Има доста храмове, които заради миграцията на населението или други обстоятелства днес стоят безлюдни, далеч от населените места. Все пак благодарение на христолюбиви българи някои от тези стражи на вярата постепенно започват да възкръсват за нов живот. През пролетния сезон тези забравени храмове са и добра дестинация за разходка с цел поклоннически туризъм, пък и за дарения за тяхното възстановяване. В навечерието на празника Възкресение Христово ви предлагаме някои от тези едва оцелели стражи на вярата, чакащи своя Великден.

Холивуд

Като декор за холивудски филм за времената след Апокалипсиса изглеждат руините на Трудовецкия манастир „Свети Георги“. От векове там се търси безрезултатно бейско злато, но вместо него археолози наскоро откриха гроб на принцеса. Според иманярския фолклор тя била пазител на друго имане още от времето на Шишман.

Гроб на принцеса бе открит в района.

НИМ, Svetimesta

Приказната старина се намира на около 1 км северозападно от от с. Трудовец, Ботевградско. До обителта, наричана и Лъжанското манастирче, може да се достигне, като се отбие вляво от стария междуселски път Трудовец – Скравена, на около 400-500 м след последната махала на Трудовец.

Святото място е скътано между слънчогледовите блокове, на около 100 м по права перпендикулярна линия на разбития път.

Няма сведения кога първоначално е възникнало святото място. Намерен фрагмент от мраморна колона дава известно основание на научните среди да смятат, че е построен на мястото на старохристиянски храм от V–VІ век.

Останките от някогашния Трудовецки манастир Св. Георги.

Едно местно предание разказва, че е издигнат върху могила, заобиколена с вода, до която се стигало с лодка. Имало ли е там река или езеро доскоро оставаше загадка. Археологът Филип Петрунов прави разкопки и установява, че черквата наистина е била построена на остров – в плитко езеро, което след ХIV век е пресъхнало.

При разкопките е намерен и гроб на принцеса. За това говори откритият пръстен с монограм „Шишманов род“, което показва, че девойката е била част от царския род на Иван Шишман.

Пръстен свидетелства, че девойката е била от Шишмановия род.

Храмът е бил изграден масивно с големи квадри. Предполага се, че е бил костница на местната българска аристокрация, резидираща в крепостта Божинишки Урвич. Оттам е известният надпис: „Аз, севаст Огнян, бях кефалия (управител – б. а.) при цар Иван Шишман и много зло патих. По това време воювахме с турците. Аз държах за вярата на цар Иван Шишман”.

В историята на близкото село Боженица се споменава за пътечка, която е минавала близо до манастирчето. Легендата реди още, че до манастирчето имало кладенец, в който бягащ от русите бей, имащ на север чифлик, пуснал цял котел с жълтици. И сега има местности на север от манастирчето, които се наричат Турските орници и Чифликът. Заради тази легенда много иманяри открай време идват, че да копаят около светинята, но засега безрезултатно, разказват жители на село Скравена. А след откриването на гроба се понесла мълвата, че тук се намира и хазната на цар Шишман.

Основи

Днес основите на манастира вероятно са под плодородната земя на Ботевградската котловина, а отгоре се вижда само грохналата сграда на католикона. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндрично сводесто покритие. Градежът е от ломени камъни, споени с хоросан, а сводът и апсидата са изградени с продълговати травертинови блокове. В средата по цялата дължина на свода има пропукване на спойката на блоковете, поради което опасността от срутване на целия покрив е голяма.

Когато в началото на ХХ век минава проф. Петър Мутафчиев, той констатира, че стенописите по изпълнение напомнят на “най-хубавите иконописни паметници от епохата на ХVІ–ХVІІ век”. Тогава той описва все още запазените фрески и надписи на старогръцки и църковнославянски език. Сред стенописите споменава образите на Богородица с Иисус и на двама ангели отстрани; Успение Богородично; Влизането на Иисус в Йеросалим; Рождество Христово; Сцени от Новия завет; Няколко пояса със светци; Архангел Михаил; Константин и Елена; св. Георги; Йоан Кръстител и много други.

Днес от стенописите са останали незначителни фрагменти – в апсидата (части от „Богородица Ширшая Небес“ и „Великите църковни отци“) и на западната стена (силно избледнели фрески от Успение Богородично). Но вероятно и те скоро ще бъдат загубени, ако не се предприемат мерки по консервацията на обекта.

Възнесение

Малко известната е и църквата „Свети Спас“ (Възнесение Господне), която се намира на около 1 км северно от село Червен брег, Дупнишко. Разположена насред полето, в близост до югозападните склонове на планината Верила, тя е приютявала семействата на воини, пазещи близкия античен град Германея (дн. Сапарева баня). Цялото поле е осеяно с артефакти на поне 1700 години. Наскоро бе открит и гроб на мъченик, обезглавен вероятно през XVIII век.

Старинната църква е била изградена в местност, в която през античността е имало селище, върху което по-късно се е обособило средновековното село Червен брег. На всяка крачка из околността на църквата се срещат следи от поселищен живот – строителна (части от тухли, тигули) и битова керамика.

Около днешната църква добре се забелязват очертанията на по-стара сграда с градеж от големи камeнни блокове. При направеното през есента на 2012 г. археологическо теренно обхождане се установява, че този градеж е част от раннохристиянска църква (IV-VI в.), която е била част от цял манастирски комплекс. По-късно, през Средновековието, върху него е издигната днешната малка църква. Според изтъкнатата изкуствоведка проф. д-р Лиляна Мавродинова, която лично посещава старината и датира намиращите се във вътрешността ѝ стенописи, средновековният храм е построен през XII-XIV в. Специалистката дори определя църквата като „царски параклис“, изхождайки от някои особености в иконографската схема на стенописната украса.

Константин и Елена

Изображенията на св. св. Константин и Елена в случая не се намират според определеното им от канона място – на западната стена, южно от входа, а на южната стена, в западния ѝ край, което е един несрещан на друго място прецедент.

Църквата Св. Спас в полето на Червен бряг.

Селищата, чийто наследник е днешното с. Червен брег, са били разположени на древния римски далматински път, който свързвал столицата на Източната Римска империя (Византия), Константинопол, с Драч на Адриатическо море. Този път, известен на местното население като Драчкио пат, е просъществувал и през Средновековието чак до XIX в. Последното дава основание да се предположи, че вероятно оттук е минала някоя царска особа, която е станала ктитор на изографисването на храма. В подкрепа на това съждение навежда и наличието на някои имена на местности, намиращи се недалеч от Червен брег, каквато е Цари Мали град – крепост с църкви над днешното село Белчин.

Робство

Църквата „Св. Спас“ е съществувала и функционирала през тъмните векове на османското робство. През 1909 г. свещеникът Христо Тошев, тогава учител в Дупница, преписал надписа, който стоял над входната врата на църквата: „Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь …. вь лето 7103 (написано е със старобългарски букви, което значи 1595 г.) помени…“, нататък не се чете. От този надпис се разбира не за времето на съграждане на храма, а за някакво негово обновяване, което ще рече че през XVI в. той е бил действащ.

Храмът Св. Спас.

Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковнославянски букви за годината на направата, е бил все още запазен. Днес от него са останали съвсем малки незначителни частици. Изобщо от някогашната прекрасна стенописна украса е оцеляло малко нещо и в по-голямата си част стените във вътрешността са оголени.
От незапомнени времена до ден днешен местното население чества тук Спасовден (Възнесение Господне), прави се водосвет и курбан.

Стенопис на светите Константин и Елена.

В храма има мистични надписи на т.нар. куфическо писмо, идващо от изтока. Гвоздеите отвън също са белязани с тези писмена като апокрифни символи за защита. Може би затова въпреки превратностите на еоните полувкопаната еднокорабна базилика е оцеляла и до днес. Вътре са съхранени стенописи на св. св. Константин и Елена, на св. Николай Мирликийски и на неизвестен светец.

Черква пази спомен за Св. Иван и учениците му

Дълго време само природните особености на мястото, корените на дърветата (в ролята на естествен дренаж) и ломените камъни на покрива спасяваха средновековната черква „Св. Георги“ от разруха. За щастие обектът, намиращ в село Студена, е един добър пример, тъй като дочака спешна консервация и реставрация.

В архитектурно отношение храмът принадлежи към познатите малки псевдотриконхални църкви. Този архитектурен тип е характерен за светогорските манастирски църкви и под тяхно влияние се разпространява и на Балканите през XIV–XV век.

През този период се забелязва усилен градеж на храмове из Пернишко въпреки ограниченията на поробителя.

Над ниския вход е нишата с образа на патрона на църквата св. Георги. Черквата е вкопана в земята, а вътрешна стълба отвежда до подовото ниво. Стените са изградени от ломен камък с хоросанова спойка. Вътре зографията е уникална, като сред оцелели фрески се забелязват изографисани два конника един срещу друг. Предполага се обаче, че първоначално храмът е бил посветен на светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат.

Запазени са Видението на св. Петър Александрийски на северната стена в олтара, в апсидата – светите отци св. Григорий, св. Василий, св. Йоан Златоуст, св. Яков и св. Никола на южната стена.

Вътре са и св. Иван Рилски и неговите ученици св. Йоаким Осоговски, св. Гаврил Лесновски и св. Прохор Пшински. Има предания, че те са идвали по тези места.

Телеграф