Певецът заделял пари от всяко участие, а гръм от небето му дал знак къде да вдигне параклис

Живота си посвещавам на Отечеството. Сърцето си дарявам на любимата жена и семейството. Вярата и душата си давам на Господ Бог. А честта запазвам за себе си.

Това верую следва в живота си обичаният изпълнител Володя Стоянов-Войводата. Чул го преди години от руснак, но веднага го припознал – нищо не иска за себе си, само честта и да остави нещо за поколенията. И когато през 2008 г. усетил, че народът ни се лута, живее в безвремие, манипулиран е, за да изгуби вярната посока, решава да започне изграждане на Духовен център в родния си Петрич. Купил 3 дка имот, съседен на имота на дядо му Стоян и баба Божия.

Започнал да гради със собствени средства малка къщичка от дърво и камък, която да не е фрапираща, а да има “смирен вид” и да съхранява българската история, култура и традиции. От спечелените пари от участия заделял колкото да му стигат за покриване на ежедневните разходи, а останалото влагал в начинанието. Дъщерите му са самостоятелни, живеят в София, нямат нужда от неговата финансова помощ и напълно го подкрепят в родолюбивото му начинание.

“Духовният център е съчетание на словото, песента, човещината. Стожер на българщината. Тук могат да се открият онези добродетели, които ще спасят човека. Всеки може да открие Божията частица в себе си. Тук ще се създават личности. Ще съхранявам реликви, исторически ценности, книги. Мястото е вълшебно – на метри от черквата “Св. Георги Победоносец”, разказва с плам певецът. В Духовния център е подредил изложба с реликви, свързани с българската история, за които казва, че са безценни “днес, когато се извършват манипулации с историята”.

Има над 6000 тома литература и е обособил библиотека на открито, където всеки може да вземе книга, енциклопедия, речник, да почете в обстановка, създаваща “свобода на душата и простор на взора”.

Ревниво пази шапка, за която е почти сигурен, че е принадлежала на войводата Тодор Александров

Преди много години негов приятел от София я намерил в сандъка, останал от дядо му, и я подарил на певеца. “Още като я видях, му казах, че шапката е от времето на Тодор Александров и вероятно е била една от неговите. В нея е съшит куршум, който стърчи назад. При опасна ситуация, когато войводата е можело да бъде убит от врага, той къса куршума и се самоубива, за да запази честта си. Емблемата отпред е с бомба и пушка и това е бил медал за храброст”, разказва изпълнителят за уникалната шапка, която често носи по време на концертите си. При него идвали македонски емигранти от Австралия и Америка да питат колко струва, за да я купят. Отговарял им, че българската история не се продава.

“Тези хора злоупотребяват с историята, тълкуват я по изгоден за тях и антибългарски начин. И така вървят във времето с тези свои лъжи, осакатяват младите поколения. Към Македония трябва да се отнасяме само с любов, а не с омраза”, вярва Стоянов.

Притежава и сребърен пръстен от 1899 г. на един от основателите на ВМРО Гьорче Петров. В колекцията си има още кама дамаскина от стомана, която не се огъва и с нея могат да се чупят кости

Всеки революционер е носил такава на пояса си за самозащита. На неговата кама има инициал “К”, което го кара да мисли, че може дори да е била на Васил Левски, като буквата е инициал на фамилното име на Апостола на свободата – Кунчев. “Левски е светило, наша морална и духовна опора. Няма по-чист човек от него!”, вълнува се Войводата. Затова на драго сърце приел в Духовния център да се постави паметник на Апостола. Той е изработен от Илия Бояров, а дарението е от професор Иван Гаврилов.

“На 19 февруари бе тържествено открит и осветен в присъствието на стотици жители и гости на Петрич. Надявам се тук да идват ученици и хора от цял свят. Да видят погледа на Левски, енергията му, която се преплита с тази на античния град Хераклея Синтика, със свещеното място на леля Ванга – Рупите, с върховете на красивия Пирин. Бюстът е поставен така, че погледът му е насочен към връх Тумба, където се събират границите на България, Гърция и Северна Македония, а зад гърба му е цяла България”, разказва певецът, който е и почетен гражданин на Петрич.

В Духовния център има обособено място за провеждане на културни и образователни инициативи, за изнасяне на беседи и изяви на творци. Портата е голяма, широко отворена за всеки, който иска да се докосне до ценни зрънца от историята, да види и да научи важни неща.

Стоянов иска направеното от него да остане като най-южния бастион на българщината, в непосредствена близост до Вардарска и Егейска Македония. “В Гърция вече си пътуваме като у нас, без спиране на границата. С Македония това не е така, но вярвам, че предстои тепърва културен обмен, който да ни сближи. Аз подавам ръка на хората край Вардар. Песента ми “Охридска задявка” е посветена точно на нашите братя и сестри от Вардарска Македония”, казва изпълнителят. Но не крие, че отдавна не е получавал покани за концерти в югозападната ни съседка. Бил недолюбван от властите.

Преди много години, в края на 80-те го канили да пее тайничко с китарата по къщите на хората в тогавашна Югославия. Но го арестували, поучил забрана да влиза за 8 г. и го екстрадирали. На изпроводяк тогава казал: “Тази срамна граница ще я урна с песните, които ще напиша”.

Сега певецът е започнал подготовката за изграждане на параклис в имота. Ще го прави с помощта на приятели, защото сам човек не бива да гради параклис, трябва да са най-малко трима души. Вече имало желаещи да се включат кой с пари, кой с материали, кой с труд. А мястото и името на храма дошли свише. Миналата година на 28 юни се извила силна буря над Петрич. След като преминала и всичко утихнало, чул страхотен гръм.

“В тишината се случи нещо необичайно, все едно атомна бомба гръмна. Беше наблизо. Веднага отидох до къщата в Духовния център, където работеше майсторът. Беше пребледнял и каза, че на около 30 метра от него е паднала гръмотевица. Отидох до мястото и видях, че е ударила бряст, издълбана му беше кората, а в земята дупката бе повече от два метра. Казах си, че гърмът избра моя Духовен център. Това е знак свише и там трябва да е мястото на параклиса. На следващия ден бе християнският празник на светите апостоли Петър и Павел и така името дойде като божествено знамение”, разказва любопитната история Войводата.

Казва, че и над 100-те песни, които е написал с лекота, също са по Божията воля, а той само предава това, което получава. Подготвя нови 7 албума с песни, които ще са хронологически подредени, свързани с историята на България. Сред тях са песните за Ванга и античния град Хераклея Синтика в местността Рупите. Пророчицата, с която приживе бил близък, му е казвала, че през района са “поминале сите светии”. И той вярва, че Петричкият край и особено Рупите е сред светите места не само у нас, а и в световен мащаб.

24 часа