България
Оръжеен бос купува за 3 млн. лв. царския дворец на Симеон в Баня
Собственикът на „Арсенал“ Николай Ибушев превръща резиденцията в подготвителна база на националните ни отбори по математика и физика
Босът на оръжейния завод „Арсенал“ в Казанлък Николай Ибушев ще е най-вероятният нов собственик на царския дворец в град Баня край Карлово, който неотдавна бе обявен за продан от Симеон Сакскобургготски, разкриват брокери, запознати с подготвящата се имотна сделка. Според думите им историческата сграда, построена през далечната 1929 г. от цар Борис III ще премине в ръцете на 76-годишния мастит оръжейник, чиято оферта за царската резиденция се е оказала най-приемлива за Симеон и семейството му.
Цената, срещу която босът на „Арсенал“ и работодател №1 в България Николай Ибушев ще придобие царски дворец в Баня, не е коментирана официално, но се твърди, че сделката ще бъде на стойност малко над 3 милиона лева.
„Преговорите са в напреднала фаза, а през есента се очаква финалната – лична среща между Симеон и Николай Ибушев, след което официално ще бъде оповестена продажбата на царския дворец”, разкрива имотен брокер. Той признава, че през последния месец, след като стана публично известно, че Симеон Сакскобургготски е обявил за продан построения от баща му Борис III царски дворец в град Баня, към аристократичния имот интерес са проявили няколко частни инвеститори. Кандидат-купувачи са провели няколко огледа на резиденцията, заедно с представител на „Капитал инвест“ – дружество за покупко-продажба на имоти, упълномощено от царя да движи преговорите по сделката.
„Поради засиления интерес от страна на инвеститорите, дворецът в Баня поскъпна с 500 000 лева за дни и цената му надхвърли 3 млн. лв. За купувач цар Симеон е избрал оръжейния търговец Николай Ибушев. Негови представители вече огледаха резиденцията и се сдобиха с цялата документация на имота“, твърди запознат с преговорите.
За предстоящата продажба на историческата лятна вила на цар Борис III и прилежащия парк към нея подсказва и свалената от имотните сайтове обява. Резиденцията в град Баня беше обявена за продан от Сакскобургготски още преди 5 години, а имотът стои заключен и е необитаем от десетилетие. Дворецът се нуждае от основен ремонт, който ще глътне милиони.
Според близки до собственика на оръжеен завод „Арсенал“ в Казанлък Николай Ибушев, той не планира да използва царската вила в Баня за свои собствени нужди, а да превърне двореца в подготвителна база за олимпийските отбори по математика, физика и химия на България. Дългосрочният план на оръжейния бос предвиждал в резиденцията да се събират на тренировъчни подготвителни лагери даровити ученици от цяла България. Младите ни олимпийци по природни науки от десетилетия прославят страната на престижни международни научни олимпиади, съвсем скоро националният отбор по математика на България завоюва 6 медала на олимпиадата по математика в Австралия.
Предполага се, че Ибушев ще ангажира с бъдещия си проект легендарния преподавател по физика и математика Теодосий Теодосиев. Учителят от математическата гимназия „Никола Обрешков“ в Казанлък ръководи специализирана школа по приложна математика и физика, която също е финансирана от оръжейния бос. Теодосий Теодосиев е най-успешният български преподавател по физика и приложна математика, през годините негови ученици са завоювали повече от 70 златни, сребърни и бронзови медали на международни олимпиади по приложни науки.
„Бъдещата подготвителна база за даровити ученици ще затвори устата на критиците на Симеон, които го обвиняват, че проявява неуважение към паметта на баща си цар Борис III и че не полага необходимите грижи, за да поддържа наследството му. Причината Симеон Сакскобургготски да избере за купувач на царския дворец Николай Ибушев е декларираното му намерение резиденцията в Баня да изпълнява функцията. на подготвителна тренировъчна база на даровити ученици“, твърдят близки до царя. Неотдавна срещу продажбата на царския дворец в Баня се обявиха от сдружението „Заедно за град Баня“, откъдето изпратиха писма до президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Наталия Киселова и премиера Росен Желязков с искане държавата ще да придобие собствеността върху резиденцията на Борис III и да поеме нейното управление.
Дворецът в град Баня е единствената къща, построена от цар Борис III. Сградата, която днес тъне в разруха, е окончателно завършена през 1929 г, по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Преди това царят купува над 10 декара земя от местните земеделци и инвестира лични средства в изграждането на имота.
Царската вила е с обща площ на прилежащата земя 10 598 кв. м, а разгънатата застроена площ на сградите е 1000 кв. м. Дворецът е със стоманено-бетонна конструкция, Разполага с фоайе, трапезария, кухня, винарна, множество спални и бани. Там е и личният кабинет на цар Борис. Комплексът разполага с още 2 по-малки сгради, предназначени за гости и персонал. Целият имот е ограден с масивен висок каменен зид с 2 дъбови ковани порти. След 1945 г. царският дворец в град Баня е национализиран, като резиденцията беше стопанисвана чак до 1998 г. от ВМЗ – Сопот и се използваше за представителни нужди. През годините в него са посрещани множество делегации на високо равнище и са били провеждани редица представителни мероприятия.
При завръщането си в България през 2000 г. Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита първоначално се настаниха именно в царската вила в Баня, царят даже беше адресно регистриран там и гласуваше на изборите в карловското градче.
Симеон напусна двореца, след като стана премиер през 2001 г. и оттогава почти не е посещавал бащината си къща. Жителите на град Баня твърдят, че огромният двор от над 10 декара отдавна се е превърнал в джунгла, а миналото лято силна буря съборила няколко дървета в имота, едно от които се стоварило върху двореца. След като кметът на Баня писал писмо до царя за инцидента, Симеон изпратил фирма, която да окастри всички големи клони и буйна растителност на територията на запуснатия имот.
През 2023 г. пък крадци проникнаха в двореца в Баня, а според местната легенда апашите задигнали ценни вещи – свещници, посуда и стенен часовник. След кражбата в запуснатия царски имот бяха поставени камери за видеонаблюдение. Най-вероятният нов собственик на двореца в Баня – оръжейният бос Николай Ибушев, е сред най-богатите българи, а в завода в Казанлък и филиалите му работят над 10 000 човека. Преди няколко години Ибушев създаде собствен сладкарски цех за нуждите на „Арсенал“, тъй като по традиция предприятието му подарява торта на всеки работник за рождения му ден. Богатството на Ибушев и фамилията му се оценява на между 500 и 800 млн. лв.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
