Отец Ириней Митов нашумя покрай проповедите си в интернет. Там вече го наричат Тик-Ток Попа, по името на социалната мрежа, в която често прави кратки, но поучителни видеоклипчета. Предлагаме ви втората част от интервюто с младия свещеник, служещ в софийското село Чепинци и в Обрадовския манастир „Св. Мина“.

– В едно свое видеопослание разяснявате разликата между магията и Божието чудо, каква е тя от православно гледище?

– Магията е насочена към земното и цели решаване на някакъв проблем с бърз резултат, независимо от цената, която ще платим. Често пъти човекът в желанието си да бъде обикнат, да бъде успял в дадено поприще или да си отмъсти някому е готов да прибегне и до силата на сатаната. И за тази цел отива при магьосник, гадател или някой екстрасенс, контактьор, като за услугите им е готов да плати всяка цена само да изпълнят желанието му. Често пъти обаче не осъзнаваме, че всъщност това може да ни донесе нещо по-страшно от проклятие, да погуби нашата душа. И после същият този човек идва в храма и ние не знаем точно коя по-напред молитва да му четем, защото споделя, че нещо не се чувства добре, а докторите не знаят какво му. Това е така, защото досегът с нечистите сили не остава без последствия, те внасят объркване в душата и тялото, водят до опасни депресии, след които човек трудно се връща в живота.

– А как да разпознаем тогава божието чудо, като и магията има претенцията за чудо и феноменалност?

– Истинските чудеса винаги имат за цел да ни приближат към Бога и да ни покажат неговата слава и величие и неговата любов към нас. Те се дават понякога и за нещо земно, но само за да ни се покаже голямата цел, която трябва да имаме – не земното, а небесното царство. За това Божиите чудеса винаги са свързани с Възкресението и с Христос. В противен случай явлението остава невалидирано духовно и за нас то е сатанинско дело, което не е полезно за нашата душа.

– В своите кратки проповеди в интернет учите и да не вярваме на сънища, но доста хора често сънуват покойници. Ето сега и около Архангелова задушница бе така, което е видно и от коментарите в социалните мрежи. Не търсят ли умрелите през сънищата връзка с нас?

– Да, има някои изключения със сънища, в които виждаме покойници, които могат и да ни напътстват по някакъв начин. Ако видим например, че те желаят от нас храна, някаква дреха или вещ, то най-вероятно душите на нашите близки имат силна нужда от молитвата ни за тях. Много често хора споделят, че покойникът им се е явил насън (било след погребение или задушница) и им е казал, че е гладен. Това означава, че поменът, който е бил направен, не е допринесъл необходимата духовна полза.

– Значи някакво ниво на тълкувание все пак трябва да се приложи, така ли?

– Ние не ги тълкуваме поотделно сънищата, а по-скоро тези знамения означават само едно – трябва да се молим за покойника. От друга страна обаче, не бива да се доверяваме толкова на съновиденията и да казваме, че едва ли не всяко едно е истина. Това е грешно! Не бива да търсим някакви специални послания и съновници, тъй като това вече ще ни доведе до суеверие.

– Хората ви питат в Тик-Ток и доста практични въпроси, като например може ли един християнин да се омъжи за мюсюлманка, като го има и обратният случай – девойката да е кръстената?

– Разбира се, щом се обичат хората, ние не ги спираме да се женят, но не могат да имат църковен брак. После е хубаво да преценят и другия въпрос: каква ще е религията на децата, за да нямат проблеми от духовен характер в бъдеще. Според мен след като ще живеят в държава, където източното православие е вписано в конституцията като традиционно, е най-редно те да са православни християнчета.

– А ако родителите нямат църковен брак, след това децата им могат ли да бъдат кръстени?

– Може. Родителят християнин има своите задължения да възпитава правилно децата в духа на християнските добродетели и да ги учи на молитви. Кръстникът обаче е основният учител и духовен баща на детенцето. Така че родителят дори да не е християнин, то кръстникът задължително е и после той носи отговорност за детенцето.

– Друг риторичен от ваша гледна точка въпрос, който поставяте в мрежата, е: може ли християнин да украсява дома си с африкански сувенири и въобще с чуждоземно етноизкуство, което в момента доста е на мода и у нас?

– Тези екзотични символи за нас често представляват просто украса без никаква духовна стойност, но всъщност в домовете си, без да осъзнаваме, вкарваме изображения на езически божества и идоли. Православните християни обаче знаем, че така отваряме вратите си за окултни бесове и различни демонични създания. Това е грешка, която един християнин не бива да допуска. Аз съм виждал домове, в които няма нито една икона, а навсякъде са наслагани такива идолски украшения. Не говоря само за африканските маски, сега модни са и различни скулптури със сини очета, будистки предмети, различни амулети и талисмани.

– У нас мнозина носят и прабългарската розета от Плиска като талисман, изработен като висулка. Как ще коментирате това?

– Не бива да носим такива незнайни символи. Ние си имаме кръстното знамение, което ни предпазва и ни помага. То е символ на нашето спасение чрез Господ Иисус Христос.

– С какви проблеми се сблъсква един млад свещеник като вас в своето служение?

– Основният проблем е, когато виждаш, че проповедите ти са безплодни. Това е най-голямата мъка и „депресия“ за един свещеник и проповедник. Много трудно вярващият намира пътя и за това често пъти ние се чувстваме като гласове в пустиня, както се казва. Виждаме, че промяната към доброто и Бога е много трудна в обикновения човек, както и в нас, разбира се, защото и ние непрестанно търпим някаква духовна еволюция. Всичко става много мъчно, но може би така и трябва да бъде. Защото в Божието слово се казва, че един сее, друг полива, трети жъне. Така че Бог промисля за всеки по различен начин. Често ни е отредено да не видим плодовете от труда си. Друг път ни е дадено да берем реколтата на тези, които са посяли преди нас. И съответно друг ще бере плодовете на това, което сега ние сеем. Но това се отнася както за доброто, така и за злото.

– Сега вие сеете в интернет и Тик-Ток, но пък сте чували в това число и от съвременни свети отци, че тия високи технологии са сатанинско дело. В тази връзка да ви попитам може ли в отровна почва да се роди нещо добро?

– Най-удачното сравнение за технологиите е, че те са като един нож. Той може да се използва за хубаво нещо, като да си приготвите храна, или за лошо – за нараняване. И без Църквата да ги благославя, технологиите са тук и се развиват всекидневно. Те могат да бъдат един огромен лост за православните християни, а още повече и за нас, свещениците. От друга страна, технологиите няма да бъдат вредни за нас, просто трябва да има някакъв контрол при ползването им.

– Да, но в интернет има всякаква поквара от порнографско съдържание през езика на омразата до видеоклипчета на реални убийства, дело на фанатици и терористи?

– Реално погледнато, ако говорим за видеата, тези с най-греховното съдържание са и най-гледаните. И не можем да ги спрем. Единственият начин е да атакуваме злото с доброто и полезното.

– Но Кутията на Пандора сякаш вече е отворена и покварява всяко следващо поколение?

– Тя е отворена отдавна, но сега процесите като че ли текат с по-голяма сила и скорост заради ерата, в която живеем. В ръцете на хората е да измислят такива правила, че технологиите да бъдат използвани по най-безопасния начин. Успоредно с това ние трябва да се утвърждаваме във вярата пред Бога. Защото при него няма привилегировани – той иска всички да се спасим. Просто трябва да намерим най-краткия и правилен път, който за нас е един – православието.

Любомир Старидолски, Телеграф