България
Манол Пейков в потрес, сметката му за 3-седмичен престой на паркинг на летището е 1380 лв.
Манол Пейков плати 1380 лв. за триседмичния престой на автомобила му на паркинг на Летище „София“ и сподели всички подробности около горчивия си опит във фейсбук:
„Кацам на Летище София след триседмично отсъствие и тръгвам да си взема колата. Но първо отивам на машината да платя. Не е като да ми е за първи път да отсъствам за дълго и знам приблизителните цени. За седмица престой цената е 110 лева, а сетне – по 8 лева за всеки допълнителен ден. Сиреч – около 220 лева за три седмици. Не са малко, но съм подготвен.“
„Или поне така си мисля. Да, ама не. Машината ми иска… колко мислите? С 50% отгоре? Двойно? Тройно? Не, не познахте. Дължимата сума за 21 дни на паркинга на Летище София е… 1380 лева. Колкото една кола на старо.
Първото, което ми минава през ума е, че е станала грешка. Набирам надлежно посочения върху машината за плащане телефон. Вдига ми любезен мъжки глас. Обяснявам ситуацията.
– А-а, явно сте спрели на паркинг P5? – възкликва човекът. – Там цените са… различни.
Внезапно се сещам, че на идване към летището подземният паркинг беше препълнен (така поне си помислих, понеже входът беше преграден) и аз спрях на външния паркинг в съседство.
– Как така различни? – недоумявам.
– Ами-и… стопанинът на паркинга е решил да го дава под наем почасово, а не дългосрочно.
В продължение на няколко мига главата ми е съвършено празна. После ми идват наум няколко различни фрази – но нито една от тях не е подходяща за разговор по телефона с непознат човек.
– А… кой е стопанинът? – окопитвам се най-накрая.
– Соф кънект – отвръща акуратно човекът отсреща.
– Добре, но… откога е така? И как точно се очаква да се информират хората?…
– От 1-ви декември. Пише го на сайта. И има табели навсякъде.
(Едва после си давам сметка, че новите „цени“ – слагам ги в кавички, защото убедено смятам, че тук не става въпрос за търговска операция, а за пладнешки грабеж – са залепени отстрани на машината за плащане. Има ги, разбира се, и на входа на паркинга – като междувременно „стопанинът“ дори не е намерил време да махне старите, ами ги е „задраскал“ с първия подръчен материал, който му е попаднал – в случая: няколко парчета тиксо.)

– А какво се случва с подземния паркинг? – сещам се да попитам.
– Той не работи в момента. Ще го ремонтират поне година време.
Не ми идва на ума какво повече да питам. Много ми се иска да изпсувам, но не виждам смисъл да насочвам агресията си към човек, който (очевидно) не носи вина за случващото се.
След като затварям слушалката се позамислям – и ми хрумват няколко неща.
Първо: „Соф кънект“ не са просто някаква фирма, на която са дали паркинга за стопанисване, ами – както става ясно от десетки надписи наоколо – са хората, които стопанисват ц я л о т о летище.
Второ – появата на „новия“ паркинг (известен още като Р5) с ч о в е к о я д н и т е цени очевидно съвпада по време със затварянето на подземния такъв (единственият наличен до съвсем скоро паркинг на Терминал 2) за ремонт.
Трето: предвид факта, че 9 от всеки 10 човека бързат, когато идват на летището – със сигурност не съм единственият, попаднал в подобна ситуация. Входът на л ю д о е д с к и я паркинг е буквално на 10 метра от запречения вход на титулярния паркинг.
Колцина според вас са спрели в снега и суграшицата, за да се запознаят със ситно надиплените числа с новите у н и щ о ж и т е л н и цени, преди да се шмугнат в открития паркинг, разположен на десет лакътя разстояние от закрития, на който са спирали десетки пъти през последните 15 години?…
В заключение – няколко (полуреторични) въпроса:
1. Нормално ли е (почтено ли е, справедливо ли е, човешко ли е, законосъобразно ли е) да шибнеш на н е о х р а н я е м открит паркинг на летище с е д е м пъти по-висока цена от нормалната – без значение колко в н и м а т е л н о си го обявил на сайта си и на околните табели?
2. Нормално ли е (почтено ли е, справедливо ли е, човешко ли е, законосъобразно ли е) това да бъде направено не от някой случаен навлек, а от самия с т о п а н и н на ц я л о т о летище?
3. Нормално ли е (почтено ли е, справедливо ли е, човешко ли е, законосъобразно ли е) тази т. нар. „промяна“ в цените да се случи т о ч н о в момента, в който основният паркинг е затворен за ремонт?
4. Трябва ли всеки път като кацаш на р о д н а земя (или малко преди да излетиш от нея – но не за да избягаш, а с ясното и категорично намерение да се върнеш отново) да си н а щ р е к кой откъде ще ти го забие – и в коя част на тялото?
Накрая – ето какво.
Лично за мен е ясно като бял ден, че тук става дума за злоупотреба с монополно положение. (Да бе, после разбрах, че имало някакви други паркинги на територията на летището, някъде на кънда в дивия – щото разни хора, дето вече се били ужилили, са ги проучили и ми казаха. Но това не променя същината на случилото се.)
Извън чисто законовата страна на нещата – става дума също така за пладнешко грабителство, за брутална липса на човечност и за отсъствие на какъвто и да е държавнически подход – щото това, хич да не е, е главното летище на България.
Затова: без значение колко време и средства ще ми струва, смятам да заведа съдебно дело срещу „Соф кънект“ и да ги съдя до дупка.
Също така смятам да пиша до Омбудсмана на републиката – както и до всяка Комисия за защита на… (попълнете липсващото), до която ме посъветва адвоката ми.
Последно: ако и вие сте били ужилени по подобен начин от „стопаните“ — моля, пишете ми.
Един колективен иск със сигурност би тежал повече – пък и би вдигнал повече шум. Което в случая е о с о б е н о важно – за да предотвратим още жертви с безсилно стиснати зъби, скапано настроение, олекнал портфейл и поглед, пълен с омраза към целия свят.
Прочее, поздрави от родна земя, приятели!
Както казал глистът от прочутия виц – какво да се прави, сине… Родина.“ ko4
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
