България
Мистерия: 157 българи са починали от непознат грип преди да дойде COVID-19
157 души у нас са починали от грип, свързан с неидентифициран вирус, за периода 2005 – 2018 г. Това става ясно от отговор на здравния министър Кирил Ананиев след въпрос на депутата Георги Гьоков по реда на парламентарния контрол.
За същия период загиналите заради идентифициран вирус на грипа са над три пъти по-малко – 48, съобщава „Флагман“. Данните са изредени по години. Така например през 2005 г. неидентифицираният грип е убил 28 души, а идентифицираният – 5. През 2018 г. числата са съответно – 7 и 1. Ананиев се позовава на данни, подадени му от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) – структура към Министерство на здравеопазването. Въпросът на Георги Гьоков в случая е: „Какъв е Вашият анализ за влиянието на фактора на заразяване с коронавирус върху смъртността – по-висока ли е смъртността при коронавируса, в сравнение с изследваните в предишни години грипни епидемии?
Можи ли „грипните епидемии“ да се разглеждат като потенциална причина за увеличаване на смъртността, в различните възрастови групи и като цяло?“. Кирил Ананиев обаче дава лаконичен отговор: „Република България се намира в условия на усложнена епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция на територията на страната и въведено извънредно положение в решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
В тази връзка, предстоящи са анализите относно влиянието на фактора на заразяване с коронавирус върху смъртността на населението, когато след приключване на епидемичната ситуация ще бъдат обработени съответните статистически данни и ще бъдат подготвени коректни сравнителни анализи. На този етап, по предоставени данни от НЦОЗА, умрелите по причини за смъртта от грип, предизвикан от идентифициран вирус на грипа и от неидентифициран вирус, съгласно МКБ – Х ревизия (Международна класификация на болестите – б.а.), през 2005 г. са били общо 33, а през 2018 г. са били 8, което е видно от приложената таблица:
Таблицата дава статистиката по години – между 2005 и 2018 г. Георги Гьоков е попитал и при каква част от броя на починалите в периода 1 януари – 10 април, от 2005 г. насам, причина за смъртта са били респираторните заболявания. Депутатът иска и възрастова разбивка. Ананиев отговаря, че Министерството на здравеопазването и в частност НЦОЗА не разполага с поисканите данни за смъртност по възраст и причини за времевия период от 1 януари 2005 г. до 10 април 2020 г., които съгласно Националната статистическа програма се произвеждали от Националния статистически институт. Същите щели да бъдат изискани и предоставени допълнително. Здравният министър обаче изнася следните данни:
„От публикуваните на електронната страница на Националния статистически институт „Умирания по причини за смъртта през 2018 година по пол и възрастови групи“ е видно, че по причини за смъртта, МКБ – Х ревизия „Болести на дихателната система (J00-J99)”, включващи всички заболявания на дихателната система, умиранията са общо 4866, от които 2878 са мъже и 1988 са жени. Съответно, при възрастовите групи умиранията по причини за смъртта от болести на дихателната система нарастват с възрастта и при мъжете и жените, като за възрастовите групи от 80 до 84 год. и над 85 г. смъртността е най-висока. За сравнение, през 2010 г. умиранията по причини за смъртта, МКБ – Х ревизия „Болести на дихателната система (J00-J99)” са общо 4069, от които 2558 са мъже и 1511 са жени, като при възрастовите групи умиранията нарастват с възрастта и при мъжете е водеща възрастовата група от 75 до 79 г., а при жените – над 85 год.“
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoКак движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България4 седмици agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
