Парламентаристите са скопени и не изпитват състрадание към народа

КОЯ Е ТЯ

Нешка Робева е родена на 26 май 1946 година в Русе. Завършва хореографско училище и НСА. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика, участва в 4 световни първенства. Вицесветовна шампионка и сребърна медалистка е в многобоя на първенството във Варна, носителка на още 8 медала с отделните уреди от световните първенства, заслужил майстор на спорта. С нейното име като треньор са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“.

– Г-жо Робева, Какво ви накара да се почувствате горда от българите през последните дни?

– Изпитах гордост и чувство за справедливост, когато народът се вдигна да защити един пастир от Велинград, който работи непосилен труд, живее със стадото си денонощно. И народът отиде да го пази и да го защити от властта, защото стадото му бе набедено, че е болно от чума. Радостната новина е, че след като хора от всички точки на България се струпаха до кошарата му, властта се отказа от умъртвяването на овцете му и реши да ги сложи под карантина. Защо службите не предложиха карантина за животните от началото, а вбесиха народа? Лошо е, че политиците нямат нито чувство за сигурност, нито чувство за самосъхранение и дразнят хората и в един момент, като прелее чашата…

– Дойде ли моментът, в който чашата ще прелее?

– Дойде и знаете ли защо? Защото няма никаква справедливост особено към хората, които произвеждат блага, разберете, те са стотици хиляди пъти по-значим от другите. Ето този пастир бай Георги от Велинград, които в студ, в мраз с овцете, той ги дои, той им трепери, той ги изражда, той ги храни. Неговият труд е по-ценен от бизнес интересите на някого, който е решил на тези пасища да си направи фотоволтаично поле. Това не е честно.

– Но такива неправди се случват и в Западна Европа.

– Така е, наскоро Европейският съюз прие закон, който бе гласуван за семената и там прокараха тезата и я одобриха, че земеделието било най-страшният унищожител на планетата. Преди това погнаха кравите в Холандия, защото газовете от кравите щели да унищожат природата. А фотоволтаиците и бетонирането на земята, видите ли, е за благото на човечеството! Дали? Народите на Европа няма още дълго да търпят да унищожават плодородни земи, поминък и култури.

– Българите сме много търпелив народ.

– Нашият народ търпи, търпи пропаганди с години, но както и да го омайват, каквото и да му говорят говорителите по телевизията за това колко хубаво и колко прекрасно живеем, народът не се трогва, той се отвращава от политическото говорене. Знаете ли, политиците не разбират хората, защото те живеят в друг свят, света на властта, а самочувствието им е така нараснало, че те се обожествяват, те се разпореждат с човешки животи, те определят кой да живее и кой да умре. Те са богове, които са скопени от чувство на състрадание и съпричастност към народа ни.

– Какво не харесвате в риториката на съвременния политик?

– Когато чух професор, председател на Народното събрание, макар и временен, да казва „Окей“, ми стана обидно. И аз казвам понякога „Чао“, но няма да кажа „Чао“, ако съм в пленарната зала на Народното събрание. Вижте, народът наистина мрази политиците.

– Как стигнахме дотук?

– Ще ви кажа, че и по-зле ще става, защото чувам все повече хора, които казват: „Аз реших, че няма да ги гледам, няма да ги слушам, просто ще живея без политиците и техните новини, ще ги изолирам напълно, за да не се ядосвам“, но по този начин ние ги облекчаваме и им развързваме ръцете.

– Тази аполитичност само на българите ли е присъща?

– Не, моята приятелка е французойка и има ли протест, тя винаги е там, тя показва гражданска позиция и се бори през целия си живот за справедливост за френския народ! Днес говорих с нея и тя ми каза: „Аз реших, че няма повече да ходя на протести. Ще отида на ски, ще отида на почивка, няма да тровя повече нервите си. Уморих се от политиците“. И нищо не мога да й кажа, за да разсея огорчението й. Тя е на 79 г. и днес се отказа да се бори за справедливост във Франция.

– Вие гласувате ли?

– И аз се ядосвам! И аз казвам, няма повече да гласувам. Край! Обаче накрая всеки път отивам до урната. Разбира се, мога да сгреша и не веднъж съм грешила, но отивам до пусна своя глас и никога не съм останала безразлична. Защото това, което става днес в България, е абсолютен идиотизъм и трябва всеки от нас да гласува, а мнозинството се е предало и не го прави.

– Защо политическата класа отказва хората от вота?

– Защото на политиците им е изгодно, защото колкото по-нисък е вотът, толкова по-облекчени са измамите и мошеничествата на политиците, хората трябва това да разберат! Живеем в общество, в което политическата класа се държи към народа като към нисши същества, те ни водят, те ни напътстват, те ни стрижат като овце и когато не сме им изгодни, ще ни унищожат. Ще кажат чума и смърт. Днес унищожават цели стада, защото били открили чума. Откриха ковид преди 5 години, но сега, ако открият маймунската шарка – нейн ред е, какво ще направят? Ще затворят градовете и ще ги унищожат ли? Това вече го гледаме по филмите, това ли е бъдещето на света – да избиват градове? В национален план българските политици докараха българския народ до там, че днес той приветства народния съд и го вижда като единственото решение за справяне с престъпленията и кражбите им. Представяте ли си какво се е натрупало в душите на хората?

– Това ли е най-лошото, до което се докарахме?

– Аз съм оптимист и казвам, че ще дойде и по-лошо. Нали знаете, че песимистът казва – от това по-лошо няма, но оптимистът му отговаря – „има, има“. В този смисъл на думата аз съм оптимист.

– Нека да завършим разговора си с нещо позитивно за България…

– Има бъдеще за България и ще става по-лошо.

– Но ще дойдат и добри дни за България и света?

– Да, но въпросът е в коя ера ще се случат тези добрини и след колко хиляди години, защото, ако пламне сега една атомна война, по-доброто ще дойде, но как виждате светът да се възстанови след ядрена война и след колко хиляди години ще стане това?

– Имате усещането и тревожността, че сме пред трета световна война ли?

– Аз съм живяла във времето на Карибската криза през 1962 г., времето, в което светът за малко се размина с ядрената война заради най-острия конфликт между САЩ и Русия (СССР тогава). Но в онези години ние не знаехме какво точно се случва. Днес имаме информация и следим конфликтите. Ето САЩ предложиха наскоро на Украйна да снижи възрастта за военна служба на 18 г., но аз казвам, че съвременните млади хора на 18 г. днес имат знания на 13-годишни.

– И манталитет на 10-годишни…

– Да, просто ми беше срамно да го кажа аз. И Америка иска да хвърли във война децата на Украйна. Това е светът, в който живеем днес. Войната и тревогите дебнат отвсякъде. ko4.bg