Политологът Стойчо Стойчев е доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ от 2018 година. Той е бивш началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014).

Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.

Видният политолог даде интервю за в. „Труд“.

– Ротация се римува с имитация, дори с излагация. Днес ще стане, утре няма, чертаят се червени линии, прехвърлят се отговорности, ще бъде на 6 март, ама може и да не бъде, ГЕРБ можело да не гласуват оставката на премиера Денков…. Какво се случва според вас, доцент Стойчев?

– Те очевидно си работят така от самото начало. Поставят си ен на брой искания, после се отказват от някои от тях с цел ответната страна да се откаже и тя. И в крайна сметка да постигнат някакво споразумение, което да бъде в кръга на предварително договореното. Аргументът за Външно, че Ники трябва да пътува, за да се чува гласа на ПП-ДБ по света, е несериозен.

За мен е очевидно, че това условие се поставя, за да могат да се парират исканията на ГЕРБ за смяна на доста министри, които ПП-ДБ пък не искат да се сменят. Всеки си знае неговата песен. И най-лесният вариант е да се каже – Денков и Габриел да се разберат. Те ще се разберат, но първо лидерите ще се разберат, след това ще кажат на Денков и Габриел какво са се разбрали…

– … И двамата ще излязат и ще кажат – ами ето какво се разбрахме ние…
– Да, защото логиката на парламентарното управление е, че правителството се формира на първо място от парламентарно мнозинство. Не може да очакваме министър-председателят без парламентарно мнозинство нещо да се разбира и да прави. Ако премиерът контролира парламентарното мнозинство, както се е случвало в България, ако той е и партиен лидер – тогава да. Но Денков не е лидер на ПП, ПП няма абсолютно мнозинство.

Така че мнозинството се формира в момента от три партии, независимо дали при избиране на правителство, ротация или вот на недоверие. За това се разбират лидерите Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов, да не каже някой че го омаловажавам – и Атанас Атанасов.

Това е положението – няма как Денков и Габриел да се разберат и да кажат на партийните си лидери, а те да кажат – хайде добре, браво. Затова прехвърлянето на решението към тях означава, че просто Борисов и Кирил Петков в момента се договарят за рамката на тази ротация, но не желаят да го правят публично.

– Възможно ли е ротацията да стане след президентските избори в САЩ на 5 ноември?

– Не знам това откъде тръгна и кой го тиражира. Вероятно някои, които имат интерес да кажат, че управлението ни в момента е колониално и зависи от Байдън. На мен това обаче ми се струва нереалистично. Ако сега се направи ротацията, докато минат изборите в САЩ и дойде новият президент на 20 януари догодина, трябва да се направи още една ротация и тогава пак Денков ще бъде министър-председател. Не знам защо този кабинет сега ще трябва да изчаква.

Второ, доколкото аз съм запознат, нито Мария Габриел, нито евентуален друг външен министър – да кажем, Даниел Митов, се ползват с лошо име в САЩ или в американското посолство в София. Т. е. самата ротация дава възможност външен министър да бъде човек, когото Щатите харесват.

Мария Габриел става премиер, но ГЕРБ си запазва Външно министерство и министър става примерно Даниел Митов, който е личен приятел с държавния секретар Антъни Блинкен, и всички ще бъдат доволни. Ротацията предполага всичко това да бъде много по-добре отиграно, отколкото ако няма ротация. Така че няма защо да се чакат изборите в САЩ.

За тях няма значение кой е в кабинета, важното е парламентарното мнозинство. То не се променя при ротацията, остава си същото, хората остават същите. А това, че в правителството някои ще си сменят ресорите, не е никакъв проблем – това, че един ставал външен министър, а друг – премиер, не е проблем, това са си същите хора. А това, което се говори по темата, е интрига, която иска да ни вкара в някакви други коловози.

– Може ли да да каже, че външната политика на България е свързана повече с Демократическата партия на САЩ, отколкото с Републиканската?

– Демократите винаги са били някак си по-радушни към България. Някаква устойчива линия при републиканците нямаме, те никога не са искали такива отношения. От републиканските политици малко са тези, които идваха в България, може би само Джон Маккейн прави изключение. Но искам да обърна внимание на нещо друго. Както Тръмп се очертава вероятният кандидат на републиканците, така има много голяма вероятност те да загубят изборите.

– Всички прогнози засега сочат обратното, доцент Стойчев!

– Нищо, че Байдън в момента е толкова непопулярен. Тръмп поляризира американското общество. И при една поляризация много хора излизат и гласуват за по-малкото зло. Ще има хора, които не го харесват, но ще гласуват за него само и само Тръмп да не се върне на власт. На всичкото отгоре той мобилизира и антивот.

Освен това мултинационалните корпорации загубиха трилиони долари заради отношенията на Тръмп с Китай. Тези корпорации контролират обществено мнение чрез медии, те са основно в IT индустрията – Apple, Microsoft, Twitter и са загубили трилиони долари заради Тръмп. Но каквато и да е външната политика на България, тя трябва да бъде проамериканска. Дори републиканците да дойдат на власт това не означава, че ние трябва да ставаме про руски.

Освен това има достатъчно спирачки в американската демократична система, които могат да попречат на обратна външна политика. Най-малкото те видяха какво стана в Афганистан. Байдън ги изтегли оттам и милиардите, които наляха там да им построят държава, да им обучат армия, буквално отидоха на вятъра. Значи имаме пример.

– В парламента бе отхвърлено поредното вето на президента, преди дни той заяви, че министрите са пешки и нямало значение кои ще бъдат те…

– Неговите служебни министри са пешки, назначени еднолично от него. Доскоро Радев се изживяваше като фактор, защото нямаше парламентарно мнозинство. А в парламент, в който има организирано мнозинство, в нашата парламентарна република президентът е абсолютно безгласна буква, какъвто е Радев сега. Той е изключително изнервен от цялата тази работа.

Той ги виждаше нещата много фрагментирано и че този парламент няма как да се направи адекватна коалиция. Даже като връчваше мандата на Николай Денков му „пожела“ да не го изпълни. Ясно е каква му е болката на президента- за лидерство.

Парламентарно мнозинство е много мобилизирано, такава мобилизация не съм виждал от доста време. В предишни парламенти Цветанов ходеше да ги събира да минават бюджети. Сега ГЕРБ, ППДБ и ДПС си гласуват, разбират се, нищо, че се карат, като дойде момента за гласуване, гласуват. Президентът много се дразни, защото парламентът е много ефективен.

И като това е така, какво става с неговите обяснения, че парламентарната република се е провалила и че в парламента не могат да взимат решения? Напротив, парламентарната република е толкова ефективна, че можа да си променя и конституцията. И може да му вземе на президента и шефовете на служби. И това, че те стоят там не се дължи на него, а на Бойко Борисов. Ако не беше той, на президента отдавна да са му взели службите.

– Допускате ли, че може да бави връчването на мандата на ГЕРБ?

– Де да го знам. Но тъй като е много злопаметен, може да връчи мандата на председателя на ПГ на ГЕРБ Бойко Борисов на 17 март – датата, на която през 2022 година той бе арестуван от сегашния си партньор Кирил Петков. Нищо друго Радев не може да направи.

Ако бави мандата, това означава, че правителството в оставка продължава да си действа и това ще бъде така, докато се избере ново.

А Борисов и Габриел могат веднага да му върнат изпълнен мандата и президентът ще трябва да го внесе в парламента. Никакво значение няма какво ще направи президентът, освен това, за което казах – да връчи мандата на Борисов на датата, на която бе арестуван и така да го ритне по кокалчетата, да му припомни какви партньори има сега.

– Политолози, социолози и наблюдатели вече тръбят, че Радевият проект „3 март“ загрява на тъчлинията…

– Първо трябва да кажа, че националният празник е на всички, той не е само на президента, на неговия екип или на някакви други хора. Още от самото си появяване Радев обича да узурпира и приватизира национални символи – комитетът, който го издигна първия път, се казваше „Васил Левски“. Нито Румен Радев е новият Васил Левски, нито Трети март е на Румен Радев. Той е на всички българи.

Най-лесният начин да опетниш националния празник е да си го приватизираш. Още повече, че „3 март“ е регистриран като търговска марка, което е върхът на тъпотията. Второ, Конституционният съд ще обяви „3 март“ за противоконституционно, защото национални символи не могат да бъдат партийни. Значи който не е с моята партия е против България, така ли излиза?

Който не е за „3 март“ е против националния празник, така ли излиза? То за това е записано в Конституцията, че национални символи не могат да бъдат партийни, явно са мислели хората навремето. Ако иска Радев да си го кръщава „9 септември“, „7 ноември“ – няма никакъв проблем. Друго – всичките тези предварителни социологии…

Като питаш хората за Трети март, те си представят някакъв национален символ. Дори да кажат, че Трети март е на президента, на избори няма да се яви само той и Илияна Йотова, както бе досега. Ще се яви с едни конкретни хора, които на конкретните места, където ще се явят, имат определена репутация, познават ги.

Той че е популярен – популярен е, няма да обяснявам как неговата популярност ще се трансформира в парламентарни избори. Защото това, че си човек на президента не означава, че ще гласуват за теб. Царят го пробва едно време – стана, каза – ето това са моите хора, гласувайте им.

Така беше и в ГЕРБ – избираха някакви хора, защото били на Бойко. Но в сегашната ситуация няма как това нещо да се получи. Когато Радев посочи Кирил и Асен, хората гласуваха за тях не защото са негови хора, а защото са млади, дошли да оправят България от Харвард, учени, симпатични, специалисти, с коса – имат прическа, за разлика от някои политици у нас, и говорят развален български, защото са работили някъде в чужбина. Защото на нас ни писна неграмотни и необразовани хора да ни крадат. Е, и образованите крадат.

– Ако се яви на евроизборите, колко според вас депутати ще има Радев?

– И да има 5-6 депутата, какво от това? Ще каже – дайте ми властта? Това ще е абсолютна гаранция, че този кабинет ще изкара пълния си мандат. Той ще каже – спечелих европейските избори, те ще му кажат – честито, ние пък ще си караме мандата до края му през 2026 година. Да видим тогава какво ще направи „3 март“ с 5-6 евродепутати!

– Според вас „Възраждане“ тръгва ли по пътя на „Атака“ с тези изключвания на депутати и общински съветници?

– О, да. Трима изключени, после още трима.. Пропука ли се язовирната стена, водата си намира път да изтече.

– Един от любимите ми професори навремето в Юридическия факултет бе Борис Спасов, който преподаваше държавно право. Той казваше  – запомнете, колеги, че в България ако искаш една работа да не бъде свършена, създай комисия. Две комисии бяха създадени в последните дни в парламента – за т. нар. Нотариус и за неправомерно предоставяне на българско гражданство. Ще свършат ли според някаква работа?  

– Абсолютно е вярно, че когато искаш да забатачиш нещо, създаваш анкетна комисия, която вместо да установява факти и обстоятелства, ще направи доклад, който я го чуем, я не. Въпросът е кой предлага тези комисии и какво иска да направи чрез тях.

С „Нотариуса“ ще искат да прикрият неща, които не трябва да лъснат. А руското гражданство ще бъде използвано да се свали съвсем доверието от шефа на ДАНС и да имат основание да го махнат.

И понеже президентът не иска да го маха, ще отнемат правомощията му, което ще стане лесно, за 1-2 месеца ще сменят шефа на ДАНС. Във втората комисия няма да има забатачване, а ще се повдигне отново въпросът за шефовете на службите и те да бъдат сменени.

Това според мен е целта на занятието. Атанас Атанасов започна първи да мъти водата, така беше и със списъка на политици и журналисти, които били подслушвани, но прокуратурата отрече. Сега пак имал списък, който се оказа доклад. Той просто спекулира с това, че е бил шеф на НСлС, но там едва ли са останали хора от неговото време.