Мъже комици бол, но жените, способни да ни разсмеят, са кът. Албена Михова е една от тях. Тя ни забавлява още от 90-те години, когато се подвизаваше в шоуто на Слави – „Хъшове“. През новия век пък сме я гледали в скечове на „Господари на ефира“, „Пълна лудница“, в предавания като „Маскираният певец“ и сериала на Нова тв и Маги Халваджиян „Полицаите от края на града“. Щатна актриса е в Сатиричния театър.

На Разпети петък комедиантката от Варна стана на 50 години, а няколко дни по-късно разкри подробности за кариерата и личния си живот. Какво каза Михова, можете да прочетете в интервюто.

– Албена, на Разпети петък, 18 април, станахте на 50. Празнувахте ли?
– В първите минути на 18 април – веднага след полунощ, получих подарък от сина ми Мартин и приятелката му Мадлен, както и от децата от актьорската ми школа и много приятели се сетиха за мен и ме поздравяваха няколко дни за рождения ден. Сутринта На Разпети петък тръгнахме със сина ми за Къщата ни в село Добродан. Обикновено вземаме разстоянието за около час, но този път ни отне 4 часа. Пристигайки, разтоварихме багажа си и почистихме дома и градината. След това си направихме барбекю и отпразнувахме семейно юбилея ми.

– Често ли ходите в селския си дом?
-В последно време имам много работа и не мога  да ходя толкова често, колкото ми се иска. Преди рождения ми ден бяхме с Марти в Добродан за Коледа. Градината там е прекрасна. дворът е 500 квадрата. Кося му тревата, като понякога и синът ми помага. Първо минавам с тример, след това с електрическа косачка. Грижа се и за цветята. Сега плануваме да отрежем няколко дървета.

– Преди време претърпяхте операция на тазобедрена става. Физическата работа в градината не е ли противопоказна за вас?
– Възстанових се след операцията и нямам проблем да кося и да работя в градината. Когато се наложи пия един диклофенак за болката в кръста и всичко е окей. Наскоро скъсах менискус, но това си е бял кахър в сравнение с тазобедрената става. Имахме турне и белята стана, докато разтоварвах багажа – стъпих неправилно. На 17 май трябва да ме оперират. Дано всичко да е наред, защото не съм от тези, които обичат да стоят на едно място.

– Правейки си равносметка покрай юбилея, има ли за какво да съжалявате?
– Важното е, че съм постигнала своите успехи и мечти. Всички трудности в живота ги
приемам като уроци. В момента се чувствам способна и силна. Вече няма как някой да ми наведе главата, както се е случвало преди.

– Как преодолявате трудностите в личен и професионален план?
– Имам много мощен яд – той ми помага да преживея трудните моменти. Три дни трае, а през това време може и да поплача. Не съм отмъстителна, но винаги давам на човека отсреща да разбере, че е прекалил. Държа се огледално с този, който се опитва да ме унизи или обиди. Откакто родителите ми починаха, съм си изградила защитна мрежа и няма как да позволя на някой да ме сломи.

– Вдигате пи. кръвно, когато избухвате?
– Изчервявам се от гняв. Променям се външно и викам много с мощния си глас. Случва се понякога да не кажа нищо – да задържа в себе си, но след това да става лошо. Има хора, които ме дразнят умишлено, и това ме напряга. Щастлив и усмихнат човек съм и когато някой се опита да премине границата, се вбесявам. Съучениците ми ме помнят като най-шантавата в класа. С мен те винаги се забавляваха, но в последните години станах мнителна. Когато има натрупване, след него идва голямото избухване. Зодия Овен съм и не бива да се застава срещу мен. Империята отвръща на удара, когато се налага (смее се).

– На 50 какви грижи полагате за външния си вид?
– Тази нова мода по разни процедури е направо ужасна. По-млади жени от мен така се суетят по външния си вид, че дори и аз се улових, че се чудя дали да не се поопъна малко около веждите (смее се). Не, засега не съм толкова суетна, а нямам и достатъчно свободно време за това. Лекарите ми забраняват да ходя на фитнес след операцията на тазобедрената става. Единствено плувам в басейн. Морско чедо съм и обичам водата. Колкото до хранителните режими и диетите, не спазвам никакви, но и нямам много време за ядене. Сутрин си препичам две филийки черен хляб и си ги намазвам с масло и сирене. Случва се след това нищо да не хапна през деня. Нямам нужда да свалям килограми. В критическата съм, но това се отразява само на настроението ми. Коремът ми спада от плуването. Между другото, почти всички актьори сме с нередовни стомаси.

– Мислили ли сте някога да си биете инжекции за отслабване или да се подлагате на операция за премахване на част от стомаха?
– Против инжекциите за отслабване съм. Те могат да доведат и до ракови клетки. Някои хора свалят килограми и с пръстени на стомаха, но аз не мисля, че съм дебела и затлъстяла. Чувствам се добре и съм доволна от килограмите си.

– Каква е съдбата на родния ви дом във Варна?
– Продадох го, когато синът ми беше на 2-3 години. Учех във ВИТИЗ и не можех да поддържам дома си във Варна. С парите от продажбата му си купих жилище в София. Бях самотна майка и щеше да ми е трудно да плащам свободен наем. Бащата на Марти започна да ни помага на по-късен етап. Явно така го е усетил.

– Искало ли ви се е да имате и още деца?
– Да, исках да имам 3 в този живот, но не ми се случи. Явно така ми е било писано. Надявам се в следващия си живот да съм с повече деца и къщата ми да е пълна. Но пък като знам как се гледа едно дете, направо се чудя как бих се справила с 3. Марти беше див като за тризнаци. Разказваше ми играта.

– С приятелката му мислят ли за сватба? Увещавате ли ги за внуче?
– Те са си гаджета и нямат нужда от такива натискания. Живеят си добре и се обичат. Не ги питам за сватба и дете. Самата аз не бързам да ставам баба. Разбира се, ако се случи, ще се радвам и ще помагам с удоволствие за внучето.

– Зарадвахте ли се, когато синът ви реши да става актьор?
– Марти никога не е искал да става актьор, но по стечение на обстоятелствата пое по този път. След като направих театралната школа, го виках да ми помага. Случвало се е да го използвам за някои роли и така тръгна в професията.

– Актьорската ви школа на заден план ли е в момента?
– Неблагодарна е тази работа, а има и текучество. Някои родители постъпват безотговорно и не водят редовно децата на занятия. Последният месец и половина не съм стъпвала в школата, защото имах няколко премиери в Сатиричния театър и добре че Мартин и Мадлен ме заместваха.

– Търсят ли ви да се снимате във филми и сериали?
– За сериали – не. Имам чувството, че в телевизията сега се въртят едни и същи актьори. Накрая ще си направя снимачна площадка и ще си се снимам на воля (смее се). Преди известно време поканиха мен и деца от актьорската ми школа за детски филм от типа на „Таралежите се раждат без бодли”.

– Ако се откажете от актьорството, с какво ще се занимавате?
– Мога да работя доста неща. Навремето бях певица във Варна. Пеех с банда, която направихме с мои братовчеди. След това станах детска учителка, но ми беше ужасно скучно, когато децата спяха. Изкарах така 2 месеца и реших да кандидатствам за актриса. Завърших специалност „Кукли” във ВИТИЗ. Това образование ми дава доста възможности за работа. Отворих си актьорската школа, знаейки, че съм способна сама да си майсторя декорите. Правя и арт свещи. Ако някой иска, може да си купи – имам страница в инстаграм. Не че са мои, ама наистина са великолепни!

– Появи ли се мъж в живота ви?
– Тази тама е забравена за мен. Работя много, а когато имам свободно време, гледам да си отпочина. Ако се появи мъж в живота ми, той ще ми спре дейността. Ще се наложи да му обръщам внимание и да му отделям време, с което просто не разполагам. Не излизам никъде – само работя и пътувам по турнета. Ама така си ми е много добре!

-Плакали ли сте някога за мъж?
– За мъж – не, но заради мъж съм плакала – когато ме е тормозел. След като сме се разделяли, съм била най-щастливият човек, че душманинът вече не е в живота ми. Токсичните връзки трябва да се прекратяват тутакси, а не да се търпи.

– Какво не бихте простили на човека до вас?
– Имах много тиха и бърза раздяла с човек, с когото живях дълго. Дори не се ядосах, когато затворих вратата след него. Със сина ми си плеснахме победоносно ръцете и след това спах толкова добре, че като се събудих, се чудех на себе как съм търпяла толкова време въпросния господин. Сега не бих позволила някой да ме манипулира и да си играе с мен. Това вече приключи.

– Ходили ли сте на врачки?
– Да, навремето съм ходила няколко пъти. Посещавах такива, които говорят с покойници. Казаха ми много интересни неща. Понякога усещам присъствие – това обикновено се случва при по-сензитивните хора. Виждам дори кораби на извънземни. От доста време съм си наумила да отида при някоя контактьорка, която да ме свърже с покойните ми родители, но от работа все не ми остава време. Вярвам, че майка ми и баща ми са около мен, помагат ми и ме пазят.

– В къщата ви в село Добродан усещате ли присъствие на духове?
– В имота ми в Добродан няма духове. Къщата е абсолютна чиста. Аурата й беше добра, когато я купувах – затова и сключих сделката. Няма там никакви натоварвания от починали хора. Когато отида на село, се чувствам прекрасно.

– Продължавате ли все още да палите пожари в дома си?
– Случва се. Правейки свещи, ги паля да ги изпробвам и понякога стават бели. Вече обаче не забравям храната в печката, когато готвя. Пораснала съм.

– Някога обирана ли сте?
– Не, слава богу. Какво да ми откраднат? Книгите? Аз не съм от тези хора, които имат тежки техники. Преди години, когато живеех във Варна, се опасявах, че може и да ме оберат и поставих бележки на вратите в жилището: „Тука няма нищо“, „Тука има само дрехи“, „Тук ще намерите единствено книги“… Никой не се изкуши.

– Шофирате ли? Изпадали ли сте в стресови ситуации на пътя?
– Нямам книжка. Иска ми се да стана шофьор, макар че малко се страхувам, като гледам как агресивно се кара по пътищата. Преди време с Христо Мутафчиев и Петър Калчев пътувахме за Варна със спектакъл на театър „Зад канала”. Валеше пороен дъжд и една кола ни изпревари с бясна скорост. Минути по-късно я видяхме в канавката. Спряхме и отидохме да помагаме. Поставихме на пострадалия турникет. Той остана да чака линейка и полиция, а ние потеглихме, но на следващия завой забелязахме друга кола в канавка. Пак спряхме и съобщихме на полицаите за мъжа, на когото бяхме оказали първа помощ, а те ни отговориха, че тази катастрофа не им е в района. Ядосахме се и започнахме да звъним на 112 и къде ли още не. Бях се разтреперила от нерви, а после на представлението във Варна бях разсеяна и добре че зрителите не го
разбраха.
Източник: Уикенд