Цветелина Добрева става популярна в средата на 90-те години като Цветелина, когато фолк музиката избухва с пълна сила. Родена е в Петрич, в семейството на Елена и Георги Добреви. Има две сестри и двама братя. Родителите й са музиканти и тя съвсем естествено тръгва по техния път.

Завършва Музикалното училище в Разград със специалност „Народно пеене”, но от ученичка работи с музикантите от оркестър „Хармония“. Това й дава голям опит и много контакти.

На 19 години голямата й сестра Валя я кани за запис на три песни в свой албум. Цветелина приема и бързо получава оферта да се влее в редиците на „Пайнер”. Месеци по-късно записва първите си песни, а през 1997 г. издава първия си албум „Смених любовта за песента”. Успехът е светкавичен. Още в началото на кариерата си среща мъжа на своя живот – Лъчезар. От любовта си имат син, който също е Лъчезар.

На 31 юли чаровната изпълнителка посрещна поредния си рождения ден във Варна, където. почива със семейството си.

– Какво си пожелахте навръх рождения си ден?

– Пожелах си още една вълшебна година, пълна най-вече със здраве, радост, щастие, концерти, срещи с публиката. Обожавам работата си. Дори работа не е точната дума, а призванието си. Доволна съм, че нещата ми се получават, че намирам време за среща с публиката, за снимки с почитателите си. Иска ми се така да бъде винаги!

– Каква беше изминалата година за вас – от рожден ден до рожден ден?

-Творческа година. Откакто се възродиха различните фолклорни празници на градовете и селата, имам доста участия Преди години съм се молила да се събуди българския дух, народните обичаи и празници да се възродят. Ето, че стана. Хората

Са ентусиазирани, събират се на фестивалите, играят хора, обединяват се в различни каузи. Щастлива. съм, защото читалищната дейност у нас се пробуди. Това е ясен сигнал, че се събуждаме като общество, макар отстрани погледнато да не личи много. Аз съм вечният оптимист, гледам от положителния фокус. Харесвам живота си, чувствам, че съм на мястото, отредено ми от съдбата. Благодарна съм за дарбата, която имам, и за това, че мога да работя в тези времена. С годините усещам все повече, че съм богата на уважение, на отношение. В период съм, в който бера плодовете на семената, които съм сяла в миналото. Бях в община Шумен, говорихме за празника на село Мараш, където има Фестивал на чушката и домата. Един от заместник-кметовете ми каза, че е израснал с моите песни. Това ме поласка.

Други също са казвали, че са израсли с песните ми, че това са стойностни песни. Песента „100 мерцедеса” още се помни. Като ходя на фолклорните фестивали, пея друг тип песни, с други послания. Понякога хората искат да изпея „100 мерцедеса“, но невинаги съм мога да удовлетворя това им желание. Не живея в носталгия. Аз съм тук, сега и напред. Направила съм 115 авторски песни и се радвам, че хората харесват и новите, и старите ми песни. Музиката е вълшебно нещо. Радвам се, когато ми споделят, че имат спомен на определена моя песен. Бях само на 20 години, когато изпях „100 мерцедеса” и тя стана хит за дни. Годините ми растат, репертоарът ми също! (Смее се).

– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?

– Аз правя незабравими празниците на хората. Обичам да създавам настроение. Моите празници са по-тихи, прекарвам ги със семейството си и приятелите. В повечето случаи празнувам във Варна, където съм израснала. Щастлива съм за този божи дар – да се радвам на морето. Събираме се с близките си, за да се видим, да си разменим по някоя приказка, имам си любим ресторант от детството още и там правя почерпките. В живота съм тиха личност.

Догодина, живот и здраве, ще вдигам голям купон, защото се задава и мой голям юбилей. Обмислям го вече. Бях обещала нова песен на близките си, но малко ще се забави заради клипа. Какво да се прави, пиша стихове, интересувам се и от психология. Много неща вълнуват душата ми.

– Какво е отношението Ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате, или разчитате на изненадата?

– Обожавам подаръците, обожавам и изненадите. Радвам се и на малките жестове, най-много ме радва споделеното време. Да отделиш от собствените си часове, за да се видиш с някого, е безценно.

– Вие сте сред малкото фолк звезди, които успяха да запазят брака си през годините. Как се получи това?

– Бракът ми е приоритет в ценностната система. Така съм възпитана от баба ми Ана по майчина линия, която ми заложи жалони като вяра, любов, уважение, грижа, семейство. За мен това са нещата, на които се крепи бракът или връзката. Баба ми Цвета по бащина линия, на която съм кръстена, също е изключителна жена. Бог да ги прости! Бяха твърди като характер, но много вярващи в Бог. За мен семейството е най-важно и много исках да имам свое. Направих го! Искам синът ми да знае, че за мен, а и за всички нас семейството трябва да бъде на първо място. Момчето ми трябва да знае, че има дом, че има хора зад гърба си.

Кариерата не може да те нахрани, да ти даде топлина, споделеност, грижа. Моята мечта беше да имам стабилно и щастливо семейство и аз я сбъднах. Кариерата може да е мечта, призвание, но не е дом. С Лъчезар се запознахме на 1 август, ден след рождения ми ден. Изяли сме много торби сол, не само една. Работим и живеем заедно, преминали сме рамо до рамо през различни трудности. Съпругът ми е изключително доблестен, честен и почтен човек. Винаги много съм се гордяла с него.

Помните ли първите спечелени от вас пари? За какво ги похарчихте?

Първите пари бяха хонорари от участието ми към детски танцов ансамбъл „Китка цвете“. В 5-и клас имахме участие в БНТ с танцовия състав. Дадоха ни хонорар и си купих ботуши от ЦУМ за 90 лева, което си беше грандиозна сума за онова време. Като ученичка работех и се самоиздържах, почерпката е била част от моя начин на живот. Когато имам аз, имат и другите около мен.

Щастлива съм, когато мога да споделя това, което имам. Животът е хубав, когато е споделен. Егоистично е да пазим за себе си каквото и да било. С първата заплата от ансамбъл „Обреди“ от Варна си купих един лилав шлифер, който никога няма да забравя. Бях на 19 години, малко преди да стана популярна и да започна кариера в попфолка. Финансите винаги съм разпределяха така, че да има повече за другите.

– Вълнувате ли се от историите за нов световен ред, всевъзможните конспиративни. теории?

– Не, аз съм човек творец. Мисията на певиците е да поддържат енергийното пространство чисто, в светлина. Около себе си изграждам радост, такава е мисията ми. Аз самата живея в радост. Всеки човек трябва да е така, да не се нуждае от разни субстанции за криза, за настроение. Не бива да отдаваме силата си на конспирации и страхове. Пазя своето пространство и семейство, излъчвам любов и светлина. Не разбирам от политика. Ако утре дойде краят на света, искам предишния ден да съм била благодарна и щастлива, в мир със себе си и с околните.

На мен вярата в Бог винаги ми е помагала в тежка ситуации. Във всяко нещо виждам светлина, каквото и да ми се е случило. Репликата ми е: „Какво от това?“. После продължавам напред и знам, че щом Бог е с мен, никой не е против мен. Дори написах стихотворение, което озаглавих „Дъщеря на Бог“. Всички сме дъщери и синове на Твореца, каквото и да ни се е случило, е за наше добро. Обичам хората такива, каквито са.

Източник: Уикенд