Той: Лиза е безценна.

Тя: Ицко е прекрасен във всеки свой образ – на баща, съпруг, актьор, музикант…

– Кой е като вас, г-н Финци?

Ицко Финци: Знам, че едно заглавие е добро, когато събужда загадки, може да те отпрати в разни посоки. “Кой като мене?” А! Това фукня ли е? Присмива се на себе си ли? Наистина ли пита кой е като него? Въобще – значи ли нещо? Нали искаме да дойде публика. Ако дойде, ще си отговори на въпросите.

– Как дойде идеята за новия моноспектакъл “Кой като мен?”, който ще представите на 7 юни?

Ицко Финци: Става така, че за моя изненада (а и за изненада на Лиза) извират в главата ми нови образи на хора, случки, гафове, опозорявания, караници, “велики” моменти, знаменити лица… А като си помисля – играя на сцена вече 70 години. Как да е иначе? А с какви музиканти съм свирил! Бил съм щастливец значи. А колко режисьори съм измъчвал… Избирам от виденията си и така се образува този спектакъл – сенки на хора, неща, места. Те ще се появяват под някаква форма и на сцената. Понеже се чувствам тук добре наблюдаван от публиката (заради дълбочината на сцената, заради амфитеатралното разположение за залата), избрах НДК, зала 2. За спектакъла имаме финансовата подкрепа на Националния фонд “Култура” – за нас това бе важен стимул.

– Г-жо Боева, познавате ли друг човек с такава неизчерпаема енергия като г-н Финци?

Лиза Боева: Не е неизчерпаема енергия, разбира се. Но Ицко знае кога и как да почива, как правилно да редува активност и висока активност, внимава с какво и кога се храни. Всичко това изисква голяма дисциплина, много силен характер. Енергията, виталността само при децата е даденост; от една възраст нататък е работа, при това всекидневна.

– Освен моноспектакъла подготвяте и изложба на вашата дъщеричка – малката Матилда. Всъщност кое е по-вълнуващо за вас?

Ицко Финци: Изложбата не е наша идея. От Галерия 88 (фондация “Камен Попов”) поканиха Матилда. Юлита Попова и нейният съпруг Жос Селис видяха нейни илюстрации в книгата “Пет пиеси, разказани от актьор” и ни се обадиха с предложение за изложба. Ние с Лиза познаваме тази сравнително нова за София галерия, запознати сме и с историята и целите на фондация “Камен Попов”, малко познаваме и самите Юлита и Жос, ето защо с радост приехме. Най-вече, защото сме сигурни, че те наистина намират рисунките на нашето дете за такива, които могат да бъдат показвани. Вярваме им. Защото ние с Лиза, изобщо в семейството и близките ни приятели много харесваме каквото и да направи Матилда. Изложбата ще бъде от 5 до 20 юни.

Аз силно се удивлявам, когато гледам рисунките ѝ. Не смея да ѝ казвам колко високо ги ценя. Боя се да не се замае от слава и да си промени рисувалното състояние. Така се държах и със Санчо (сина му Самуел – б.а.), когато го гледах да играе на сцена или на кино. Защото самият аз много съм страдал: като ме похвалят, после нещо в ролята се разваля.

– Какво дете е Матилда?

Ицко Финци: Тя е наблюдателна, не обича да ѝ подсказват, сама трябва да се сети кое как да стане, обича да я смятат за голяма. Състрадателна е. Обича да е лидер в игрите с деца, но е дружелюбна, толерантна. Допуска и друг да е лидер. Ласкава е. Аз ѝ казвам, че е много добро момиче. От баща ми знам: ако на едно дете казваш, че е добро, то ще стане добро.

Лиза Боева: На мен често ми напомня силно на моята майка – такава нежна е, много мила, много състрадателна. А понякога ми напомня на самата мен в детството – буйна, с милион идеи.

– Какви въпроси най-често ви задава? И как я насочвате по пътя на живота?

Ицко Финци: Харесва динозаврите; любопитна е към всякакви скелети, черепи; забавляват я призраци, върколаци, чудовища, великани, феи. Опитвам се да разбера усеща ли какво е безкрайност или по̀ точно – мъча се да ѝ внуша представата за безкрайността на Вселената.

Лиза Боева: Матилда пита за всичко, но е много деликатна. Усеща кога на другия не му се говори или обратно – говори му се, и тя тогава търпеливо слуша. Виждам, че тя задава различни въпроси на различните хора около нея – едни теми си има с мен, други – с Ицко, трети – с дядо си, четвърти – с Ида, сестрата на Ицко, или с Пепето, нейния братовчед (те много се обичат двамата). Отделно с приятели.

За насоки – не знам, не я тикаме към нищо. Искаше да ходи на уроци по балет – ходеше; сетне се отказа и ние повече не настояхме (а си мислех, че е добре да продължи). Искаше да ходи на уроци по плуване и няколко години подред ходеше на басейн; сетне се отказа и ние отново нищо не казахме (пък бяхме убедени, че е чудесно да продължи с плуването). Вслушваме се в нея, внимаваме в нейните желания. И най-вече: внимаваме много за самите себе си, как се държим един с друг, как се грижим един за друг. Тя попива тези неща, струва ми се много повече, отколкото каквито и жизнени насоки да ѝ даваме.

– Кой е съветът, който най-често ѝ давате?

Ицко Финци: Не знам, няма чести съвети, камо ли повтарящ се такъв. Най-често ѝ казвам, че я обичам.

– Кои са любимите ви занимания заедно?

Ицко Финци: Обича да слуша, като ѝ чета (вече за кой ли път) “Емил от Льонеберя” и “Роня – дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен. И аз мисля, че е великолепна писателка. Обикновено си поръчва четене по време на нейната закуска, обед или докато рисува на бюрото си. Понякога чутото ѝ дава идеи за рисуване. Илюстрира.

Не знам как, но Матилда рано научи за Адам и Ева, създадени от Господ, след като вече привършил със сътворението на земята, морето, растенията и животните. И още беше съвсем малка, когато все искаше да играем на това. Разпределяше тя ролите. Аз бях Господ, тя беше архангел Михаил, по-късно – Гавриил, и ми помагаше, докато от специално тесто наужким приготовлявах Адам, а после Ева. Те заживяват в рая. Там се опитвах да вмъквам песен, танц. Господ учеше Ева да свири на пиано. Нали е рай.

– Имате ли любимо място тримата?

Лиза Боева: Аз много обичам, когато се случва следното, а то се случва всеки студен ден и трае няколко часа: в една и съща стая сме, Матилда рисува на своето бюро, аз работя на моето бюро пореден курс по история на изкуството за нашата онлайн платформа, а Ицко ни чете някаква история. Чете и играе всички персонажи. Това време на деня най-много обичам.

Особен празник е също така, когато дядо ѝ (моят баща) дойде при нас на гости. Тогава те тримата започват някакви буйства, от които ме изключват, защото аз най-често нищо не одобрявам. Вчера, да речем, тримата до 10 вечерта викаха духове в кухнята. Много се смяха, толкова, че едвам сетне приспах Матилда. Но това време също е много щастливо за мен – когато ги слушам да се смеят.

Та мястото не е от значение. Ей тия общи работи единствено са.

– Г-н Финци, по време на представянето на книгата ви “Пет пиеси, разказани от актьор” казахте, че много обичате публиката да се смее. Защо?

Ицко Финци: Когато кажа нещо с надеждата да е остроумно и чуя смях. Или когато смятам, че играя в комедия и съм смешен, но не защото флиртувам с публиката. А защото просто съм смешен. Нелеп. Да. Много трябва да обяснявам как точно смехът на публиката или на някой от публиката, чийто смях съм разпознал, ме окриля. Да не би да заема много място във вестника…

– Миналата година заместихте Владо Пенев във “Венецианският търговец”, който се играе на сцената на Народния театър. Така за първи път си партнирахте със сина си Самуел. Какво беше чувството да сте заедно в спектакъл?

Ицко Финци: За кой ли път усетих колко грижлив към партньорите си е той. Въобще е такъв, изглежда, и в живота, и когато е на сцена или пред камера. Към мене беше особено внимателен. Бях в напрегната ситуация, само с три репетиции и – на представление. Даваше ми самочувствие грижата му. Ненатраплива. Усещане, че всичко ще свърши добре. Всъщност, като си помислиш, венецианецът е помагал на своя антагонист в пиесата.

– Синът ви Самуел Финци бе отличен с “Икар” за главна мъжка роля. Какво му казахте за тази награда?

Ицко Финци: “Браво, Санчо!”. Той знае, че в такива случаи много се радвам. Знае, че не обичам да четкам.

– Г-н Финци, преди време казвате, че за да стане добър един театър или филм, трябва да имаш добър партньор. Не е ли така и в живота?

Ицко Финци: За да стане добър един спектакъл или филм, трябва да му е начело личност с ум, с дарба, със способност да се навива до мания, до фанатизъм. В семейството е малко по-другояче. Ту единият е начело, ту другият.

– Може ли да се опишете един друг?

Ицко Финци: Лиза е безценна.

Лиза Боева: Ицко е прекрасен във всеки свой образ – на баща, съпруг, брат, приятел, съсед, актьор, музикант, легендарна личност. Той носи славата си с такава прекрасна ирония към себе си, от една страна, и с такава прекрасна почит към публиката – от друга.

ВИЗИТКА:

Той е актьор, а тя – режисьор и сценарист. Въпреки голямата си възрастова разлика Ицхак Финци, когото всички наричат Ицко, и Лиза Боева са партньори в живота и в изкуството. А плодът на тяхната любов е осемгодишната Матилда.

Ицко Финци е роден на 25 април 1933 г. в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър. След това играе в Драматичния театър в Бургас, Сатиричния театър, после в Театър “София”, Народен театър за младежта, а от 1990 г. е в трупата на Малък градски театър “Зад канала”. Играе и на сцената на Театър 199. Има и много роли в популярни български филми, сред които “Преброяване на дивите зайци”, “Вилна зона”, “Закъсняло пълнолуние”, “Щурец в ухото”, “Откраднати очи” и др.

Лиза Боева е родена на 22 август 1978 г. в София. Учи в Санктпетербургския държавен университет, Русия, където защитава магистратури по специалностите “Журналистика” и “История на изкуството”. В периода 2001 – 2006 г. изучава филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. През 2017 г. заедно с Ицко Финци създава творческото обединение “Филизи 33” – образователна платформа по изкуства за деца и възрастни.

24 часа