Манастирът в долината на река Габровница е последно убежище на слепия цар Петър Делян.

Отец Димитър Кръстанов, царство му небесно, който бе игумен на светата обител “Рождество Богородично”, известна сред околното население и в цялата страна като манастира “Седемте престола”, не подбираше меки думи за това, което става в България: “Народ без вяра е паплач.”

Някой от тази паплач бе влязъл в храма и откраднал ценна икона. Анонимно, разбира се. А върху стените на сградите и на древната църква, върху бузите на камбаните и в паметта на хората от Осеновлак, Габровница, Еленов дол, Брезов дол са имената на дарителите, създали това чудо на българския дух и на християнската вяра в сърцето на планината. Дали не е видял и своята фамилия сред тези на дедите си среднощния плячкаджия? И какво ли ще стане, ако мъртвите станат да съдят нас, живите?

“Българите изчезваме – сгъваше пръстите на едната си ръка отец Димитър. – В Осеновлак са 350 човека, в Габровница – 150, в Еленов дол – 100, в Брезов дол – 10… Новородени няма, сватби – няма. Останахме две класи – едната е в небесата, другата – под земята…”. Това е неговата метафора за социалната ни действителност. Но тук разговорът повече тегли към духа, а не към нищетата на делника – костите на цар Петър Делян са в тази света земя, както и костите на писателя Змей Горянин, пък и на колко още знайни и незнайни българи…

Манастирът “Седемте престола” е разположен в живописната долина на река Габровница, буйна и чиста, прорязала пътя си към Искъра през суровите чукари на Средна Стара планина под върховете Чукава (1587 м), Козница (1636 м), Издримец (1492 м), на изток от Врачанския балкан и под билото, което дели Ботевградското поле от Искърското дефиле. Намира се на 86 километра от София по пътя за Мездра и на 50 км от Враца.

Ако се идва от София с влак или с кола е удобно да се мине през Елисейна, където в центъра има прелез и път към Осеновлак. Други пеши маршрути от София са през с. Локорско, с. Огоя, и през с. Осеновлак за манастира; през Ботевград, с. Игнатица, Зли Дол, Ръжана и през Людския град за манастира; както и от гарите Реброво, Своге, Бов, Лакатник, спирка Пролет и гара Елисейна. По пътя покрай река Габровница най-живописното място се нарича Старото зло, тук именно старата козя пътека, която до 1962 г. е свързвала балканджиите от селата и махалите на този край с големия свят, е била най-опасна.

Известно на всички е, че където има манастир по нашите земи – там на всяка цена под пръстта се намират следи от стари култови постройки от времето на траките и дори на неназованите народи преди тях. И тук очевидно е съществувало езическо капище на 250 метра над манастира, в Калето, където скрепени с необикновено здрав хоросан стени напомнят за старите времена.

Именно от вратата на тази крепост св. Софроний Врачански е поръчал да се изкове желязното клепало, което и сега виси в камбанарията на манастира. През ІХ век след приемането на християнството и по тези рътлини хората построяват в крепостта църква “Свето Благовещение”. Доста по-късно, по времето на Петър Делян започва истинската история на манастира.

Поклоннически слова за Македония, Иван Дуйчев – реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп: “Въстанията на Петра Деляна в 1040 г. и на Константина Бодина в 1072 г. имат за цел да възстановят предишната българска държава /след превземането и от турците – бел. ред./. Петър Делян бил внук на цар Самуила и се борил с ромеите като „цар на България“.

Петър Делян бил “цар на Западното Българско царство”, в което влизали Прилеп, Скопие, Ниш, Видин, София, както и цяла Северна България. В краткото управление на въстаниците воевода на Враца е брат му княз Дамян. Третият брат княз Георги, приел впоследствие монашеското име Гаврил, се установил в Белово, Пазарджишко, и там построил манастир с църква. При нахлуването на печенегите в този край той напуснал Белово и отишъл при брат си Дамян във Враца.

Не е известно какво точно освен подчертаната набожност на цялото семейство е подтикнало двамата братя да вземат такова решение в тези смутни времена, но тъкмо тогава, подпомогнати от местните балканджии те постояват манастира „Седемте престола“ на сегашното му място пред крепостта. Те са и първите ктитори, а отец Гаврил става и първият игумен на манастира.

А след военните превратности, след като мести столицата си във Видин, Ниш и Пирот цар Петър Делян се установява в манастира, където според легендата се прибира в края на живота си, и тук угасва. Погребан бил пред църквата, където по-късно намерили вечното си жилище братята му отец Гаврил и княз Делян със семейството си.

По всяка вероятност в легендата за възникването на манастира се съдържа истина, защото тя разказва, че седмина боляри се преселили по тези места заедно с хората си в началото на ІХ век от молдовския Буджак. Именно тези славяни създават по-късно седемте села Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. Били извършени много възстановителни работи под ръководството на воеводата Драгомир по заръка на кан Крум, за да се възстановят старопланинските крепости, останали от римско време, между които и „Калето“ край манастира, и „Мелнишки камък” в землището на Осеновлак, и други.

Тези твърдини трябвало да защитават стария път от Видин за Цариград, който пресичал река Искър при Гръцката лъка над Елисейна, тръгвал по поречието на р. Габровница, и край „Калето“ и „Мелнишки камък“ продължавал през Арабаконак за Цариград. Именно край него братята на Петър Делян и седемте славянски боляри-преселници съградили манастира с уникалната му църква, разделена според броя им на седем самостоятелни параклиси – напълно уникално за православната архитектура и традиция решение.

Ето как отец Димитър разказваше за църквата:

“Интериорът на храма поразява с това, че съчетава под един покрив седем параклиса със стенописи. Всеки параклис има олтар, или престол, жертвеник и иконостас. През главният вход на храма, състоящ се от две врати, се минава през притвора, покрай първите два олтара в ляво и дясно и през другата двойна врата се влиза в централния олтар. Той заема централната част на храма и е най-голям. В него се извършват църковни служби и се държи редовно църковно правило. Този олтар-престол, както и целият храм, е посветен на иконата Рождество Пресветия Богородици – Осеновска.

За нея се твърди, че е донесена от игумена йеромонах Гаврил от Атонската Света гора при основаването на манастира, сиреч тя е най-старата и е от ХІ в. Според руския писател Григорович иконата през ХІV в. е била взета от царица Мара, сестра на цар Шишман, отнесена в София и поставена при мощите на св. Иван Рилски. През ХV в. е била пренесена в Рилския манастир от Мария – Калмария, жена на султан Баязид. След това иконата е върната на седемпрестолния манастир, където се намира и сега.

Вторият престол вдясно на централния е посветен на светите мъченици за вяра и родина – седемте братя Макавееви. В денят на техния празник се прави водосвет и се ръси за здраве. Третият в ляво срещу втория е в чест на св. първомъченик и архидякон Стефан с образите на седемте първоизбрани дякони от апостолските времена. Четвъртият вдясно при притвора е в чест на св. Седмочисленици – Методий, Кирил, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий. Петият вляво е в чест на св. безсребърници Козма и Дамян. Според преданието, той е бил посветен на тях по желание на княз Дамян. Шестият престол вдясно в притвора е в чест на св. Архангел Гаврил, патрон на основателя на манастира йеромонах Гаврил.

Последният седми престол вляво в притвора е посветен на Св. Благовещение Пресвятая Богородици за възпоменание на малката църква от крепостта „Калето“, послужила като основа за построяването на манастира.

Пред входа на църквата е изградена арктика в чест на Успение Богородично, и е служила за гробница на покойниците-ктитори, дарителите и благодетелите на манастира. Това се потвърждава и от направените през  1924 г. разкопки и намерените човешки черепи и кости. През 1737 г. манастирът е опустошен от турците и е възстановен през 1770 г. от един троянски майстор. Днешната манастирска църква е построена през 1825 г. Върху основата на старата и е кръстовидна, триапсидна сграда с цилиндричен купол. В архитектурно отношение църквата е единствена по рода си. Вътрешната украса е 7 метровия ктиторски надпис от 1868 г.

Ценен е и големият дървен полилей „Хоро“, разпределен на 15 части, който виси под купола на църквата. Богатство за българското църковно изкуство са и дърворезбените иконостаси от параклисите и църквата, иконостасите-икони, манастирското клепало /1799 г./…”.

Богатство. На него е посветен древният манастир и вече в три хилядолетия възвисява стародавната българска духовност в противоборство със завоеватели, недоброжелатели и подтисници. През 1962 г. в старата обител са засадени четири секвои – три в двора и една пред манастира с надеждата на хората от този край, че както пребъдват презокеанските мамонтови дървета през хилядолетията, така ще пребъдва и вярата българска. Амин.

Бел. ред. Със съкращениял Цялата статия е публикувана в списание „Усури“ – Р. С.

Източник: bolgari