България
Смърт коси самотни старци, държавата нехае!
В България никак не е трудно да попаднеш в омагьосания кръг на отчайващата действителност. Разтревожена комшийка ми звъни за помощ – нейни възрастни съседи са изпаднали в беда. Сем. Дикови, пише на притворената врата на третия етаж в кооперация в елитния столичен квартал “Иван Вазов”.
Още от коридора ме блъсва невъобразима смрад. Лавираме през разхвърляния хол и се озоваваме в спалнята. На пода, в безпомощно състояние, по гръб лежи мъж. На метър от него, завита в старо вмирисано одеяло, седи старица. 90-годишната жена е с лека деменция и е парализирана от кръста надолу от години. Старицата гледа объркано и се опитва да разбере кои сме. Тя от години не е виждала други хора освен сина си.
“Стани, Спасе, някакви хора има тук”, моли тя сриналия се на пода си син. Мъжът обаче само надига глава и моли за помощ. “Само ме вдигнете, аз сам ще се оправям после. Аз съм здрав, просто ми стана лошо и паднах, исках да почистя тук, а сега не мога да стана”, обяснява той и се оправдава, че никога не е било толкова мръсно. Стайната тоалетна е пълна догоре, тежката миризма не се търпи. Изпод вехтия анцуг на Спас се подават подутите му, почернели от гангрена крака. От пръстите му се стича кръв.
Двамата несретници не са се хранили от дни. Решили да умрат от глад
Дни преди това домоуправителят на входа видял, че вратата на апартамента е отворена, и извикал полиция. Дежурният патрул на 4-то РПУ се отзовал, но само констатирали, че старците не са обект на насилие, и си тръгнали. Милостиви комшии пък оставили до леглото на бабата храна… Звъня на 112 и дълго време обяснявам ситуацията. Моля ги да пратят лекар, но щом отсреща разбират, че става дума за безпомощни старци, срещам сериозен отпор
Извикайте джипито им, заявява безпристрастен глас, трябва да знаем от какво са болни, какви лекарства пият, какво ги боли. Едва когато казвам, че съм журналист, взимат адреса, но с уговорката, че нямат коли, вероятно ще закъснеят и най-сетне едва ли ще бъдат полезни. Междувременно се появява домоуправителят, който отново звъни в полицията, аргументът му е сериозен – ако приберат комшиите му, жилището остава с разбита врата на произвола на крадците. Дежурният екип на МВР се появява доста бързо, започват да издирват близки и отново звънят на 112. Спасителният екип се появява след час и половина, но още при вида на жилището отказва да влезе.
![]()
Като разбират, че няма да се измъкнат от разгневените съседи, благоволяват да погледнат от разстояние клетниците
Нищо не можем да направим, някой трябва да ги изкъпе тези хора, заявява дежурната двойка медици. Утре извикайте джипито им, да им напише направление, да им направи изследвания и да ги праща в болница. Не виждате ли, че този мъж се разлага, нагло се възмущава положилата Хипократова клетва докторка. Все пак склонява да направи превръзка на кървящите крака на Спас.
На следващия ден звъня на Социални грижи, но удрям на камък. Не че не искат да помогнат, но има процедура.
А моите болни герои са извън системата.
СИСТЕМАТА изисква: молба, направление, ТЕЛК, пак молба-декларация, социална оценка от районната служба и тогава евентуално може да бъдат включени в Програмата за социален патронаж. На помощ се появява д-р Джирикарова от 14-о ДКЦ, която някога била джипи на семейството. Преглежда Спас на място и моли някой да го заведе до болница, тъй като според нея е получил инсулт.
Самият той допреди три години работел като охрана в “Пирогов”, но го съкратили. Останал безработен и загубил здравните си осигуровки, мъжът спрял да ходи на профилактични прегледи, престанал да води и майка си. Бабата била изключително здрава за възрастта си, няма хронични заболявания.
Преди години беше паднала и си счупила тазобедрена става, която зараснала от само себе си. Но се справяше сама, Спас я водеше на разходка, грижеше се за нея, разказва д-р Джирикарова.
Три дни по-късно заварвам старицата и сина й на земята, сред екскременти, накъсани вестници и огризки от храна
![]()
Въздухът е натежал от миризма на леш. Викам отново Спешна помощ. Продължавам да звъня по институциите, от Социални грижи ме съветват да търся Българския червен кръст. Никой не вдига почти цял ден, но все пак привечер ми връщат обаждане. Много любезно ми обясняват, че няма как да помогнат. Недоумявам, оказва се, че и тук има стройна СИСТЕМА, която изключва моите хора. Иначе имат платформа и БЧК е припознат като институция, ангажирана с проблемите на възрастните хора както на национално, така и на международно ниво. Хосписът включва услугата “грижа по домовете”. Нуждаещите се обаче плащат в случай че са включени в Програмата.
Тъй като сем. Дикови никога не са подавали молба за помощи, не могат да бъдат обгрижвани. Точка!
Лъч на надежда просветва, когато привечер под натиска на доктор Джирикарова и на социалните работници към община “Триадица” на адреса пристига линейка. Спас вече е неадекватен, откарват го във Военна болница. След час идват и за майка му. Нея обаче връщат отново у дома към 22,30 часа. Оказва се, че няма нужда от лекарски грижи.
В четвъртък в 9 часа сутринта ни съобщават, че Спас е издъхнал. Майка му недоумява как е възможно. “Той беше здрав, сега кой ще ме гледа, не може да бъде”, нарежда възрастната жена. След малко се успокоява с мисълта, че вероятно това е грешка.
Явно смъртта на сина й все пак е задвижила колелата на тежката бюрократична машина
Социалните служби намират място на старицата в приют. Жената обаче отказва да отиде, решила е да чака Спас да оздравее и да се прибере. “Моля ви, говорете й, ако остане сама, ще умре”, призовава ме личната й докторка, която единствено посещава беловласата женица. А законът е категоричен – няма начин тя да бъде прибрана в социално заведение без нейното изрично желание. Тъй като не е обхваната от Социалния патронаж, няма и кой да й подаде храна, да я изкъпе и почисти около нея. Така тя дочака смъртта си сама, в онзи апартамент, потънала в екскременти, след два дни.
Това са фактите, нямам думи как да коментирам целия този абсурд. Чудя се колко ли възрастни хора умират унизени, в старческа безпомощност в България. Мога да се обзаложа, че за апетитния имот на сем. Дикови ще се намери наследник.
Паулина БОЯНОВА. blitz
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
