– Поли, как посрещате своя юбилей?

– Нали няма да казваме колко е? Този юбилей искам да го посрещна малко по-различно, защото искам да сбъдна една моя голяма мечта – да пея с оркестър. Досега моите участия са минавали със записан инструментал и танцьори, а сега искам тази симбиоза да допълня с музиканти. По принцип се кани на ресторант, но там мога да събера 20-30-50 души. А сега искам да поканя освен приятелите, колегите и верните почитатели. Има поверие, че както си посрещнеш рождения ден, така ще ти върви годината. Иска ми се да бъда на сцена с настроение и да пея това, което не пея на моите концерти. На голяма сцена почти винаги пея песните от албумите ми, а сега искам да изляза от тази рамка.

– Какво значи това?

– Първата част ще са моите песни, втората ще бъде с популярни народни песни, които не съм записвала досега, защото се пеят от всички колеги. Третата част ще е със сръбски песни, тъй като много обичам сръбската музика – от много малка я пея, имам издадени 4 албума в Сърбия и с тази част искам да покажа, че мога да пея всичко. Искам да е парти, на което да пеем всичко за всички, като китка от всякакви цветя. Както обичам да казвам – кръчмарско настроение за душата. Същевременно съм поканила и част от колегите на сцената – сестри Диневи, сестри Филатови, Пепи Христозова и дългогодишните ми дуетни партньори Здравко Мандаджиев и Христо Косашки. Хубаво е, че в Джой стейшън в Студентски град има и бар, сложили сме и столове за хората, които нямат възможност да стоят на високите маси.

– Не казахте кога е?

– Рожденият ми ден е на 22 юни, а на 30 юни ще бъде това парти. Тогава е Павловден. Исках да е през седмицата, защото през уикенда на това хубаво време хората пътуват извън София. Да не забравя да кажа за оркестъра – Панчо Иванов и колегите му от Гоце Делчев. Гости музикантите са от Северна Македония – цигулар и кларинетист, както и Тони Стевановски, който е женен за българка и си живее при нея в Кюстендил, направил ми е много песни през годините. Ансамблите „Български ритми“ и „София 6“ също ще участват.

– Правите ли си вече юбилейна равносметка?

– Направих я още за предишния юбилей, но сега вече съм утвърдила пътя, по който вървя – важното е, че съм усетила, че той е правилният. Всичко останало ти го дава Вселената. Когато си на правилното място, подкрепата е доста голяма. Преоткрих себе си. Да, в този живот човек допуска грешки, но за да помъдрее, да се осъзнае, трябва да бъде спънат, без да мине през болка. Всеки е минал през някакъв катаклизъм. Сега усилвам крачката, защото съм уверена. Не си поставям някакви цели и мечти недостижими, защото, когато човек израсне духовно, вижда, че физически не остарява осезаемо, а напротив. Сега трябваше да избера снимки от архива за едно предаване и се оказа, че сега изглеждам доста по-добре. Без да съм правила хирургически интервенции върху лицето, да имам ботокси или филъри. Само в устата съм си сложила – това не може да се скрие. Нещата, за които преди съм влагала толкова сили и енергия, сега стават само с един замах. Дали защото времето се скъси или защото помъдрях, но когато си минал по трънлив път, сега вървиш по същия, но тези тръни не ги забелязваш. Научих се да прощавам и да отсявам хората, с които искам да контактувам. Един от смъртните грехове е крадене. Ами за крадците на време? Затова трябва да си цениш времето и да инвестираш в собственото си развитие.

– Как става това?

– Най-трудният ми урок беше да поставя себе си на първо място. Като майка първо мислиш за децата, за останалите. Като ходя някъде, купувам подаръци за всички и заради тях мъкна допълнителни куфари. А децата като пораснаха и отиват на почивка, ми носят едно магнитче. В един момент си казах – всеки си поема своя път, аз трябва да се обичам. Това ми беше най-трудното – да кажа „Аз съм“ и да повярвам, че аз също заслужавам. Трансформирах нещата да се харесвам такава, каквато съм. Тогава и хората около мен започнаха да ми казват „Колко си красива“. Всичко идва отвътре навън. Ако преди време си имал чувството, че ще умреш от душевна болка, след време, като се повтори същата ситуация, ти вече го приемаш по друг начин. Защото, като ти ударят 100 тояги, 101-вата вече не боли. Така е и с душата, като те предадат много пъти. Когато отиграеш правилния сценарий, той след това не се повтаря. Ако се повтаря в различни варианти, то е, защото първия път не си го отиграл правилно. Аз излизам отстрани и гледам на това като на театър, в който аз съм в главната роля. Сега съм много здрава стоически и всички стрели на злобата се удрят в бронежилетка и не ме събарят както преди. С годините ставаш все по-устойчив психически. Физически е друго. Човек трябва да благодари за всичко, през което е минал, защото това е имало смисъл. Оня ден написах едно стихотворение:

Не ми пречи да стигна до целта,

за която тук дошла съм на земята.

Не се цели във мен, че ще се счупят твоите рога

в непробиваемия щит на светлината.

Безсилен си да промениш това

и начертан е пътят, по който аз ще мина.

Навред се носят моите слова –

семена от тях ще никнат във житейската градина.

Ще брулят силни ветрове, ще вилнеят и пожари,

вълни високи ще залеят части от земята,

но душите щом избрани са, Бог ще ги пожали,

че достоен плод са дали те от семената.

Не ни плаши със планове злокобни

и не ограбвай енергията ни на телата

ние знаем, че на Бога сме подобни

и може да си променим съдбата.

Но трябва единствено да знаем,

че трябва мнозина да се осъзнаем

и че само любовта и светлината

могат да прогонят тъмнината.

Написах го, защото на 6.6.26 преживях такива премеждия едно след друго, пътувайки за Хърватия. Обърках терминала, глобиха ме 70 евро за малкия куфар, на втория полет ми искаха още пари, при положение че всички са с малки куфарчета. Ритнах го на германката и в една торба си сложих нещата. После като пристигнах, куфарът ми останал в Мюнхен, трябва да го прикача, нямам носии, микрофон. По едно време ме прободе сърцето, като сачма го усетих този удар. Помолих архангел Михаил да ми направи защита. Тогава написах това стихотворение да не се цели в мен, защото няма шанс. Имах чувството, че искаха да ме спрат, да не отида да си свърша работата. Затова се обърках директно към него с това послание да не ми пречи.

– После обърнаха ли се нещата?

– Да, куфара ми го взеха със следващия полет. После с кола го докараха до мястото, на което бяхме. В 21,30 трябваше да изляза на сцена, точно тогава ми дойде багажът. После докато казвах посланието си, някой ми прекъсна финала, като пусна хоро. Всичко се правеше да не си свърша нещата, за които съм там, но не позна. Такъв ден не съм имала освен катастрофата с Ивайло.

– Как си го обяснявате?

– По някой път се опитват да те спрат, но ако си поискаш помощ и подкрепа, ти се помага.

– Около рождения ден обикновено човек изпада в сатурнова дупка. Това да не е било началото?

– Когато ти е силна вярата, не трябва да се влияеш нито от цветове, нито от ритуали, не трябва да те е страх от нищо. Имам чувството, че минавам отгоре, над тези неща. Искам да споделя още едно мое стихотворение за пътя, който си намерил към себе си:

При толкоз лутане из житейските пътеки,

показвани и водени от срещата ни с всеки,

щом намериш пътя към душата си безкраен,

не се страхувай, а тръгни по този път потаен!

И върви, за миг не спирай, дори да те боли,

защото светлината в теб ще води в най-тъмните гори,

израснали от стари рани, лекувани,

но белези оставили в сърцето.

Но ти не се плаши и ще стигнеш дълбоко там, където железната, залостена врата ще се отвори

и с ясен глас езика на тишината проговори,

че помъдрял си вече с всеки пад и с всеки полет и за душата ти разцъфнала е вече пролет.

И там, където гъста е била гората,

сега растат с божествен аромат цветята.

И щом душата ти запее в тишината

с гласа вълшебен, нежната соната,

тогава ти разбираш, че това е пътят верен,

от теб самия дълго търсен и намерен!

И няма връщане назад!

– Да не работите за втора стихосбирка?

– Да, имам още малко да я довърша.

– Има ли песен, за която съжалявате, че сте я записали?

-В началото тръгнах почти сама и много съм се лутала. Първият ми албум беше абсолютен сбирщайн. Много хора ме лъжеха и ми взимаха парите. Давали са ми неподходящи песни и в неподходяща тоналност – отивам в студиото, тогава се записваше на лента, изсвирили музиката с един тон високо и аз не мога да я изпея. Ако я презапиша, трябва да платя студиото наново. След това ме излъгаха да снимам един клип за Хаваите в гора с брези. Всеки, който може да се възползва, ми взе парите в началото. Но от тия грешки също съм се учила. Имало е случаи – правили са ми песни, които не харесвам, но за да не обидя автора, плащам. След това не я изпълнявам или плащам на друг да ми я направи наново. Сега се научих да съм директна и да казвам: това искам, това – не. Това ме научи животът, защото загубих много пари само за да не обидя някого. Не че той после пак не коментира, но за да изляза чиста от ситуацията, си плащах като поп. И се научих, че всичко трябва да мине през мен, за да стане както трябва. Където не пипна, винаги се получава празна дупка. Грешките са, че си се доверявал на неправилните хора. Най-лесно се лъжат тези, които не биха те излъгали. И когато те излъжат няколко пъти, ставаш много внимателен и по-добър психолог. На седмата година от кариерата тръгнах да правя концерт в НДК – смятай каква амбиция съм имала, при положение че хора 40-50 г. на сцената не са се осмелявали. Сега като си го помисля с този си акъл, не бих го направила никога.

– Тази година най-малкият ви син беше абитуриент…

– Никола ми каза, че след няколко дни му е балът. Дадох му пари за костюм и сам си го избра от мола. Присъствах на изпращането в училището, но на самия бал бях на концерт в Палма де Майорка. Има неща, които си имат цена. Но се радвам, че имам добри деца, възпитани – това е най-важното. Преди съм държала на ред, дисциплина, оценки. Сега имам други разбирания – да станат човеци. Кой за каквото е дошъл на тази земя, ще му се покаже и пътят, и целите… Щастлива съм, че не съм отишла на една родителска среща, а класната се обажда само с комплименти за детето.

-Не искате да си казвате годините, но като ви видят и не ви ги дават…

– То и аз не си ги давам, защото се чувствам добре – не взимам лекарства, не вдигам кръвно, нямам бръчки. Ако може да се охарактеризирам с природата – аз съм ранна есен, а вътре в душата ми е късна пролет. Научих се да си броя назад годините и смятам, че са измислени нарочно, психически да състаряват хората. Всичко зависи от душевното състояние и кръвоносната система. Човек е на толкова години, на колкото е кръвоносната му система. Затова е важно да поддържаме кръвта, защото с днешните въздух, храна и вода тя започва да калцира. На старите хора са им студени крайниците, защото няма оросяване.

– Какво правите за това?

– Ползвам уред от нанотехнологията, при който 30 минути на него се равнява на 4 часа фитнес. Обръща цялото кръвообращение, лимфа, подмладява, а намалява и килограмите, защото всичките шлаки и запушвания ги изчиства.

– Плановете за след юбилея?

– Иска ми се малко почивка, да направя рестарт, да презаредя и да натисна отново газта. Правя го на вилата в Балкана или във Велинград, където си купих жилище и обичам да стоя. Една седмица ми стига. Движа се на много висока скорост в живота, на бързи обороти, като Шива с много ръце съм. Имам си поставени цели и планове. Имам молба към всички читатели на „Телеграф“ – да направят нещо много малко за цялото, а след това то ще им се предаде на тях и на децата. Едно малко добро е по-силно от хиляди злини. От нас зависи всичко, да не позволяваме да се страхуваме, каквото и да се случва, защото страхът не води до добро. Той и разболява човек, и храни други сили, които не ни мислят доброто. Аз лично си пожелавам щастието преди здравето, защото когато човек е щастлив, клетката му се усмихва и той е здрав. Тогава и всичко около него е наред. Щастие желая на всички вас, мирно небе над нас и да бъдем мъдри и внимателни в тези времена.

Източник: „Телеграф“.