Футболът често излиза извън спортните си граници. Световна практика е различни политически кръгове да инвестират във футболни отбори. Такъв е случаят с ФК Обилич, който в края на 90-те се превръща в пералня за мръсните пари и амбициите на един военнопрестъпник – Желко Ражнатович-Аркан.

След разпадането на Югославия само три отбора са печелили първенството в Сърбия. Това са традиционните колоси Цървена Звезда и Партизан, но до тях се нарежда и един малък столичен отбор. ФК Обилич, превърнал се в бизнес проект на страховития Аркан.

Създаването на един звяр

Желко Ражнатович-Аркан е роден на 17 април 1952 година в град Брежице, днешна Словения. Баща му е пилот от Югославската Народна Армия и възпитава Аркан по изключително суров начин.

На 20-годишна възраст Аркан заминава за Швеция. Там се занимава с дребни обири и склоняване към проституция, като е един от основателите на т.н. „югославска мафия“ през 70-те в страната. Бяга в Белгия след първите проблеми с местните власти. През 1973 година се опитва да обере банка в Брюксел, за което е осъден на 10 години затвор. През 1979 година успява да избяга, прекарва няколко години в Австрия и Западна Германия, като извършва обири на бижутерски магазини, заобиколен от стари дружки.

При рутинна проверка в Швейцария е арестуван и вкаран в затвора, след като един от многото му фалшиви паспорти се проваля на чекинга. И оттам успява да избяга, а Интерпол вече го издирва.

Спасението е връщане в родината, въпреки че именно от там той бяга съвсем млад, за да търси „поле за развитие в Западна Европа“.  Вербуван е за сътрудник на репресивната тайна служба УДБА. Годината е 1983-та и блудният син най-сетне се прибира у дома.

Агентите на УДБА му гарантират, че няма да го предадат на европейските власти, а условието е той да стане доносник. Аркан се инфилтрира сред югославската ъндърграунд субкултура и помага в разбиването на различни дребни банди. Това му позволява да заеме мястото на дребните бандити в социалните низини на югославската столица и да положи основите на своята престъпна империя.

През 1990 година Югославия започва да се разпада. Ражнатович става основна фигура и в последвалите години на юговойните, а именно тук трупа и репутацията си, която и днес е страшничка.  Той основава „Сръбската доброволческа гвардия“ и фракцията „Тигрите на Аркан“.

„Нямаше как да не се включа във войната. Аз съм сърбин и съм готов да умра за всяка кауза, която ще направи нацията ми по-силна“, казва Аркан.

Заедно с „Тигрите“ извършва зверства срещу цивилни хървати и бошняци. Обвинен е за общо над 80 убийства на граждани, изведени от населените места, в които живеят, и екзекутирани.

Getty Images

Любопитно е, че около и след края на тези конфликти, Аркан започва гангстерска война с останалите сръбски босове и бързо елиминира враговете си, за да се превърне в Дон Корлеоне на региона. Бизнес империята му расте, а богатството му е огромно.

Фк Обилич- Възход направен с рекет и кървави реки

Аркан обича футбола и е запален почитател на Цървена Звезда. Мечтата му е да си създаде собствен отбор, но това изисква много сериозни инвестиции и време. Поради тази причина той избира по-лесен вариант, като просто си купува вече съществуващ тим. Избира ФК Обилич. Скромен отбор от втората дивизия на сръбската футболна пирамида, който в цялата си история никога не е влизал в елита. Клубът е беден и престъпният бос го придобива изключително евтино, но никога не разкрива реалната сума. Това се случва през 1996 година.

„По-скъпо беше да си платя горивото за мерцедеса, отколкото да си купя Обилич. Не обичам да разкривам сделките си. Щом съм си купил отбор, мога да си го позволя. Обичам да си угаждам“, шегува се Аркан.

Обилич има интересна история, която привлича Аркан. Отборът е създаден през 1924 година, като носи името на Милош Обилич, сръбски пълководец от 14-ти век, който е участник в знаменитата битка в Косово през 1389 година. Той отговорен за убийството на османския султан Мурад Първи. През 1945 година клубът е забранен от комунистическите власти на Тито, защото носи националистическа символика. Възстановен е през 1954 година, но така и не успява да постигне нещо значимо.

„Отборът е малък, а аз ще донеса големите му успехи. Няма успехи на терена, но носи името на един наш светец“, казва Аркан.

Годината е 1995-та, извършва се реформа на сръбската лига. Заради отцепването на Хърватия, Словения, Босна, става невъзможно отбори от трите републики да играят в състава на общото първенство. Това принуждава сръбската футболна федерация да запълни лигата със сръбски отбори от долните дивизии. Обилич попада в елита на сръбската футболна пирамида. Същинска целувка от съдбата.

Любопитно е, че стадионът на тима се намира срещу сградата на затвора в Белград. Шеговит намек за тежкото минало на собственика му.

Аркан е доволен. Без да полага усилия, получа отбор, играещ сред най-добрите в Сърбия. Това не го задоволява. Бившият военнопрестъпник е максималист и иска да постигне успехи във футболното си начинание. Проблемът на Обилич е, че съставът няма качествени играчи. Повечето футболисти са момчета от долните дивизии, които по странно стечение на обстоятелствата са се озовали в елита. Аркан иска да стимулира футболистите си. Той подарява по един автомат и мерцедес на всеки един от тях.

„Хубавата кола носи мотивация за живот, а с калашника могат да вземат колкото си пари поискат. Имаш ли заредено оръжие всички са ти в краката. На това се опитвам да науча футболистите си. Да не живеят по скучните правила на ежедневието“, казва страховитият сърбин.

По това време идва ново предизвикателство. Аркан точно е купил Обилич, когато елитната лига на Сърбия е разделена на две групи – „А“ и „Б“. Изключително нелепо устройство на футболната система. Практически има две елитни дивизии. Пълна каша. Обилич технически се води в елита, но е поставен в група „Б“. Мафиотът е бесен и взима нещата в ръцете си. Аркан заплашва съдии и противникови играчи, говори се за подкупи и уредени мачове. През 1996 година тимът печели своята група.

„Целта оправдава средствата. Аз съм готов да убия, но не и да приема поражението“, казва президентът на клуба.

През сезон 1997-98 година Обилич прави дебют в най-високото ниво. Мнозина нямат очаквания към скромния отбор, защото подценяват мотивацията на собственика му. Аркан назначава специалиста Драган Окука за треньор, но това няма значение, защото ветеранът от войната използва мръсна стратегия. Противоречивият лидер е готов на всичко да спечели първенството. Доминацията на Партизан и Цървена Звезда е нарушена от силата беззаконието, което върлува в Сърбия. За този сезон се разказват легенди, като Аркан започва тотална офанзива с всички познати, предполагаеми, но трудно доказуеми средства, за да пречупи грандовете.

По време на домакински мач срещу състава на Войводина, Обилич изостава с 0:1 в резултата. На полувремето Аркан влиза в стаята на съдиите с пистолет и „дипломатично“ им подсказва какво трябва да направят. Главният арбитър дава доста спортна дузпа за Обилич, за да се постигне равенство, а в края на мача добавя 17 минути продължение, за да спаси живота си. Дългото добавено време носи победен гол за правилния тим.

Аркан дори пребива двама журналисти, които си позволяват да изкажат съмнение относно победите на Обилич. По това време страховитият военнопрестъпник е по-силен от Слободан Милошевич и самата сръбска държава.

Обилич печели първенството. Отборът постига 27 победи, 5 равенства и само 1 загуба. Завършва на първо място с 86 точки, пред по-качествените селекции на белградските грандове Партизан и Цървена Звезда. Исторически успех. Следват дни на големи банкети из Белград, организирани от Ражнатович, а в някои от тях се включват и шефове от федерацията – ясен знак, че случилото се не е изцяло заслуга на тези на терена.

„Аз пиша история. Показвам, че всяка мечта може да се сбъдне“, казва Аркан. Успехът на Обилич изпраща тима в предварителните кръгове на Шампионска лига.

В първи кръг е победен исландският IBV, а във втори се изправят срещу Байерн. Германската машина няма как да допусне изненада, защото тук не играят „правилата“, наложени в сръбския футбол от силовия бос. Баварците печелят първата среща с 4:0, а Обилич взима историческо равенство 1:1 като домакин. Това е първата и последна славна европейска вечер в историята на отбора.

Краят на кървавата приказка

На 15 януари 2000 година Аркан е убит в лобито на хотел „Континентал“ в Белград. Логичен завършек на една житейска биография,  изпълнена с насилие. Неговата смърт означава и фактически край на „проекта Обилич“. Отборът е поет от съпругата му – фолкпевицата Цеца Величкович. Тя обаче няма интереси в областта на футбола и не инвестира време и пари в него.

Отборът тръгва надолу в спиралата на забравата. През сезон 2002-03 г. Обилич изпада във втора дивизия, а пет години по-късно отива и при аматьорите. През 2015 година Цеца обявява, че отборът прекратява състезателна дейност и спира да същестува.

Така приключва кратката история за единственият отбор, който наруши доминацията на Звезда и Партизан в сръбския футбол. Той бе символ на една епоха, в която силовите методи на хора, поставили себе си над закона, бяха достатъчни за титли и успехи.