България
Шеф на белодробна болница във Враца избухна за мистериозните следи в небето
В последните дни в България се забелязва нарастваща паника заради следите в небето, които самолетите оставят. Много хора се боят, че ни пръскат с някакви вещества, наричайки явлението кемтрейлс.
По този повод д-р Костадин Шахов, директор на Белодробната болница във Враца, направи важно обръщение.
„ПОНЕЖЕ МИ ОМРЪЗНА ДА ЧЕТА ГЛУПОСТИ……
„Следите, които виждаме, които наподобяват текстурата на облаци, се получават в резултат от издигането на влажен и топъл въздух. Когато се издигне, въздухът се охлажда и достига температурата на околната среда на съответната височина.
При достигане на точката на оросяване (температурата, при която водните пари във въздуха се превръщат във водни капки), във въздуха се образуват тези бели следи, които сме свикнали да виждаме след преминаването на самолет.
С най-прости думи, белите следи, оставащи след самолета, са облаци. Когато самолетите летят на голяма надморска височина, реактивните двигатели отделят изключително горещ въздух и водни пари, заедно с други частици от изгорели газове, като въглероден диоксид. Замислете се как от ауспуха на автомобила излиза пара при по-студено време – същият процес.
Повечето самолети летят на височини над 10 000 метра над морското равнище, където температурите варират между -20°C и -40°C.
Ниските температури и ниското налягане на тази височина водят до образуване на видими ледени кристали. Те бързо се разпръсват във въздуха заради вятъра и поради тази причина следите изчезват бързо след преминаването на самолета.
П.С. Спокойно, не ни пръскат с Ковид“.
Още:
Сляпото отричане на определени неща не води до смислен диалог
Кемтрейлс по някаква причина се превърна отново в тема на разговор. От време навреме – било то просто ей така, заради ковид, заради 5G мрежите, или заради войната в Украйна сега, тази дискусия успява по някакъв начин да прокара пътя си от краищата на най-големите конспирации до широкото публично пространство.
Колкото и еднообразни да са аргументите „за” и „против”, колкото и глупаво на пръв поглед да звучи съществуването на глобален заговор, изпълнителите на който пръскат атмосферата ни с различни химикали – откъдето и идва терминът: Chemical Trails, chemtrail. – темата е тук и в идните дни няма да стане по-непопулярна.
И макар медийното внимание към нея да подклажда огъня още повече, редно е да се изчистят някои дефиниции, някои неточности, заблуди и грешки в човешката психика.
„Кемтрейлс” официално е обявено за теория на конспирацията. В това обаче има няколко проблема още на пръв поглед.
Първо в модерния свят за мнозина терминът „официално” означава, че идва от някой с авторитет, на когото те обаче не вярват. Загубата на доверието в авторитетите и в държавата като цяло е характерна за епохата, в която живеем и тя не е безпричинна, а има своите рационални и разумни обяснения.
Второ самият термин „теория на конспирациите” е меко казано несъстоятелен и придобил странно място в медийното пространство. Точно затова ще започнем от дефиницията и историята на това словосъчетание.
Казано на кратко прозиходът на термина „Теория на конспирациите” може да се проследи до 60-те години на миналия век и основно с публичния разстрел на един от най-спорните американски президенти Джон Ф. Кенеди. Тогава мнозина изтъкват, че убийството не може да е извършено от 1 човек – задържаният и впоследствие осъден, но застрелян 2 дни по-късно Лий Харви Осуалд и загатват за държавен заговор, свързан с някои от политиките на държавния глава.
Излиза официален доклад от правителството в САЩ – Комисията Уорън, който обяснява точно как се е случил атентата, кой е извършителят и как го е направил, но мнозина продължават да не вярват. По темата е говорено и писано много от 1963 г. досега. Няма смисъл да повтаряме едно и също, но основното е, че тъкмо в този период службите започват да прокарват термина „теория на конспирациите” в публичното пространство чрез медиите и постепенно, но последователно, с помощта на „Прозореца на Овертон”, значението му бива променено.
От заговор за извършване на нещо тайно, без публичното знание – до измишльотина на болни мозъци, които нямат какво друго да правят и сътворяват приказки, с които да се изтъкнат колко добре запознати са.
И докато за втората дефиниция, която мнозина в обществото вече приемат за нормална, има и някаква психологическа логика, то няма да забравим да припомним редицата „конспирации”, които в годините се оказаха абсолютно реални.
Такава например е идеята, че правителството в САЩ е използвало халюциногени в експерименти с хора. Проектът се нарича MK-ULTRA, съвсем не се изчерпва с такива „безобидни експерименти“, а документи за съществуването му могат да бъдат открити публично в цялото интернет пространство.
Друг пример е конспирацията, че правителствата по света следят хората през интернет. Ако нямате къса памет ще си спомните за Едуард Сноудън, който преди 10-ина години разкри именно това. Но да прекъснем до тук.
Психологическата логика за вярването в „конспирации” е сравнително изяснена и може да се сбие до едно изречение. „Слабият ум опитва да намери причина за нещо, което не разбира, като го отдава на таен заговор, за да смята себе си за по-силен и по-запознат”. Това е вярно в много от случаите, но не винаги.
Понятието „теория на конспирациите” се затвърди и с трагичния случай от 11 септември 2001 г., когато съборени бяха кулите близнаци в Ню Йорк и прилежащата до тях Сграда 7, защото аналогично с атентата срещу Кенеди и до днес има хора, които не вярват на официалния доклад след случилото се.
Точно по това време започва и „първата вълна” на „Кемтрейлс”. Фото и видеотехниката става все по-достъпна в ранните 2000-ни години и на практика всеки, който пожелае, може да се сдобие с камера и да прави клипове.
Колкото повече хора имат достъп до тази технология, толкова по-голям е шансът някои от тях да бъдат от категорията, описана в психологическите причини за вярването в „конспирации” по-горе. Това обаче не би следвало да означава, че всеки, който вярва в кемтрейлс, е идиот.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
