С Кодекса за социално осигуряване (КСО), в сила от 1 януари 2000 г., за първи път в държавното обществено осигуряване е въведено понятието „осигурителен стаж“, което да се разграничава от понятието „трудов стаж“, прилагано дотогава, напомнят експертите от НОИ. Към момента за осигурителен стаж се признава и времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите до тази дата разпоредби, посочи „Парите ни“.

До 1 януари 1968 г. времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете не се зачита за трудов стаж и съответно – за осигурителен стаж, за неработещите жени майки и осиновителки. От тази дата насам периодите на платени и неплатени отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се зачитат за трудов и съответно – за осигурителен стаж, като продължителността на зачетения стаж се определя съобразно нормативния акт, действал по времето, когато е родено и отгледано детето.

От 01.01.1968 г. до 02.07.1984 г.

Първият нормативен акт, който регламентира периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете като трудов стаж за пенсиониране, включително и на неработещите жени майки и осиновителки, е Постановление на Министерския съвет №61 от 28 декември 1967 г. То урежда зачитането на трудов стаж на жените майки и осиновителки, които са работили по трудов договор или са били членове на трудовокооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), както и на неработещите такива, включително и на редовните студентки. Документът е в сила от 1 януари 1968 г. до 2 юли 1984 г. Размерите на трудовия стаж, признат по този ред, зависят от броя и поредността на родените деца, както и от възрастта на осиновеното дете и поредността му в семейството.

• при първо дете – 120 календарни дни,
• при второ дете – 150 календарни дни,
• при трето дете – 180 календарни дни,
• за четвърто и следващо дете – по 120 календарни дни.

След изтичане на платения отпуск майката има право и на неплатен отпуск за отглеждане на детето, както следва:

• при едно дете – до 8 месеца;
• при две деца – до 9 месеца;
• при три деца – до 12 месеца;
• при повече деца – до 8 месеца.

В Инструкцията изрично е предвидено, че придобитият по реда на ПМС №61/1967 г. трудов стаж се зачита при ползване на права по Закона за пенсиите и други нормативни актове, по които се изисква непрекъснат или общ трудов стаж. В табличен вид е представен трудовият стаж, който се зачита на майката (осиновителката) при раждане
(осиновяване) на живо дете, както следва:

По този ред се признава трудов стаж на неработещите жени майки и осиновителки от 1 януари 1968 г. до 2 юли 1984 г., включително, тъй като от 3 юли 1984 г. е изменен и допълнен Указът за насърчаване на раждаемостта, с което разгледаните дотук нормативни актове са мълчаливо отменени и губят правната си сила.

От 03.07.1984 г. до 31.12.1986 г.

С допълнението на Указа за насърчаване на раждаемостта (в сила от 03.07.1984 г.) на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, се зачита за трудов стаж времето до навършване на 3-годишна възраст от детето.

За разлика от ПМС №61/1967 г., по което за трудов стаж на неработещите жени се зачита част от времето на бременността (45 дни преди раждането на детето), по този указ трудов стаж се зачита от датата на раждането или от датата на осиновяването на детето до навършване на 3-годишната му възраст. По тази уредба поредността на децата няма значение.

В случай че до 3 юли 1984 г. не са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж по реда на ПМС №61/1967 г., на майките се зачита трудов стаж до навършване на 3-годишна възраст на децата без прекъсване. Това са случаите, в които сроковете по двата нормативни акта се застъпват. Ако обаче до 3 юли 1984 г. са изтекли сроковете по постановлението, но детето не е навършило 3-годишна възраст, на такива неработещи майки следва да се признае още трудов стаж, равняващ се на времето от 3 юли 1984 г. до навършване на 3 години на детето.

Пример: Първо дете, родено на 01.08.1982 г. и съгласно разпоредбите на ПМС №61/1967 г. на майката се признава трудов стаж 12 месеца, от които 45 дни преди раждането, т.е. 12 месеца, считано от 15.06.1982 г. до 15.05.1983 г. Детето навършва три години на 01.08.1985 г. и ако до този момент майката не работи, следва да й се признае още трудов стаж за периода от 03.07.1984 г. до 01.08.1985 г. (т.е. времето от 15.05.1983 г. до 03.07.1984 г. не се зачита за стаж).

От 01.01.1987 г. до 31.12.1992 г.

От 1 януари 1987 г. е в сила нов Кодекс на труда, а в раздел II е регламентирано зачитането на трудовия стаж. Уредени са случаите, съобразени с принципа, че за трудов стаж се признава времето, през което е съществувало трудово правоотношение. Изчерпателно са изброени изключенията, при които за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение. Указано е също, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст.

Зачитането на осигурителния стаж на неработещите жени майки и осиновителки по Указа за насърчаване на раждаемостта и по КТ/1986 г. не създава затруднения, тъй като периодът, който се признава за стаж, е един и същ – от датата на раждането или датата на предаване на детето за осиновяване до навършване на тригодишната му възраст.

От 01.01.1993 г. до момента

През 1992 г. разпоредбите на Кодекса на труда са изменени, като така се разширява кръгът на правоимащите лица. Съгласно тези изменения, считано от 1 януари 1993 г., за трудов стаж се признава времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждането на дете до навършване на 3-годишната му възраст. Това означава, че трудов стаж се зачита освен на неработещите майки или осиновителки, така също и на неработещите бащи или осиновители, които се грижат за отглеждане на деца до 3-годишна възраст. Поредността на децата отново е без значение.

Считано от 1 януари 2000 г. зачитането за осигурителен стаж при пенсиониране на периодите на майчинство на неработеща майка се извършва на основание чл. 6, ал. 7 от КСО. Посочената разпоредба указва, че при пенсиониране, за периода, който е зачетен за осигурителен стаж на неработещите майки, се внасят осигурителни вноски върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия. Времето на отглеждане на дете до навършване на 3-годишната му възраст, се зачита за осигурителен стаж единствено на неработещите майки.

От началото на 2002 г. основанието за зачитане на посочените периоди за осигурителен стаж е разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, допускаща за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера на вноските за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

В действителност не се променя периодът, който се зачита за осигурителен стаж, както и обхватът на зачитане. Реално продължава да се зачита същата продължителност – от датата на раждане на детето до навършване на 3-годишната му възраст, но само на неработещите майки.