България
Сезонът по Черноморието – тотал щета, тези плажове останаха празни
Хотелиерите по Българското Черноморие започват да опровергават оптимистичните прогнози на служебния министър на туризма Евтим Милошев, че туристическият сезон върви с резултати, които ще го направят най-добрия въобще за страната и дори ще надмине предковидната 2019 г.
„Летният сезон върви към пълна катастрофа с празни плажове през месец август заради по-малкото българи и румънци през тази година“, заяви за TravelNews Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм. Според него това е най-слабият сезон през последните години.
От Черноморец до Резово е празно през цялата седмица, а на 50% се пълнят хотелите и плажовете само за уикендите. Дори свободните зони без шезлонги и чадъри са полупразни. Най-зле е положението в Приморско, Китен, Ахтопол, Лозенец, Царево, а по-добра е заетостта в Созопол. Традиционно на юг идват още чехи, поляци, унгарци и словаци, но тази година са по-малко и почти липсват.
„Всички българи и румънци са в Гърция въпреки големите жеги. Обиколих от Кавала до Халкидики и навсякъде е пълно с наши туристи, като не ги спират по-високите цени и въвеждането на такси за шезлонги и чадъри“, коментира Кичуков. Обикновено българите избягваха Гърция през август заради по-големите горещини, но тази година са такива и у нас. Освен това не отиваха в южната ни съседка в пик сезона и заради по-скъпите нощувки.
„Сезонът е тотал щета и заради липсата на държавна политика в туризма, както и адекватна реклама, която да е насочена към българския пазар от страна на ресорното министерство. Разединението в бранша също води до това, че всеки се спасява поединично, вместо да се обединим и да промотираме дестинациите си пред собствения ни народ“, отбеляза Ивелин Кичуков.

„Не съм съгласен, че сезонът е много добър и ще надминем 2019 г. Това категорично няма да се случи. Туристите са по-малко и финансовите резултатите са по-ниски. Затрупани сме с 20 до 40% намаления, което показва, че хотелите не са пълни“, коментира Венцислав Танчев, собственик на хотел край Поморие.
Румънският и българският пазар са надолу и са със сериозен спад. Висококатегорийните хотели по Черноморието ни са най-потърпевши, защото българите и румънците отиват в хубавите хотели в Анталия. Средният клас пък са в Гърция. По-нискокатегорийните хотели не са толкова потърпевши и имат добра заетост. Единствено се забелязва сериозен ръст на британския пазар за дестинация като Слънчев бряг, и с около 3% повече поляци, чехи и украинци.
Най-зле е положението по Северното Черноморие, където освен по-малкото българи, има сериозен отлив и на румънци заради ремонта на Дунав мост при Русе и огромните опашки с чакане по 4 часа на граничния пункт при Дуранкулак.
„Сезонът върви като миналата година, а на места дори и по-зле. Дори приходите на хотелиерите и ресторантьорите да са по-големи, разходите през тази година са значително по-високи. Така, че крайните резултати като печалби ще са по-ниски“, обясни Георги Щерев, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и председател на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци.
Според него големите намаления на цените и промоции на хотелите през месец август показват, че сезонът не е добър. Щерев посочи, че в Златни пясъци, Св. св. Константин и Елена, Албена и другите курорти по Северното Черноморие отчитат сериозен спад на българските и румънските туристи.
Той подчерта, че има увеличен чартърен поток от румънския пазар към Гърция и Турция. Освен това на Северното ни Черноморие има и по-малко германци и англичани заради липсата на чартъри до Летище Варна.
Блокираният Дунав мост отблъсна северните ни съседи, които тази година идват по-малко, а също огромните опашки от чакащи автомобили от 4 до 6 часа на граничния пункт при Дуранкулак, каза Гриша Фиданов, собственик на веригата хотели в Златни пясъци. Той е тотално отчаян, че липсва държавна политика в туризма.
Около 20% спад на посещаемостта от туристи отчитат хотелиерите в Кранево и Балчик. „Като цяло го няма обичайния наплив от туристи в Кранево, който е традиционен за първата десетдневка на август“, посочи Станислав Димитров, управител на хотел в малкия курорт. Димитров добави, че всички негови колеги, не само от Кранево, но и от Балчик, отчитат спад в броя на гостите си, като при някои от тях става дума за над 40% по-малко посещения.
Най-добре е положението в Слънчев бряг, който събира туристи от цяла Европа. Липсата на българи и румънци обаче се учеща и там, тъй като плажовете не са пълни през седмицата.

„Една идея е по-добре положението от миналата година в Слънчев бряг, тъй като има сериозен ръст на англичаните“, каза Веселин Налбантов, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), който е собственик и на хотел в курорта. Той забелязва през тази година наплив на българите, които живеят в Западна Европа.
„За съжаление отново имаме псевдоминистър, който е сървайвър и само прави пиар акции. Евтим Милошев започна много добре, но вече го удари само на пиар акции и нищо реално не прави“, коментира Налбантов и допълни, че ситуацията е същата като при предната министърка Зарица Динкова.
Зам.-председателят на Съюза на собствениците в Слънчев бряг и собственик на хотел Елена Иванова, отбеляза, че комплексите на първа линия отчитат добра заетост през тази година.
„Хотелиерите трябва да се ориентират към нови маркетингови подходи за привличането на туристи, а не да се чакат туроператорите да напълнят базите“, отбеляза тя. Иванова е започнала да работи с повече онлайн резервационни платформи и каналите в социалните мрежи.
Европейците вече искат да пътуват сами, а не с туроператори с конкретни дати, обвързаности и групи. Те искат да пътуват сами, да си купят отделно самолетни билети и да си резервират места за настаняване, които на тях има харесват.
„Българските хотелиери трябва да осъзнаят новата реалност и да работят в тази посока, а не да разчитат само на туроператорите“, подчерта тя. Затова държавата трябва да започне да работи в посока на стимулиране на повече авиокомпании, включително и нискотарфните, да летят до Българското Черноморие. /pochivka.blitz.bg
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
