Натрупаните пари на повечето осигурени в частните универсални пенсионни фондове не стигат за получаване на пожизнена пенсия, пише Труд бг.

Изплащаните втори пенсии от универсалните фондове са в размер средно на 227 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Но твърде малко хора могат да се похвалят, че взимат пожизнена втора пенсия.

Хората, получаващи плащания от частните фондовете, към края на септември са 18 449, показват данните на КФН.

Това са хората, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. От тях само 2174 души, или близо 11,8%, взимат пожизнени пенсии.

Останалите 16 275 души, или близо 9 от всеки 10 осигурени, ще получат парите си на разсрочени плащания. Техните пари в частните универсални фондове не са достатъчни за изплащане на пожизнена пенсия и стигат само за няколко месеца или години.

Причините за това са много, а сред тях са – ниските заплати, на които са осигурявани; периодичните кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените; ниската вноска за втора пенсия от 5% и таксите, които събират фондовете.

За първите девет месеца на годината от фондовете са изплатени 3,12 млн. лв. за пожизнени пенсии, 47,855 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 186 хил. лв. на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени плащания.

Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2023 г. е 227,13 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 407,02 лв.

Данните на КФН показват, че преобладаващата част от хората взимат натрупаните средства по личните им партиди на разсрочено плащане, а няма да разчитат на пожизнена пенсия.

След като парите от частния фонд свършат, те ще трябва да живеят само с парите от държавната пенсия. Но тяхната държавна пенсия е намалена с около 10%, защото са осигурявани и в частен фонд, макар че натрупаните пари не стигат, за да ги получават пожизнено.

В сравнение с първите девет месеца на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии през настоящата година се увеличава с 16,62 лв., или със 7,90%, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 65,48 лв., или с 19,17 на сто. Причините за това са няколко.

От една страна, когато човек излезе в пенсия по-късно, получава по-голяма пенсия, защото се е осигурявал по-дълго върху по-голяма сума.

Освен това с увеличението на минималната пенсия нарастват и сумите, които могат да получават хората разсрочено, макар, че така ще взимат парите значително по-кратко време.

Но опитът на пенсионните фондове досега показва, че повечето хора с разсрочено плащане искат за вземат парите си за кратък период от време, за да не се обезценят, ако взимат по-малки суми по-продължително.

Право на пожизнена втора пенсия имат хората, които при пенсиониране имат достатъчно натрупани пари в универсален фонд, така че до края на живота си да получават поне по 15% от минималната пенсия.

От 1 юли миналата година минималната пенсия беше увеличена от 370 лв. на 467 лв., а от 1 юли 2023 г. беше повишена на 523,04 лв.

Това означава, че до 1 юли 2022 г. за получаване на пожизнена пенсия осигурените е трябвало да имат натрупани пари, достатъчни, за да взимат пожизнено по 55,5 лв. на месец. От 1 юли 2022 г. до 1 юли 2023 г. минималният размер на новите пожизнени пенсии е нараснал на 70 лв. В момента, за да получи човек пожизнена пенсия, трябва да има достатъчно натрупани пари, за да получава поне по 78,50 лв. на месец.

Осигурените в универсален пенсионен фонд, които при пенсиониране нямат достатъчно натрупани пари за пожизнена пенсия, взимат средствата си или накуп или разсрочено, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване.

Ако натрупаните пари са повече от трикратния размер на минималната пенсия, ги изплащат разсрочено, а ако са по-малко – еднократно.

Размерът на ежемесечните пенсии при разсрочено плащане не може да бъде по-голям от минималната пенсия към датата на отпускането им и по-малък от 15 на сто от минималната пенсия.

Повечето хора искат да вземат парите си на по-големи месечни плащания, които да получават за по-кратък срок, вместо да взимат минималната възможна сума по-дълго време.

От обявените от КФН данни не става ясно какъв е средният срок, през който излезлите в пенсия хора ще получават разсрочено парите си. Но в повечето случаи осигурените ще взимат втора пенсия под формата на разсрочени плащания от една до три години. След това парите за втора пенсия свършват и хората ще могат да разчитат само на държавната пенсия.

Средствата стигат за година с минимална пенсия

Всеки осигурен в универсален фонд има средно по 6141 лева

Най-много за шест години и половина

Средният размер на средствата на осигурените в универсален фонд стигат, за да получават минималната държавна пенсия в продължение на година.

Средният размер на натрупаните пари на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на септември е 6141 лв., показват данни на КФН. Тук влизат само данни за хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска.

Тоест изключени са хора, които са емигрирали и въобще не разчитат на българска пенсия, както и сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България.

Тези 6141 лв. са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия от 523,04 лв. в продължение на една година.

Средствата са достатъчни и за получаване на средния размер на разсрочените плащания от 407,02 лв. в продължение на 15 месеца, или пък за получаване на 170 лв. в продължение на три години.

Ако човек има натрупани 6141 лв. в универсален фонд, пенсионира се днес и избере да получава минималната възможна сума при разсрочените плащания от 78,50 лв., ще може да я взима в продължение на около шест години и половина.

Избираме риска с мултифондове

Искат вноските да нараснат на 10%

Настояват за по-високи данъчни облекчения

Повече пари да влизат в частните пенсионни фондове поискаха представители на бизнеса.

Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване трябва постепенно да бъдат увеличени до 10 на сто. Това каза Евелина Милтенов, председател на Асоциацията на дружествата за задължително пенсионно осигуряване, по време на форум за перспективите на пенсионната система, организиран от БСК. Сега вноската в универсалните пенсионни фондове е 5 на сто.

Ако вноската бъде увеличена, пенсиите от универсалните фондове ще заместват по голям процент от заплатата на хората преди пенсиониране, обясни Милтенова.

Друга промяна, за която настояват пенсионните дружества е въвеждане на мултифондове. Тоест всеки осигурен в частен фонд да избира риска, с който да бъдат инвестирани неговите пари. Например по-младите могат да избират по-рискови инвестиции с възможност за по-висока доходност, а хората пред пенсия да се придържат към по-сигурно инвестиции, така че да не загубят парите си.

Да бъдат увеличени и данъчните облекчения за правене на доброволни вноски за пенсия, поискаха от частните дружества. В момента работодателите могат да дават до 60 лв. на месец за доброволно пенсионно осигуряване на служителите им и с тази сума да бъдат намалявани данъците им, но тази сума не е променян от много години.

Осигурените в частни дружества са 4,97 млн. души

Управляват над 21,3 млрд. лв.

За година парите нараснаха със 17%

Частните пенсионни фондове управляват над 21,347 млрд. лв.

Управляваните от частните пенсионни фондове активи към края на септември са на стойност 21,347 млрд. лв. В сравнение с края на миналата година нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 11,1%, а спрямо края на септември миналата година – със 17,3 на сто.

Увеличението на управляваните от фондовете средства се дължи както на постигнатата от тях доходност от направените инвестиции, така и от допълнителните вноски, които всеки месец правят осигурените.

Увеличението на активите се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 18,32 на сто спрямо септември миналата година.

Причината за това е, че там са осигурени най-много хора, а осигуряването в тях е задължително за работещите хора, родени след края на 1959 г. (ако не са избрали да прехвърлят осигуряването си изцяло към държавното обществено осигуряване).

На следващите места по ръст на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за година от съответно 12,85 на сто и 9,15 на сто. Отчетеният ръст на активите на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,60 на сто.

Общият брой на осигурените в четирите вида пенсионни фондове към края на септември е 4,977 млн. души, като нараства спрямо края на миналата година с 53 992 души, или 1,10 на сто, а спрямо септември миналата година – със 77 212 души, или 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените е концентриран в универсалните пенсионни фондове (УПФ)- 80,34 на сто. Хората, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове (ППФ), заемат съответно дял от 12,91 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2023 г. са общо 1,873 млрд. лв. и се увеличават с 13,57 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,02 на сто, а в ППФ 12,81 на сто. Намаление в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

643 000 заделят пари по желание

Намалиха вноските в доброволните фондове

Дават по 67 лв. на месец

Намаляват вноските в доброволните пенсионни фондове. Сред причините за това може да са повишението на разходите за издръжка на живота и отрицателната доходност, която фондовете реализираха през миналата година.

Вноските в доброволните пенсионни фондове значително намаляха. През първите девет месеца на годината направените доброволни осигурителни вноски са в размер на 81,2 млн. лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. Това е спад с над 20% спрямо направените вноски през същия период на миналата година, когато те са били над 100 млн. лв.

Сред причините за този огромен спад може да са лошите резултати на доброволните фондове от управлението на парите на осигурените през миналата година, когато отчетоха отрицателна доходност средно в размер на минус 9,03%. Това може да е накарало много хора да се откажат от доброволните вноски за пенсия поне за известно време.

Общият брой на осигурените в доброволни пенсионни фондове към края на септември тази годината е 642 758 души, като намалява спрямо края на миналата година, когато осигурените са били 643 582 души. Вноските на повечето от тях, или на малко над 413 хил. души, се правят от техните работодатели.

Това е допълнителен стимул за наетите хора към получаваните от тях заплати. 321,6 хил. души сами се осигуряват в доброволен пенсионен фонд. А още 2620 души са осигурени от някой друг – например вноски за пенсия може да прави техният съпруг.

Средният размер на направените доброволни вноски за пенсия през първите девет месеца на годината е 67,09 лв., при 88,64 лв. за същия период на миналата година, показват данни на КФН.

Това представлява спад на средната вноска с 24,3%. Като тук влизат само данни за хора, за които са направени осигурителни вноски. Данните показват, че освен че е намалял броят на осигурените, намалява и размерът на вноските, които хората и техните работодатели правят.

Причина за намалението на доброволните вноски може да е и повишаването на разходите за издръжка на живота.

Поскъпването на стоките и услугите може да е накарало някои хора да не заделят пари за старини, а да изберат да ги харчат в момента.