– Г-н Тодоров, вашият пост във Фейсбук, в който говорите за убитата си в катастрофа дъщеря Божидара и липсата на справедливост, разплака България. Инцидентът, при който тя загина, стана на 21 май 2018 г. в Хасково. Делото приключи ли, виновникът осъден ли е?

– Не, не е приключило. Първо бяхме в Окръжен съд – Хасково, след това в Апелативен съд – Пловдив, ние обжалвахме пред Върховния касационен съд и той върна делото за преразглеждане. Сега пак е в Пловдив и там трябва да се изготвят допълнителни експертизи.

Божидара загина през 2018 г. в катастрофа, причинена от 19-годишния тогава Мариян Сивов

Личен архив

– Каква присъда беше дадена на Мариян Сивов?

– На първа инстанция му дадоха година и 6 месеца затвор и 4 години отнемане на книжката.

На втора инстанция му потвърдиха присъдата. Когато обжалвахме пред ВКС и те върнаха делото за нови експертизи, Апелативният съд завиши с една година наказанието и отнемането на книжката от 4 стана на 5 г. Даже днес (б.р. – вчера) получихме решението.

Това обаче нас не ни задоволява и ще търсим максимална присъда. Не може един убиец, който е приканван да намали скоростта, да я увеличава, да се подиграва с хората. Той не трябваше да подминава пресечката за нашия дом. Той я е подминал без знанието на дъщерите ми.

Знаете, че към онзи момент Мариян Сивов е бил на 19 г. Катастрофата стана към 21,30 ч., а аз 10 минути по-рано им се обадих (б.р. – на Божидара и сестра й София) по телефона и ги приканих да се приберат към къщи. Те казаха „Добре, тати, тръгваме“.

Тяхната обща позната, която е била приятелка на Мариян, им предложила да ги закарат до вкъщи с колата за по-бързо. Оттам се качват в автомобила, той не отбива към нашия дом, а тръгва в посока местността Кенана. Завишава скоростта на 110 км/ч. Това го показаха експертизите.

Данаил и дъщеря му Божи, която завинаги ще остане на 15 години

Личен архив

– Какво твърдеше Сивов през цялото време?

– Той пледира, че е виновен, но с идеята да му намалят присъдата. На него не му пука изобщо. После се е смял на голямата ми дъщеря, като са се разминавали. Книжката не му беше отнета, въпреки че ние настоявахме многократно. Някъде между 9 месеца и една година след катастрофата е хващан с наркотици. Чак тогава са му взели свидетелството за управление.

– Доколкото ми е известно, не е бил и задържан тогава?

– Не беше задържан. За причината – не знам. Вероятно е имал връзки, но аз нямам доказателства, за да го твърдя. Мълчахме, седяхме, чакахме. 7 години нищо не се промени след смъртта на дъщеря ми.

Мариян Сивов

Facebook

– Сивов опита ли след катастрофата да ви каже нещо, видяхте ли го?

– Не. Голямата ми дъщеря също присъстваше в катастрофата. Тя беше в болницата в отделението по хирургия.

Когато ние отидохме на посещение, аз не знаех той как изглежда. Разбрах после, че е бил отвън, но не съм го видял.

Другата дъщеря я транспортираха в болницата в Пловдив за спешна операция. Там няма да ви казвам какъв ужас изживяхме. Караха ни да внасяме някакви суми от 2500 лв., за да започне операцията, караха ме да се връщам в Хасково, за да й взимам личната карта. Аз целият треперех, знаех, че дъщеря ми е на ръба на смъртта (разплаква се), а те ме карат да ходя за документ. Просто като се връщам назад и не мога да приема всички тези неща.

ПТП-то стана към 21.30 ч. в Хасково

Личен архив

– Извършителят извини ли се поне, каза ли, че съжалява?

– Не. Той дори не ни изказа съболезнования. Нито той, нито семейството му ни потърсиха, никой. И аз не искам. Тогава бях на ръба да направя беля с този човек. Спирах се поради факта, че имам още две деца. Знам, че в тази държава всичко е беззаконие и пропито с корупция. Опитвал съм да избягам от нея и все не мога.

– Голямата ви дъщеря емигрира в Англия след катастрофата?

– Да. Стана частна ученичка, а година по-късно й дадохме пълномощно и замина. До ден днешен е там. Преди година и половина станахме с жена ми баба и дядо и не можем внучето да си виждаме, защото чакаме някаква справедливост тук. Поне да има мир на душата на Божидара и да има наказание. Знаете ли, че в началото се говореше за условна присъда.

– Помня, да. Сивов явяваше ли се лично на делото, или само адвокат го представляваше?

– Явяваше се, те го призоваваха.

В началото беше със служебен адвокат, след като му дадоха условна присъда за наркотиците, му взеха номерата и книжката за 6 месеца.

По-късно той изкара курсове за професионален шофьор. Знаете, че с „С“ категория се намира добре платена работа. Така предполагам, че успя да вземе добър адвокат от София.

Не излиза ли, че съдът толерира убийците да могат да си вадят пари, да си плащат на адвокатите и да се измъкват. Нямам думи, нямам! Казвам ви честно, много пъти ми е идвало да се махна от България, да се откажа от гражданството си.

Малкият ми син чака да стане на 18 г. и ще се махне и той. Каза ми „Тате, чакам да се махна. Не искам да седя и един ден тук“. Той в момента е на 15,5 г. Знаете ли, че Божидара беше отличничка. Аз ги учех със сестра й да работят и всяка лятна ваканция те го правеха. Божидара всички я обичаха. На погребението й дойдоха 300 деца. А знаете ли още колко нейни приятели си направиха татуировки на гърдите, на ръцете, на телата си в името на това да остане в сърцата им.

Божидара имаше едно приятелче, на което майка му почина преди месец, а на корицата на фейсбука му стои Божидара. Майка му почина, а Божидара стои (разплаква се).

– Ще чакате за справедливост докрай, нали?

– Разбира се. Затова започнахме да даваме гласност пред хората.

– ВКС е върнал делото пак на Апелативен съд – Пловдив. Какви експертизи се искат?

– Пак автотехническа. Тази катастрофа има съпричинител. Това е още една кола, която излиза от странична уличка и прави ляв завой, който е забранен. Тази експертиза ще покаже дали ако съпричинителката е завивала в правилната посока – надясно, е щяло да има удар и травмите от катастрофата дали са щели да бъдат различни. С една дума – дали е щяло да се промени нещо.

– Има ли срок, в който тази експертиза трябва да е готова? Питам, защото случаят е отпреди цели 7 години, страшно много време.

– По принцип има срокове, но те не се спазват, защото нямат много кадри и са затрупани от работа. Навсякъде в България е едно и също. Експертите днес са в София, утре в Хасково, третия ден в Пловдив. От дела не могат да си свършат работата. Знаете, че със семейството ми сме влезли в сдружението „Ангели на пътя“ и всички заедно пледираме за още кадри, които да правят автотехнически експертизи.

– Видях, че споделяте и публикации на бащата на убитата Сияна. Успяхте ли да говорите, да споделите мъката си с Николай Попов?

– На срещите сме се виждали. На последната, която беше във Висшия съдебен съвет, се видяхме за кратко, защото бързах да се връщам в Хасково заради сина ми. Нямали сме специална среща. На 1 юни се надяваме да си говорим по-дълго. В сдружението всички се чувстваме по един начин – убити, омерзени. От мое име мога да кажа, че съм жертва на собствената си държава. Създал съм три деца на тая скапана страна, а тя всячески прави така, че да толерира убийците и да не подкрепя семействата. Тук няма никаква чест, морал, достойнство, човечност.

– Говорите за протеста, който организирате „Ангели на пътя“ на 1 юни, Деня на детето, в София?

– Да, 1 юни от 12 ч. на жълтите павета. Ние искаме промени в закона. Достатъчно мълчахме. Достатъчно гледахме как невинни хора загиват, а отговорните остават ненаказани. Време е да се обединим! Само заедно ще бъдем чути! Този протест е за всеки, който иска промяна – за по-сигурни пътища, за отговорни институции, за това да не погребваме повече мечти.

Не може да има условни присъди за убийци, разбирате ли. Не може моята дъщеря да е убита непредумишлено, а да го водят по непредпазливост.

– Какво имате предвид?

– И дъщерите ми, и приятелката на Сивов са го молили да намали, крещели са, а той им се е подигравал.

На това място ограничението е 50 км/ч, а той е вдигнал 100% отгоре – 110 км/ч. Това ли е непредпазливост? Кое му дава право да не ги докара до вкъщи, а да продължава към Кенана?

Добре, че не дойде да изкаже съболезнования. Аз съм казвал и пред главния прокурор, и пред председателя на парламента Наталия Киселова, и пред всички – ако нямах деца, щях да взема правосъдието в свои ръце.

Вие гледате всички коментари „око за око, зъб за зъб“, приканват ме да отида и да извърша престъпление. Извинявайте, но ние не живеем в джунгла, а в правова държава. Затова чакам справедливост за Божидара. Нямам думи. Плача не само от болката, тя е 99%, но другият 1% е от гняв и безпомощност, че зад гражданите няма държава. Тя не ни е майка, а мащеха. Онзи ден пешеходец пресича срещу една патрулка, и то на забранено място, не на пешеходна пътека, а полицаят седи, чопли си семките и пуши. Ами ако някой го удари този човек, кой ще е виновен?

– Как може да се промени това?

– Като се бръкне здраво в джоба на нарушителите. Трябва да се променят законите. Трябва да се работи много и за обучението на децата ни. Ако някой не знае как, да го изкопира от успешни държави. Освен това не може и неправителствени организации да защитават затворници и убийци.

– Има ли надежда, че ще се оправят нещата особено за наказанията на шофьорите убийци?

– Винаги в мен остават едни 5% и се надявам народът да се обедини и да се оправим.

– По закон човекът, убил дъщеря ви, колко години може да получи и вие какво наказание искате?

– Аз искам максималната присъда.

Говорихме вчера с адвоката ни, не знам сега по какъв член ще го третират, тъй като има влезли в сила промени – за непредумишлено или по непредпазливост. Най-вероятно, щом сме в заварено положение, ще е по стария текст, казва той. Всичко зависи от съдията.

Преди ходихме в прокуратурата, подавахме много молби да бъде отнета книжката на Сивов, но не му я взимаха. Какво да си мисля аз? Защо на убиец не отнемат?Дайте му един златен медал тогава и да върви по живо по здраво. Това е леке до безобразие. Той не е човек, разбирате ли, а едно леке.

– В смисъл?

– Един месец след катастрофата си публикува във Фейсбук снимка, че му липсва BMW-то. Представяте ли си за какъв човек говорим? И те ще му дават условна присъда на този ли?! Ужас е, ужас!

BMW-то на смъртта, за което Сивов плаче в мрежата.

Архив

– Вие ще продължите ли битката за справедливост въпреки спъването на всички нива в правораздавателната система?

– Няма да се спра! До последен дъх! Не постигна ли максималната присъда и справедливост за моята дъщеря, ще си хвърля документите, ще се откажа от българското гражданство и ще отида в някоя друга държава.

Едното ми дете е в гроба, другото в чужбина, малкият е още тук. Не мога да преживея всичко това, което се случва, тази всеобща безотговорност. Сега гледам как деца хвърчат с тротинетки, летят покрай полицаите и нищо. Трябва целият полицейски и прокурорски състав да бъдат обучени за новите условия.

Телеграф