кръста и тогава спира да работи и се връща в България. Дядо ми е трябвало 15 години да бъде там, но спечелените за това време пари дава на роднини на баба ми да си купят къща. Те не му ги връщат и той още 15 години работи, за да изкара пари за себе си. Прибира се през 1956 г.

– А баба ти през това време какво прави?

– Той я извиква при него в Америка накрая. А тя нито може да чете, нито да пише, как е стигнала при него сам-самичка, не се знае. Три месеца я разхожда там и решават да се приберат не със самолет, а с кораб през Италия. Интересното е, че самолетът, с който по принцип е трябвало да летят, катастрофира и пада. Има нещо свише, което ги е пазило. Слизайки в Италия от кораба, дядо ми казва на баба ми: “Жено, къде ме водиш в тая цигания тука!” (смее се). Идвайки в България, млъква и една седмица не е говорил – сигурно му е харесало повече на пристанището в Италия (смее се).

– Как се е казвал дядо ти?

– Кръстю, естествено, на него съм кръстен. Лафазанов! Има една история. Чичо ми е бил голям зевзек, непрекъснато се е шегувал. Но са били много бедни. И дядо ми като се връща от Америка, е носил бял костюм – може би да впечатли баба ми, която не е виждал 30 години. Не е за вярване просто как са си запазили семейството при тази раздяла.

При тях много важен беше моралът

Семейството и децата бяха на много високо ниво. Те са си контактували през всичките тези години само с писма, като баба ми е ходила при други хора да й ги четат и пишат, защото тя не е била грамотна. Аз съм виждал – тя пишеше като първокласник.

– И чичо ти, зевзекът, какво прави при завръщането на баща му?

– Чичо ми взема белия костюм на дядо ми, облича го и излиза с приятели. Те го питат откъде е, при което той им отговаря, че му го докарали от Съветския съюз. Същата вечер се появяват едни хора и чичо ми изчезва. След седмица и нещо казват, че го видели в едни вагони на гарата и поискал от един роднина, който работи там, да каже на баба ми да му занесе хляб. Прави му тя питка и му носи, след което за шест месеца чичо ми изчезва, за да се върне със същия този бял костюм.

Бил е затворен в лагер в Белене заради тази шега

Шегата с политиката в ония времена е водела до много тежки последствия. И друг такъв случай има, на който вече съм свидетел. Дядо ми заради работата си в Америка получаваше оттам пенсия в долари, като тук обръщаха доларите в български пари и така му я изплащаха. Ако искаш да си купиш нещо в Корекома, ти даваха бонове. Когато аз се жених, баба ми получаваше пенсията, защото дядо вече беше починал, и тя реши да направи подарък – купи три касетофона.

След около месец дойдоха на проверка трима мъже – един от тях говореше на развален български с руски акцент.

Влязоха вкъщи и казаха, че ние сме купили три касетофона – може би за търговия – и те трябва да ги видят дали са налични. Единият беше изпратен в Бургас на сестрата на жена ми, другият подарен на братовчед ми. Баба ми беше цялата пребледняла. Провериха и печка, и хладилник, които бяхме купили като част от нуждите на едно младо семейство. Усещаш една студена пот и не знаеш в какво ще те обвинят, за какво си виновен…

– Заговорихме за сватбата ти. Ти си трети курс “Кукли” в НАТФИЗ, когато се жениш за съпругата си, с която сте се запознали там?

– Да, точно така. И там имах интересно събитие. Бяхме семейство вече. Имахме разпределение за работата и мен ме уговаряха да отида в Кукления театър във Варна. Аз им казвам, че съм семеен. Отговарят ми, че няма проблем – и жена ти с теб ще я разпределим. Подписвам аз разпределението, влиза Елена и й казват: “Бройките свършиха!”. Е, как свършиха, как ще ни разделяте! Та в крайна сметка отидохме в Смолян.

– Хубаво ли ви беше в Смолян?

– Красиво място, но аз не се чувствах много добре там. Аз съм морско чадо и искам всичко да ми е открито, да виждам хоризонт в дълбочина. И там “приключение”. Изнасям се от Варна с един тир багаж – със семейството съм все пак, бяха ни обещали тристаен апартамент. Пристигаме в Смолян и директорът се извинява, но не били освободили още въпросния апартамент. Казва ни, че ще живеем в банката… Имах ключ за банката! Живяхме в стая с решетки, предназначена за ревизори, когато идват от София. Шефката на банката ми повтаряше да не забравям да заключвам (смее се).

Една възрастна жена трябваше да взема детето от детската градина, защото ние работехме до късно в театъра. Обаче един ден забравила. Вечерта в осем и половина идва учителката при нас и казва: “Вие това дете нямате ли интерес да го вземете днес?” (смее се). Добре че тази учителка беше жена на осветителя и знаеше на кого е детето и къде да го намери. Тогава баща ми, светла му памет, дойде от Варна и ми каза, че ние не можем да гледаме детето, и ми го взе. Като се устроите, каза, тогава ще го върнем. След един месец в банката ни преместиха в общежитие, оттам ни махнаха бързо… Добре че баща ми взе детето.

Има Господ, който подрежда нещата!

Но хубаво беше, защото направихме прекрасни представления в Смолян.

Йонислав ЙОТОВ, Блиц