България
Почина един от най-великите ни спортисти, олимпийски шампион и двукратен златен медалист
С тежка скръб и огромно уважение спортната общност в България и по света се сбогува с легендата на вдигането на тежести – Норайр Нурикян. Той беше първият български олимпийски шампион и единственият ни двукратен златен медалист в този спорт.
Нурикян, известен на всички с прякора си „Ноно“, почина на 76 години след тежко боледуване. През 2014 година той се справи с рак на белите дробове, но в последните месеци болестта се завърна, довела до неговата кончина.
Пътят към вечността
Норайр Нурикян е роден на 26 юли 1948 година в Сливен. Първоначално се занимава с баскетбол, но поради ниския си ръст решава да се насочи към щангите. Това решение се оказва съдбовно, тъй като в родния му град по онова време тренира Иван Абаджиев – треньорът, който ще превърне България в световна сила във вдигането на тежести. Под ръководството на Абаджиев, Нурикян се превръща в една от най-ярките звезди на спорта.
Златните години
Кариерата на Норайр Нурикян е изпълнена с триумфи. Той е първият български спортист, спечелил олимпийско злато – на Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 година. Четири години по-късно, в Монреал (1976), той повтаря успеха си, като по онова време олимпийските игри са били и световни първенства. Така Нурикян става единственият двукратен олимпийски шампион в историята на българското вдигане на тежести.
Освен олимпийските титли, Нурикян има и впечатляваща колекция от медали от световни и европейски първенства. През 1976 година той постига уникален „трипъл“ – злато от Олимпиадата, световното и европейското първенство в Берлин. Общо в кариерата си той извоюва 55 медала – 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Нурикян подобри и 5 световни рекорда, като остави траен отпечатък в историята на спорта.
Наследството на Нурикян
След края на активната си спортна кариера, Норайр Нурикян продължи да допринася за развитието на вдигането на тежести. Той работи като помощник-треньор на Иван Абаджиев, а по-късно става старши треньор на националния отбор (1989-1993). Под негово ръководство България печели 4 олимпийски медала на игрите в Барселона през 1992 година, включително златото на Иван Иванов.
Нурикян беше и успешен администратор. Той заема поста генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), а също така е вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005). Той беше и председател на Борда на директорите на спортния тотализатор, както и индивидуален член на Българския олимпийски комитет.
Признание и награди
За изключителните си постижения Норайр Нурикян беше награждаван с най-високите отличия. Той е носител на ордените „Герой на социалистическия труд“, „Георги Димитров“ и „Стара планина“. През 2022 година, по повод 50-ата годишнина от първата олимпийска титла за България във вдигането на тежести, той дарява медалите си на Музея на спорта.
Нурикян беше избран за почетен професор на Ереванския университет, а в края на 2023 година Община Сливен преименува залата по щанги в града на „Норайр Нурикян“. Беше планирано той лично да открие залата в края на януари 2024 година, но съдбата реши иначе.
Човекът зад легендата
Норайр Нурикян беше не само велик спортист, но и човек с огромно сърце, чувство за хумор и невероятна харизма. Той беше сладкодумен събеседник, верен приятел и вдъхновение за поколения български спортисти. Неговото наследство ще живее вечно в сърцата на всички, които го познаваха и възхищаваха се на неговите постижения.
България загуби един от най-великите си синове, но Норайр Нурикян ще продължи да живее чрез спомените и медалите, които остави след себе си. Неговата история е доказателство, че с упоритост, талант и вяра човек може да достигне върховете, не само в спорта, но и в живота.
*Сбогом, Ноно! Ти ще останеш завинаги в сърцата ни!*
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
