Мащабна операция тече в момента на различни адреси в София. Агенти на КПК и полиция са влезли едновременно в Министерство на енергетиката, както и в „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“.

Акцията е свързана с разследване на Софийска градска прокуратура за крайно неизгодния договор с турската компания „Боташ“.

Договорът бе сключен през 2023 г. в мандата от един от служебните кабинети на Румен Радев от тогавашната шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева и служебния министър на енергетиката Росен Христов, станал известен с прякора си „Катамарана“, заради увлеченията си по едноименните плавателни съдове.

В понеделник Христов пусна музикален клип, на който в морски курорт шофира скъп кабрио автомобил, докато вози две танцуващи манекенки. По-късно бившият министър на Румен Радев изтри скандалното видео, което за минути набра популярност в социалните мрежи.

По непотвърдена информация службите издирват в момента Росен Христов, като се претърсват негови имоти, информира epicenter.bg.

Какво предвижда договорът с „Боташ“

Споразумението между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ беше подписано на 3 януари 2023 г.
То предвижда България да плаща на Турция близо 500 000 долара на ден такса за достъп до турските терминали за втечнен газ и за пренос по турската инфраструктура.

Таксата се дължи за резервиран капацитет за пренос. България трябва отделно да плаща за самия природен газ, който иска да достави.
Таксата се дължи независимо дали се пренася газ или не.

Договорът предвижда и промяна на таксата в зависимост от инфлацията и заради това от 2025 г. таксата се увеличава с 50 000 лева на ден.

Споразумението е за срок от 13 години и е на обща стойност над 2 млрд. долара или близо 4 млрд. лева. 

При предсрочно прекратяване „Булгаргаз“ ще дължи цялата сума.

Държавният газов доставчик вече е платил стотици милиони по същия договор. И то без на практика да ползва услугата, за която плаща. А от девет месеца изобщо не може да си позволи да плаща.

Документът предвижда също „Боташ“ да получи резервиран капацитет в българската газопреносна мрежа, която се управлява от „Булгартрансгаз“. Това на практика значи, че турското дружество може да продава газ на крайни клиенти в България. 

„Боташ“ отхвърля многократно иска на „Булгаргаз“ за преразглеждане на договора. Нещо повече, заплашва с тежки последствия, като не прие промяната в пазарните условия като аргумент.

Два милиарда долара висят като Дамоклев меч над България и конкретно над „Булгаргаз“. 
Фалитът е почти неизбежен.

Самото споразумение не е публично с аргумента, че представлява „търговска тайна“. Това е практика при сключване на подобни договори.

Документът беше публикуван от групата Bg Elves („българските елфи“). Информация за съдържанието му има и в доклада на временната парламентарна комисия в 49-ото Народно събрание, която разгледа споразумението.

Споразумението беше договорено по времето на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Министър на енергетиката беше Росен Христов.

При подписването на споразумението те го представиха като „историческо“.

Радев изтъкна тогава, че документът е резултат от договореностите, постигнати на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.

Самият документ беше подписан от тогавашната директорка на „Булгаргаз“ Деница Златева и директора на „Боташ“ Бюрхан Йозджан.

В изтеклия документ стои подписът на Румен Христов. По-късно стана ясно, че отделно споразумение е подписал и Владимир Малинов – тогава директор на газопреносния оператор „Булгартрансгаз“, по-късно служебен министър на енергетиката, а сега отново директор на държавното дружество.

Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, пише в доклада на парламентарната комисия от 2024 г.

Когато кабинетът на Донев одобрява договора, самият той не е предоставен на министрите, се посочва още в доклада.

Радев започва политическите преговори за „Боташ“

„Всичко е започнало с конкретни международни срещи с участието на президента Радев и представители на служебното правителство, като това се е състояло на 9 декември 2022 година. На срещата е постигнато споразумение за засилване на сътрудничество между двете страни в енергетиката“, припомни преди седмица министърът на енергетиката Жечо Станков.

„След провеждането на тази среща има редица такива на политическо ниво в присъствието на служебния министър на енергетиката Росен Христов на 11 декември и между 22 и 24 декември. Те са имали една основна цел – да бъде изготвено проектноспоразумение за покупко-продажба и резервиране на капацитет“, каза още той.

От „Булгаргаз“ отбелязват, че в предвиденото споразумението, за разлика от други, таксата „Услуга“ се дължи от българската към турската страна без значение дали се възползваме от тази услуга, която е доставка на количество на дневна база от 53 200 MWh, припомни енергийният министър.

„Българската страна е задължена да плати стойността на този капацитет, без значение дали се възползваме ли се в пълния размер, или в нулев“, каза той.

Къде е проблемът с договора

На 24 декември 2022 година е получен мейл от „Боташ“, в който се съдържа договорът за покупко-продажба, подписан саморъчно от тогавашния министър на енергетиката Росен Христов. Писмото е изпратено към България за изпълнение, което по думите на министър Станков не дава шанс на страната ни да договори по изгодни условия.

„Срокът на действие на споразумението е 13 години. Няма клауза, с която то да бъде разтрогнато. Сумата, която трябва да бъде платена, за да бъде разтрогното това споразумение, е цялата сума по текущия договор или 2,2 млрд. долара, която Българската страна дължи„, заяви Жечо Станков.

Количествата, които трябва да бъдат трансферирани по договора, са в размер на 53 200 MWh на ден или 19,4 млн. MWh годишно. 

„Българската страна с 14 слота на LNG терминалите в Турция, които биха и дали възможност да пренесе максимално около 1,3 млрд. куб. м. през територията на Република Турция. Държавата ще заплаща на годишна база капацитет за половин милиард куб. м, който физически не можем да използваме“, заяви Жечо Станков.

Изчисленията показват, че България ще трябва да плати 1,2 млрд. лева, които ще бъдат платени за срока на договора, без страната да ползва физически услугата.

„В споразумението за покупко-продажба е описано, че основен на посочения терминал за втечнен газ „Боташ“ запазват правото си да променят точката на доставка, което се е случвало 2023 година. Промяната на точката на доставка е довела до 400 000 долара допълнителни разходи на всяко карго, което е доставено“, заяви министърът на енергетиката.

Договорът – обект на критики

Договорът с „Боташ“ отдавна е обект на критики от експерти. Те изтъкват няколко основни проблема.
Плаща се за услуга, която не се използва
България дължи повече от 500 000 долара на ден без значение дали използва капацитета за пренос, за който плаща, или не. Няма информация как е формирана тази цена.

Съгласно споразумението тази такса е за внос на 1,85 млрд. куб. м газ годишно. В същото време България може да разтоварва 14 танкера годишно, а това са едва 1,3 млрд. куб. м на година, пише в доклада на парламентарната комисия, която провери договора.

В края на март Жечо Станков каза в отговор на въпрос на депутат, че в началото на годината един танкер е бил пренасочен към турски терминал заради повредата на терминала в Александруполис, който България използва и в който има дялове.

Няма публична информация за други доставки на втечнен газ през турски терминали.

Булгаргаз пред фалит

„Булгаргаз“ от девет месеца не е плащала таксите по договора, защото не може да си го позволи, и дължи 250 млн. лева на „Боташ“, каза министърът на енергетиката Жечо Станков.

За 2024 г. – първата година, за която дружеството дължи таксите в пълен размер – то е регистрирало загуба от 280 млн. лева, каза още Станков. Тя не идва само от договора с „Боташ“, но и той има роля.

Освен това договорът позволява на „Боташ“ да използва българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за „Булгаргаз“.

„Този договор на практика потапя „Булгаргаз“, каза енергийният експерт Илиян Василев.

Тоест България не може да се възползва в пълен размер от капацитета, за който плаща.

До април 2024 г., когато парламентарната комисия публикува доклада си, България беше внесла един танкер и половина газ.

Още при подписването на договора имаше съмнения, че той може да доведе до внос на руски газ в България и износ към други държави в Европа, но „маскиран“ като турски. Причината е, че според турското законодателство газът, който влиза в турската газопреносна мрежа, става турски, без значение какъв е произходът му.

Турция е сред най-големите клиенти на руската „Газпром“, а подписването на споразумението дойде на фона на идеята Турция да се превърне в хъб за руски газ.

Как задлъжняваме

Според изчисленията на база условията на договора, както са описани в доклада на парламентарната комисия, „Булгаргаз“ до момента трябва да е платил близо 270 милиона долара (над 480 млн. лева) на „Боташ“. Част от тези пари са платени, други „Булгаргаз“ дължи.

Всеки месец сметката се увеличава с около 30 млн. лева.
Споразумението не съдържа клауза за предоговаряне. Ако „Булгаргаз“ го прекрати предсрочно, дължи цялата сума – над 2 млрд. долара.

Въпреки това парламентът възложи предоговаряне на споразумението. Няколко правителства казват, че работят за промяна на условията. Досега това не е довело до резултат. „Боташ“  отхвърля всички искания за преговори.