България
Проф. Иво Христов: България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години
Имаме, меко казано, жалък, самонаречен политически елит със слугински рефлекс, казва той.
Страната е дълбоко разделена, българското общество е в социален полуразпад, в социологията това се нарича атомизация.
Българското население не може да изнесе една обща кауза, напротив – то се раздира от вътрешни противоречия, умело подклаждани отвън.
Автор:
Красина Кръстева
Проф. Иво Христов е магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподавател в Софийския университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бивш народен представител от левицата.
България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години. Ние се намираме в предтерминално състояние. Полуграмотно, примитивно, варваризирано общество – това е България, казва в интервю за Епицентър.бг проф. Христов. И припомня, че последните зрелостни изпити по български език и литература нагледно показват това с резултатите си – 50% двойки.
Ето и акценти от интервюто:
– Огромна част от нашите хора не можаха да разберат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато говорим за миграцията – това не е миграция, това е евакуация от територията
– САЩ са на път да постигнат основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години – никога да не се допусне симбиоза – политическа, военна и икономическа, между Русия и Германия
– Взривяването на „Северен поток“ елиминира Европа като конкурент на САЩ, превръща я в зависима от Америка територия, откъсва Русия от западноевропейски технологии
– Русия се еманципира от световния ред, в който беше поставена преди повече от 30 години
– Какво означава днешната реч на руския президент Путин за Европа за света, за България, проф. Христов?
– Означава, че светът, който ни е познат от последните 30 години е приключил. В това число и мястото на Русия в него в качеството ѝ на суровинна и демографска периферия в него. Ако перифразираме сър Харфолд Маккиндър: „започва битката на континентите“.
– Почти едновременно се случиха две важни събития – бяха взривени „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, които снабдяват основно Германия с руски природен газ и Русия пристъпи към анексията на 15% от територията на Украйна – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Това променя ли ситуацията в Европа и света?
– Защо правите връзка между едното и другото?
– Защото се случват по едно и също време.
– По едно и също време някъде вали, другаде – не. От това не следва, че има очевидна връзка между тях. По въпроса за взривовете: никой не може да каже нищо конкретно, защото информацията е класифицирана. Всичко друго казано по тази тема тук и сега е пропаганда. Няма значение от коя страна.
Преди доста години имаше едно изказване на Кондолиза Райс (б.р. – държавен секретар на САЩ по времето на президента Джордж Буш), в което тя изрично каза, че основната задача на Съединените щати е да прекратят всякакви доставки на руски горива за Европа и в частност, за Германия, която е сърцето, моторът на ЕС и да преориентират икономиката на Европа към огромните залежи на въглеводороди в Северна Америка.
– САЩ постигат ли тази цел?
– Европа е големият губещ и голямата жертва от този конфликт. Инкасират ползи на първо място Съединените щати и на второ – Русия.
– Защо Русия?
– Русия има да решава по-важни задачи от икономическите задачи, свързани с износа на нефт и газ. Основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години е никога да не се допусне симбиоза – политическа, военна и икономическа, между Русия и Германия, т.е. на най-големите ресурси в света с най-мощната технологична база в света. Защото това означава доминитет на двете континентални сили – едната в Евразия, а другата – в Европа за сметка на Британия преди, а след това – на Съединените щати.
Отрязването на връзките между Русия и Европа е абсолютно сonditio sine qua non (условие, без което не може) от една страна да бъде подчинена окончателно Европа, от друга – да бъде елиминирана Европа като икономически и технологически конкурент на Съединените щати и да бъде превърната в зависима територия и от трета – да бъде нанесен тежък удар върху Русия, като бъде лишена от ресурси – финансови и технологични, които би могла да получи като трансфер от Западна Европа.
От друга страна Русия печели: тя се еманципира от световния ред, в който беше поставена преди повече от 30 години в качеството й на суровинен придатък на западното икономическо и технологическо ядро.
– Анексирането на украинските територии какви въпроси поставя?
– Въпросът за безсмислието на международното право. Като юрист ще го кажа – няма нищо общо между правото и фактическото състояние на нещата. Историята на човечеството е показала, както е казал Наполеон: винаги печелят по-големите батальони.
– Не се ли поставя въпросът за ролята на референдумите, спомняме си, че имаше такъв и в Каталуния?
– Поставя въпросът за това кой има най-голямата тояга. Който има по-голяма тояга, той е по-прав. Старо като света. Всичко останало са юридически силогизми.
– В момента Русия е с по-малката тояга, тя губи…
– Не бъдете толкова сигурни! Както каза Путин, ние още нищо не сме започнали. С войната с Украйна трябва да сме по-внимателни – ние сме в 12 без пет пред ядрена война.
– Според Вас Путин ще натисне ядреното копче, така ли?
– Путин не натиска нищо, но се вдига ескалацията. Ситуацията много напомня за Карибската криза. Всички трябва да бъдат много внимателни в изказите си, по-обтекаеми в изразите си, защото на всичкото отгоре България е на предна линия.
– Средствата, които използва Русия, за да получи това, което иска, се оказаха неуспешни – на фронта руските сили отстъпват, мобилизацията се проваля. Остава й ядрената възможност.
– Ако са неуспешни, тогава за каква анексия говорим? Би трябвало да говорим за анексия на руска територия.
– Столицата на една от областите, които се анексират – Запорожката, е под украински контрол.
– Ние сме в състояние на война. Кое нещо под какъв контрол е въпрос на часове понякога. Прочетете интервюто на командващия украинската армия ген. Залужни в „Тайм“, ще разберете, че трябва с по-голямо внимание да се произнасяме по тази тема. Той е наясно кои са реалните лимити на силата на Украйна. Предстоят събития, вероятно и вътрешно-политически в Украйна. Каквото и да си говорим – Украйна мобилизира каквото можа, Русия има 25-милионен наборен резерв.
– Но този резерв бяга, не иска да воюва! Границите на Русия със съседните страни са задръстени от напускащи страната си руснаци.
– Колко човека са избягали от Русия? 25 милиона ли са избягали? По границите виждаме златната, хедонистично възпитана младеж, продукт на последните 30 години. За която думи като „патриотизъм“, „Родина“, „дълг“ не значат нищо. Това го има и в България. Не дай си, Боже да стигнем до същото положение.
– Европейският съюз обеща „стабилен обединен отговор на саботажа“ срещу „Северен поток“. Какво означава това? В състояние ли е ЕС да даде такъв отговор?
– Тук винаги цитирам Кисинджър – много хубаво нещо е Европа, дайте ми телефона на външния й министър. А що се отнася до отговора – разбира се, че не е в състояние. Т.нар. Европейски съюз не е суверенна структура. Но това че и едната, и другата страна използват едно и също обстоятелство за своята пропаганда, е повече от ясно.
– Какво означава всичко това за България – цялата тази картина, която описваме?
– България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години. Били сме победени, били сме много по-бедни, много по-неграмотни, имали сме гражданска война, но в толкова унизено, цялостно културно и ментално състояние на страната никога не сме били.
– Защо?
– Искам да излязат резултатите от преброяването на населението, за да разберете защо. Само за 30 години ние сме намалели на 50% – без война, подчертавам. Очевидно сме около пет милиона и половина и дори това са надути цифри. Ние имаме жалки икономически, военно-политически и всякакви други възможности.
Страната е дълбоко разделена, българското общество е в социален полуразпад, в социологията това се нарича атомизация. Българското население не може да изнесе една обща кауза, напротив – то се раздира от вътрешни противоречия, умело подклаждани отвън. Имаме, меко казано, жалък, самонаречен политически елит със слугински рефлекс.
И по тази причина аз имам много скептично очакване за бъдещето на нашата страна. 3 милиона никога няма да се върнат в България – те не са само в ЕС, те са в Америка, в Австралия. Ние се намираме в предтерминално състояние. Ще посоча само резултатите по български език и литература, които излязоха преди една или две седмици (б. р. – над 50% са двойките, в в 27 училища всички зрелостници са с двойки). Това е погром! С какви млади генерации ние въобще си мислим, че ще имаме бъдеще! Едно полуграмотно, примитивно, варваризирано общество. Това е България.
– Това общество обаче живее, идват избори. Обстоятелствата, за които говорим – анексията на украински земи и саботажа над газопроводите, могат ли да променят политическата картина в България?
– Спрял съм да се интересувам от т. нар. вътрешна българска „политика“. Това е оксиморон – съвременна България няма политика, нито вътрешна, нито външна. Котериите, които са се нарекли българските партии и фарсовите разигравания пред едно все повече малгинализиращо се население не са реален политически процес. В България не се води никаква сериозна дискусия и тя вече не може да се води – сериозно, спокойно, компетентно, без филство и фобство, по важните животрептущи проблеми на нашето общество. Съществува почти екзистенциална нетърпимост към различно мнение, към аргументиран разговор, към действително познание.
– Очертавате една много мрачна картина на последните 30 години.
– Но тя е вярна. Хубавото на тези 30 години е, че към края им ние виждаме резултатите на т.нар. български преход – с каква страна влязохме и в каква сме сега. Нещата са трагични.
– България има ли друг път, извън ЕС и НАТО?
– Това ли беше целта на българския преход?!
– Това отчитаме като резултат. Бяхме член на Варшавския договор и СИВ, станахме на НАТО и ЕС.
– Това не беше целта на българския преход. Говорехме за социална държава. Никой не си представяше, че следващите 10 – 15 години след 10 ноември ще бъдат години на погром на българската индустрия, на българското образование, на българската медицина, на българската цивилизация като цяло. Никой не го е очаквал. Но, както се казва – когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш.
– Правя паралел между тогавашните съюзи, в които участваше България и днешните. И пак ще Ви попитам – има ли алтернатива и каква?
– Алтернатива може да има този, който е субект на геополитиката. България не е. Малките държави нямат избор, освен този – да умрат достойно или да умрат позорно. Справка – нашите съседи Гърция и Сърбия по време на Втората световна война – много добре са знаели срещу кого се изправят и въпреки всичко са имали смелостта, гръбнакът да кажат „Не!“ Ние се нагаждаме спрямо силните на деня, които е да са те.
Стратегията на голяма част от нашето население и на държавата ни като цяло е стратегията за оцеляване. Огромна част от нашите хора не можаха да разберат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато говорим за миграцията – това не е миграция, това е евакуация от територията.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
