България
Проф. Александър Чирков предупреди: Пазете се от вируса, той съществува и наистина убива
роф. Александър Чирков е роден в Лом на 27 януари 1938 г. Завършва Висшия медицински институт в София, а през 1966 г. заминава за Западен Берлин, където специализира при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в Западна Германия – в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г. През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“, продължава да е търсен като консултант от много здравни заведения. Проф. Чирков даде интервю за в. „Марица“ във връзка с идеята му за създаване на кардиологичен център в Пловдив.
Проф. Чирков, защо избрахте именно Пловдив, за да изпълните мечтата си за разкриване на Кардиологичен център за обучение на медици?
Винаги съм считал, че обучението на лекари, медицински сестри и санитарки е от изключителна важност в здравеопазването. Вече осем години се борим, за да осигурим инвестициите за реализацията на тази идея. Проектът е на стойност 50 млн. евро, имаме подкрепата за инвестиции от частни фондове, получили сме одобрение от европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис. Всички лекари от западни държави, запознати с проекта, посрещат тази инициатива с адмирации. В Южна България няма подобен център, а Пловдив е най-подходящият областен град за такова заведение, където могат да се обучават лекари, медицински сестри от цяла България, а дори и от чужбина.
В България непрекъснато говорим за необходимостта от здравна реформа. Според вас какво трябва да се промени в здравеопазването?
Задължително трябва да се изгради структура, която ще се грижи за обучение на медицинските кадри в България и в чужбина. За голямо мое съжаление практиката за обучение на лекарите, която аз много държах да наложа още преди 30 години, не се въведе. Навремето ние обикаляхме Русе, Видин, Белоградчик и много други малки градове и изнасяхме лекции за колегите. В моята болница „Св. Екатерина” канихме лекари от САЩ и Германия, изпращахме и наши лекари в чужбина.
Искахме да създадем структура за продължително обучение на лекарите, сестрите и санитарите с надеждата, че ще получим подкрепата от страна на държавата и обществото. Затова бившият министър на здравеопазването Радослав Гайдарски ми взе болницата. Дълбоко се надявам, че сега ще получим подкрепата в България, включително и от местната власт в Пловдив, за разкриване на Център за обучение, който да помогне да се повиши качеството на медицинското обслужване.
Лекарите да се стараят за най-важното – да поставят точна диагноза на всяко заболяване, а не веднага да казват: „Дай да ти направя операция“. Искам да се въведе друг тип на поведение между лекари и пациенти. В качеството на лектори могат да бъдат канени най-добрите специалисти от САЩ и Европейския съюз, а нашите лекари да имат възможност да повишават квалификацията си и извън България. Центърът ще поддържа контакти и ще обменя опит с кардиологичните клиники в чужбина.
Не е ли достатъчно обучението, което лекарите получават в университетите?
Не. Нивото на много от лекарите и медицинските сестри е ниско именно поради това, че след завършването на висшето си образование повечето от тях не си повишават квалификацията. Университетското образование дава на лекаря специалност, но това не е достатъчно. В Западна Европа има система за постоянно поддържащо обучение, защото медицината непрекъснато и бързо се развива. Затова идеята ми е да създадем надуниверситетски център, който да поддържа нивото на постоянната квалификация на лекарите. Преди повече от 15 години такава идея имаше Лекарският съюз, но така и не успя да я реализира.
Навремето имахте идеята да се въведе здравно обучение в училищата. В условията на пандемия не е ли още по-актуално децата да знаят как трябва да пазят здравето си?
Здравно обучение трябва да има още от първи клас и да продължи до завършването на училището, дори и на висшето образование за тези, които следват. Добре е най-малко по един час в седмицата децата и тийнейджърите да получават най-необходимата здравна информация. Специално за медицинските учебни заведения е важно обучението да включва и умението за общуване както между медиците, така и между здравните работници и пациентите.
Продължава ли тенденцията българските медицински кадри да изтичат навън?
В Германия, във Фрайбург, има българско дружество, на чиито срещи присъствам. От разговорите с наши медици разбирам, че искат да се върнат в България, но при определени условия – ако в здравеопазването настъпят промени. Едно от тези условия е да има възможност за усъвършенстване на професионалните знания и умения, с каквато цел беше създаден още по комунистическо време ИСУЛ в София.
Пациентите често се оплакват от медицинското обслужване. Според вас каква е причината за това?
И аз виждам, когато преглеждам пациентите, че имат основание за недоволство. Основната причина е, че след дипломирането лекарите са спрели да се усъвършенстват и мислят как да получат повече пари. Разбирам, че парите са необходимост, но както е казал Паскал – целта ще бъде оправдана, когато се избират най-добрите средства за постигането й.
Като кардиолог какво ще препоръчате на хората със сърдечни заболявания по време на пандемията?
Да се пазят, да не предприемат рискови пътувания, да не участват в масови мероприятия, включително и на концерт, да не се събират на групи. Коронавирусът убива предимно тези хора, които имат други заболявания. През 1945 г. испанският грип погуби 52 млн. души в света. За сравнение, във Втората световна война са загинали не повече от 20 милиона. Причината за това е, че част от хората не искат да приемат опасността от заразяване с вирус. Бих ги посъветвал да не пренебрегват предпазните мерки.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЛихвите и цените променят семейните бюджети, домакинствата планират разходите по-внимателно
-
България1 месец agoКак движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите
-
България4 седмици agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България4 седмици agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
