България
„Случи се нещо в ТЕЦ-а“: Вряла вода заля и уби над 20 работници край Гълъбово
Понеделник, 10 октомври 1994 година. Преди точно 31 години електронният часовник при входа на ТЕЦ „Марица-изток 3” край гълъбовското село Медникарово отброява 10,56 часа.
Нищо не подсказва, че това е последната минута от живота на половин дузина мъже и жени, а още 15 ще починат в адски мъки през следващите дни и седмици.
Стълб с вряща вода, висок почти 9 метра, помита кръг с диаметър от 100 м, като помита всичко, което му се изпречи. Шестима загиват на място, други 20 са с тежки поражения по телата. Най-млади, едва на по 20 години, са били Даниел Костов и Живко Желев. Най-възрастният е 57-годишният Цветан Стоев, припомня Телеграф.
След време в хода на следствието монтьорът Славчо Станков ще каже: „Малко преди това минах край баката. Видях на 5-6 метра височина да изтича вода, струйката беше дебела колкото човешки пръст. Помислих си – кога ли ще гръмне тази бака…”
Две и половина десетилетия по-късно работилият тогава в цех „Химичен” на топлоцентралата инж. Христо Христозов с горчилка ще си припомня: „Наоколо се търкаляха сварени дюли.
Тревата покрай базалтовата пътека беше като осланена. Гледката беше кошмарна. Служебният автомобил на началник-цеха инж. Атанас Стоянов беше захвърлен като перушина.
Дебелата почти 2 см метална обшивка на бака, където се съхраняваше отработената от котлите вода, беше направо издухана. Резервоара с височина близо 10 м го нямаше. Тишината беше зловеща. А още не знаехме какво ни очаква вътре в помещенията с избити прозорци и врати…”
„Случи се нещо“
Малко преди да почине, за трагедията си припомни и тогавашният директор по производството и преноса на еленергията на НЕК АД инж. Трифон Цветков: „Бях в кабинета си в София, когато на вътрешния телефон позвъни директорът на ТЕЦ – 3 инж. Янко Ангелов.
Спомням си, че каза нещо от сорта на „Случи се нещо, има загинали хора…” После връзката прекъсна.”
Минути по-късно позвънил с треперещ глас колегата му т ТЕЦ „Марица-изток 1” инж. Пенев. За броени минути било договорено транспортен самолет да кацне на летището край Узунджово с екип хирурзи от „Пирогов”. Инж. Цветков пристигнал заедно с тях при входа на централата със служебната си кола. Там научил, че сред загиналите е приятелят му, началникът на цеха, 44-годишният инж. Атанас Стоянов.
Дават им морфин за да ги съблекат
Гледката била ужасяваща, слагали морфин на ранените, за да ги разсъблекат. Сред първите на мястото на трагедията са лекари от най-близката болница – гълъбовската.
„Не съм си и помислял, че ще бъда свидетел на подобна трагедия. Мобилизирахме всичко, което можеше да се движи, само и само да пренесем колкото е възможно по-бързо ранените. Беше ужасно. Хората бяха в съзнание, дрехите им висяха на парцали по телата.
Давахме им морфин, за да успеем да ги разсъблечем. След разговор с клиниката по изгаряния в Пловдив към нас излетя военен хеликоптер”, припомня си тогавашният главен лекар д-р Янчо Карагьозов.
„Бях в централата може би час след сигнала от дежурната стая в тогавашната регионална дирекция на МВР – Стара Загора.
Още пазя служебния си бележник, в който съм записвал имената на пострадалите: откъде са; на колко години са; накъде са транспортирани… Земята, по която вървяхме при огледа, още беше топла от излялата се вода”, разказва пенсиониралият се вече следовател Пейчо Пеев.
На него е възложено разследването на най-голямата и с най-много жертви в историята на българската енергетика производствена авария. Досъдебното производство е с №104 от 10 октомври 1994 г. по описа на тогавашната Окръжна следствена служба – Стара Загора.
Ден или два по-късно в разследването се включват и колегите му от националното следствие Петър Мишев и Петър Манолов. Действията им се наблюдават от окръжен прокурор в Стара Загора.
„Разпитахме кого ли не, проверихме всички книжа, разпоредени бяха множество технически експертизи. Стана ясно, че основната вина се носи от хората, които в далечната 1977 г., когато е монтиран резервоарът, са извършвали заварките на метала.
Били са с висока квалификация, по онова време подобни заварки са били извършвани от паспортчици. Направен е бил и дефектоскопски анализ от специализирана лаборатория. Стигнахме до името на бригадира, казваше се Михаил Кисьов.
Нито тогава, нито по-късно успяха да го открият. Дали е бил извън страната, дали е починал – така и не се разбра.” През цялото време, докато не е прекратено по давност през 2004 г. – разследването е по член 123 ал. 3 от НК срещу неизвестен извършител”, припомня ексследователят Пеев. По думите му още в самото начало на разследването е била отхвърлена версията за саботаж.
Броят на жертвите можело да е трицифрен
Според спомена на инж. Трифон Цветков металната конструкция е била изработена от специалистите на някогашното ДСО „Монтажи”. Монтирането направили бригади на „Енергомонтаж – Марица-изток” при изграждането още на първия блок на централата през 1997 г. От тогава били и фаталните „шевове”.
Цветков си отиде от този свят с убеждението, че най-вероятно в момента на приемането на баките контролът е бил занижен, но уточнява, че редовно са правени профилактични прегледи. Извършвани са били и основни ремонти.
Резервоарът не е бил под налягане, затова не се е водел сред „опасните”. Просто един „басейн”, но с височина 9-10 м. Всички ангажирани с разследването са единодушни в едно: ако пробойната в бака е закъсняла само с 40-50 минути, броят на жертвите е щял да бъде трицифрен – по пътя на врялата вълна минавала пътеката към столовата. А на смяна тогава е имало над 600 мъже и жени.
Близките възмездени с по 180 000 тогавашни левчета
В сравнително кратки срокове /до края на 1994 г./ близките на всеки един от загиналите са получили застраховка от по 180 000 лв /тогавашни пари/ в съответствие с клаузите на подписания КТД и браншовото споразумение.
През цялото време докато някъде в трите болници: в Стара Загора, Пловдив и „Пирогов” е имало настанен пациент от ТЕЦ „Марица изток-3” и „Енергоремонт – Гълъбово” са закупувани липсващи медикаменти и специализирана апаратура.
Не е имало енергетик, който да не се е включил в акциите за кръводаряване.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
