България
Треска за злато в Родопите! Иманяри ровят за съкровището на Сатрите
Регионът край Сърница се разкопава от златотърсачи, а държавата нехае за скритите богатства
Треска за злато разтърсва Родопите!
Иманярски банди разграбват заровените древни съкровища, докато държавата се чуди дали да отпусне пари за разкопки в района. Спящо археологическо богатство е заплашено от разграбване, алармират местните хора.
В село Сърница, което се намира в сърцето на планината, набезите на мафията са почти ежедневие. Става дума за банди, които са отлично подготвени за разкопки. Археолози и активисти се опитват да спасят безценното национално наследство, но засега се сблъскват със стена от бюрокрация. Която е трудно да бъде пробита.
Съкровище на воини от тракийското племе Сатри най-силно разпалва страстите на иманярите.
“Цялата територия тук е наричана Тракия – разказва пред “България Днес” 81-годишният

Реджеб Църенски от Сърница. – Нашият край, Сърница и около Доспат, сме от тракийското племе Сатри. Това е албанска дума и означава меч. Младежите са били наемни бойци, изкусни в боевете с мечове. Когато Спарта и Атина са воювали, емисари са идвали тук. Взимали са наши млади мъже срещу заплащане да воюват. Те са се връщали с плячка и в тайни пещери са криели богатството. Знае се, че една такава пещера има в местността Орлино.
Един от моите учители ми е споделял, че знае къде е тая пещера. Не искам да издавам името му. Пещерата не е открита. Официално няма я на картите. Но той е ходил. Има голяма вероятност там да бъдат открити съкровища на траките, които са се връщали от война.”

Докато държавата си прави оглушки, иманярите не спят.
“Тези неоткрити съкровища привличат интереса на много иманяри. Копали са на много места – категоричен е Реджеб. – Най-вече в подножието на планината. На Дъбраш – най-западния дял на Родопите. Разкопали са гробове, изпочупили са калени съдове, където са намирани тракийски златни монети. Сетне тук са откривани и монети от времето на българския цар Иван Асен II.
Но повечето ценности, които са разкопани, хората не искат да ги обявяват. Мълчат.”
Бай Реджеп разказва за негов познат от Доспат, който отдавна е починал, но приживе е намерил златно съкровище на върха над Бърдуче.
“Беше молил баща ми да иде с него. Бяха стари приятели от едно време. Но татко беше силно религиозен човек и не пожела да се занимава с това. По-късно неговият приятел наистина е намерил там съкровище – признава Реджеп. – Впоследствие сърничани много ходеха там. Сигурно са намирали находки. Целият наш регион лежи върху съкровища от различни епохи. През първи век римляните са преминавали оттук. Има древен път. Пресичат Доспатската котловина на път за Пловдивско.”
Думите на Реджеп за неразкрити находки се потвърждават и от други хора в Сърница.
Али Осман Байрактаров работи в читалището на град Сърница 53 години и съхранява живата история на селището. Роден е през 1943 година. Екипът на “България Днес” се среща с него в едно от най-модерните училища в цялата страна – “Св. св. Кирил и Методий”, което е след основен ремонт.

“През комунизма дойдоха хора от София за разкопките на Чаирджик – споделя Осман. – Там е имало древно селище. От по-късни времена открихме опожарена и изгоряла църква. Анета Шопова от Велинград ръководеше разкопките. Но свършиха парите и спряхме работата. Копахме по-малко от година.”
Местната учителка Фейзе Карамолла полага огромни усилия да възкреси древното минало на региона.
“Има предположение, че тук на мястото на днешна Сърница сме били на много важна пътна артерия. От Филипопол до Константинопол – казва Фейзе. – Минавали са много стоки по древните римски пътища. Има данни и за тракийска цивилизация. За съжаление много безценни артефакти вече са разграбени от иманяри. Реликвите навярно са на черния пазар. Но веднъж продадени, те губят от своята историческа стойност. Става дума за монети, брони, колесници. Тракийските гробове са много богати. Траките вярват в задгробния

живот и оставят при покойника ценни златни предмети, които да му служат и в отвъдното. Не вярвам, че иманярите са успели да претарашат всичко. Но ако държавата се забави… Ако не бъдат предприети разкопки, то и последните останки от славното минало ще бъдат загубени.”
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
