България
Ирония на съдбата: Левът „умира“ на 140-ия си рожден ден
В навечерието на новата 2026 година и на прага на приемането на европейската валута е време за последна благодарност към отиващия в историята български лев, и то – по ирония на съдбата, в годината, през която се навършват и 140 години от рождението му.
Съдбата отрежда да отправим последната благодарност към отиващия в историята български лев в годината, през която се навършват и 140 години от рождението му.
След Освобождението на България младата държава се изправя пред необходимостта да създаде собствена финансова система и идентичност, като една от ключовите стъпки е въвеждането на национална валута.
Извън кръга на специалистите малцина знаят, че първоначално не се предвижда издаването на родни банкноти. Докато законът за праворязане на монети в България се приема от Второто обикновено народно събрание още на 27 май 1880 година, то едва на 27 януари 1885 година БНБ получава статут на емисионен институт, който има изключителната привилегия да издава книжни парични знаци.
Със Закона за Българската народна банка от 1885 година се засилват нейните чисто емисионни функции, като ù се дава „изключителната привилегия да издава банкноти, които ще се приемат за платежи в ковчежничествата на държавата и във всичките правителствени учреждения“.
През същата година в обращение се пускат 20 и 50 лева, обменими в злато. Българският лев е обвързан със златния стандарт и е еквивалентен на френския франк, част от Латинския монетен съюз. Това му придава значителна покупателна способност. Дизайнът на първите банкноти е дело на българина Георги Кирков, единственият по онова време роден специалист по модерни графични изкуства.
Първата емисия от 1885 г. е скромна, само 213 000 лева, тъй като БНБ се опасява, че населението ще приеме новите хартиени пари с недоверие
И наистина преди 140 години се случва точно това – нашенци гледат скептично на новите банкноти, възприемат ги като неблагонадеждно и несигурно за ползване платежно средство. Това се дължи на горчивия опит с използваните в Османската империя книжни пари – каймета, които драстично се обезценяват поради финансовата нестабилност на империята и особено по време на фалита от 1875 – 1876 година.
Ето защо населението предпочита да използва циркулиращите златни и сребърни монети от различни държави, които до началото на XX век остават първостепенното разплащателно средство и в свободна България.
От запазените до наши дни спомени на търновския търговец Зарко Нешев узнаваме, че той се страхува от новите български книжни пари, докато „различните златни монети може да ги разпознаеш веднага по цвета, блясъка и по приглушения, нисък звук, който те издават дори и при леко почукване, и които всякой търговец и мющерия приема без страх .“
С годините книжният лев заема своето място в живота на българите. В 140-годишната история на банкнотите тяхното оформление се съобразява с държавно-политическото устройство на страната. Елементите на украсата се подчиняват както на конкретната идеология, така и на икономическото, културното равнище и осмисляното на историческото минало на България през съответните години на емитиране на банкнотите.
Още първите наши банкноти са украсени с изображения на жени.
Малцина знаят, че лицевата част на първата българска банкнота с художествена украса е декорирана с фигурите на майка с дете, облечени в народна носия. Банкнотата е емисия 1887 г. с номинал 100 лева, злато. Тя е в обращение от април 1889 до 1 юли 1907 година. Отпечатана е в Санкт Петербург, Русия.
Интересен е фактът, че от края на XIX до 40-те години на миналия век (с малки изключения) жените, изобразени индивидуално, или групово на книжните парични знаци, са дело на известни наши и чужди творци. Сред тях се открояват Георги Кирков, Феликс Каниц, Иван Мърквичка, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Иван Ангелов, Антон Митов.
Едва през 1942 година върху гърба на 500-левовата банкнота, отпечатана в лайпцигската фирма “Гизеке и Девриент”, присъства изображение на конкретна българка – Евдокия Ковачева от махала в пернишко село, носещо романтичното име Дивля.
За чест на Великотърновския регион в най-новата ни и съвременна история някои популярни емисии са украсени с изображения на прелестни девойки и видни личности от нашия край
Все още има българи, които си спомнят банкнотата от 100 лева, емисия 1951 година. Тя е отпечатана в “Гознак”, СССР, и е в обращение от 12 май 1952 до 31 март 1962 година. На гърба й в средата е изобразена гроздоберачката Софка Кочева от Лясковец.
Историята, свързана с появата й върху столевката, е твърде любопитна и показателна за превратностите на съдбата и в добри, и в трудни за страната ни времена. От спомените на Софка Кочева (по мъж Лисева) узнаваме, че през септември 1936 година в Лясковец пристига авторитетният столичен фотожурналист Димитър Кацев.
Целта му е да направи интересни снимки на типично българско производство, да документира плодородието на нашия край и така да рекламира успешно България по света. Кметът на Лясковец Стоян Тахрилов откликва с готовност и кани при себе си най-видните младежи и девойки от града.
Облечени в национални носии, те отиват на гроздобер. В прочутите лозови масиви Димитър Кацев прави много групови и индивидуални снимки. Красотата, одухотвореността и жизнеността на 22-годишната Софка Кочева поразяват аса на българската фотожурналистика и той специално я моли да му позира, дори взема адреса й.
След седмица очарователната ни землячка получава две снимки. На едната от тях върху рамото й има кобилица, натежала от две препълнени кошници с кехлибарено грозде, а на другата в ръцете си държи свисло от вкусния и традиционен за този край плод. Снимките скоро се появяват в много тогавашни списания. Софка, нейните близки, както и всички лясковчани, се радват на заслуженото признание.
Но голямата изненада и щастие настъпват след … петнадесет години. Тогава за първи път красивата ни землячка грейва като част от дизайна на влизащата в обращение столевова банкнота, която голям вестник публикува на снимка, за да информира читателите относно вида на новите купюри.
Неочакваното събитие идва в труден момент за Софка. Повратът в живота й започва още през 1943 година, когато несгодите на войната принуждават лясковчанката, вече омъжена за уважавания производител и търговец на вина Димитър Лисев, да напусне заедно с цялото си семейство уютния софийски дом и да се евакуира в родното си място. През март 1944 година съдбата нанася нов удар. Бомбардировките над София разрушават фамилната къща. Настъпват и първите години на “народната власт”. Управляващите отнемат на Димитър Лисев възможността да се занимава с проспериращия си бизнес.
Лишеното от дом и средства семейство оцелява като по чудо. И точно в този труден момент се появяват столевовите банкноти с образа на Софка. Този факт променя живота на всички. Прочутата вече в цяла България лясковчанка се среща в София с фотографа Димитър Кацев. Той й разказва, че по покана на Народното събрание участва в оформянето на новите книжни пари. Предложените от него снимки на Софка, правени преди години в родното й място, веднага грабват очите и сърцата на комисията и тя единодушно решава гроздоберачката от Лясковец да украси столевката.
Благодарение на емитираната банкнота семейството се завръща в София, популярната българка постъпва на работа, а трите й дъщери завършват технически университети. След деноминацията тогавашният директор на банката, родом от Лясковец, подарява четири банкноти на Софка и на нейните деца за спомен. А дъщеря й Лиса Лисева предоставя една от тях на Регионалния исторически музей, подарява и снимката, послужила за декорация на столевката.
Мнозина наши съвременници с носталгия си спомнят и използваната до 31 декември 1996 година малка резедава двулевка, която според мнението на специалистите, а и на обикновените граждани, е сред най-красивите и кокетни български книжни пари, издавани досега, както и най-дълго използваната у нас. Днес такава банкнота се пази и в Британския музей като рекордьор по обращение. Двулевката е емитирана през 1962 година и е отпечатана в “Гознак”, СССР.
Поради промяната на държавния герб през 1974 година е емитирана отново. На гърба на банкнотата вдясно се кипри младата и красива гроздоберачка Кина Георгиева от павликенското село Батак. През 1960 година тя учи в сухиндолската гимназия. В един октомврийски ден през същата година в прочутото с качествените си лозя и вино селище пристига известният художник-фотограф Любомир Чаракчиев.
Той се среща с приятеля си Веселин Байчев и му предлага да направи с негова помощ снимки за изложба. Байчев и няколко красиви девойки, сред които и Кина Георгиева, се обличат в национални носии и софиянецът ги фотографира. След известно време Любомир Чаракчиев не без гордост съобщава на своите сухиндолски приятели и модели, че една от снимките е отличена с първа награда на фотоизложба в тогавашната Германска демократична република (ГДР). Той дори намеква, че е възможна появата й и на други места.
И действително от 1962 година цялата страна започва да се любува на красивата девойка, изобразена на гърба на двулевовата банкнота. Междувременно Кина Георгиева се омъжва в Сухиндол и приема фамилията Гърбова.
Жената – гордост на Сухиндол и на Великотърновския регион и символ на една от най-емблематичните български банкноти, ни напусна на 81-годишна възраст броени дни преди Рождество Христово – тъжен емоционален край както за нейните близки, така и за изтичащото време на родния лев.
България
Кулинарният тефтер на Пеневата чета проговаря за първи път: Стоичков посреща Коледа с пълнена мисирка, в дома на Трифон колят прасе!
*Майката на Хубчев точи баница, в къщата на Ивайло Йорданов се тачат християнските традиции
*“Моят допинг беше свинско бонфиле с боб.“
С тази простичка рецепта легендарният борец Боян Радев, който си отиде от този свят на 18 декември, разказваше как е стигнал до самия Олимп на спорта. Както и защо никога няма да се срамува от скромния си произход на момче от село Мошино, което днес е квартал на Перник.
А какъв е бил „допингът“ на футболистите от Пеневата чета, които играха полуфинал на световното в САЩ ’94?
Преди най-светлите християнски празници „България Днес“ се свърза с три от майките на четвъртите в света – Керанка – на Петър Хубчев, Маринка – на Трифон Иванов, и Пенка – на Христо Стоичков. Сестрата на Ивайло Йорданов – Даниела, която е дипломиран богослов, разказа как семейството е посрещало празниците в Самоков.
„Печена пълнена мисирка беше любимото ястие за Коледа на Христо Стоичков като малък“, споделя майка му Пенка.

Тя винаги сама е приготвяла богата трапеза с домашни продукти в пловдивското село Ясно поле. Пуйката там е наричана мисирка, а Ицо винаги е похапвал най-много от крехкото месце на Рождество.
„Освен мисирката задължително правех още малки сармички, пълнени чушки, пита с късметче, баница. Баклава също, не може без сладичко, то подхранва организма. Абсолютно всичко при мен е домашно, храна не се купува. Гледам си пилета, кокошки, мисирки и така нататък. Поддържам и голяма градина. Продължавам в същия дух, докато мога. Когато не мога вече, тогава те ще ми правят на мен“, обясни пред „България Днес“ леля Пенка. У нейния дом винаги се спазват всички християнски традиции по коледните празници.

„Всичко си караме по традиция. На Бъдни вечер софрата е постна. Пие се безалкохолно, алкохоли не сервирам! На моите деца, внуци, правнуци алкохол вкъщи не разрешавам. Само чашка бяло винце или биричка може“, добавя още Пенка Стоичкова. Тя отправя и своите пожелания към читателите на вестника.
„Весели празници на всички, нека да сме живи и здрави! И от здравето по-хубаво няма. И милиони да имаш, когато няма здраве, просто нямаш нищо… Поддържам си моето темпо, както съм си го подхванала, доколкото мога.“ За празниците майката на Камата отново се стяга да посрещне голямата си фамилия.
Преди години, когато семейството на Трифон Иванов живее в село Дебелец, за Коледа се коли прасе. „За празниците задължително всичко се подготвяше прясно и у дома – споделя Маринка, майката на Туньо. – В Дебелец си гледахме прасета и за Коледа си спазвахме ритуала да се яде свинско. Децата най-много обичаха месото на пържолки, печени на фурна. Най-важното правило беше всичко да се приготвя на деня и да си бъде домашно.“

Петър Хубчев, един от партньорите на Трифон Иванов в непреодолимата защитна формация на България, също израства на село.

Родителите му Кънчо и Керанка са от Гложене и прекарват целия си живот в китното селце.
„На Бъдни вечер слагах на масата питка, орехи, сухи плодове и сарми, но децата много не ядяха постните гозби и си търсеха кюфтенца – споделя Керанка. – Домашната баница я правехме с точени кори. Вкъщи си ги точехме и после ги печем на печката.

В баницата слагах сиренце, кисело млечице, содица, яйчица.“
Подготовката за Коледа в дома на Хубчеви е започвала седмица по-рано, когато се коли прасето. „Трябва си време, за да можем да приготвим черва, туй-онуй, месото да се нареди – разказва Керанка. – Спомням си как децата от приятелско семейство искаха да се снимат върху закланото прасе. Детска работа! Но минаха много години.“
Сега семейството на Петър Хубчев заедно с цяла България се моли бранителят от Пеневата чета да се пребори с тежко онкологично заболяване. И с примера си от терена да запленява още млади таланти за любимата игра!
В дома на Ивайло Йорданов, универсалния боец на четвъртите в света, коледните традиции се пазят от неговата сестра Даниела.
„Майка ни Мария месеше обредна питка – разказва Даниела. – Отгоре изобразяваше слънцето, житен клас и кръста, който символизира живота.

Освен това правеше една малка питка, в която слагаше късмети. Задължително в нея се поставяше паричка и след това дрян. Преди вечерята на Бъдни вечер татко Стоимен вдига питката над главата си, обикаля три пъти масата и казва: „Слезни, Боже, да вечеряме“.
Даниела споделя и една вкусна семейна рецепта. „По нашия край се прави така: смесват се мед, вода и счукан чесън с малко оцет – обяснява сестрата на Ивайло Йорданов. – Поверието е, че който яде от това, след това е здрав през цялата година. Изключително вкусно е и винаги беше първото, което свършва на масата!“

На трапезата за Бъдни вечер в родния дом на Ивайло Йорданов в Самоков задължително е имало постни сарми и ошаф от сушени плодове. Къщата се прекадявала с тамян, за да бяга злото. На Коледа се посрещали гости и роднини, а децата получавали подаръци.
Празничните пожелания, разбира се, също са неизменна част от традициите!

„България Днес“ желае здраве и сила на спортните любимци на родината! Молим се заедно с всички сънародници за Любослав Пенев, Борислав Михайлов и Петър Хубчев в най-важната им битка. Към нашите читатели: Бъдете здрави, вярвайте в доброто и нека бъдем заедно още дълги години!
България
Всички говорят за 15-г. Денислав и това, което направи с възрастна софиянка
Без да се поколебае, 15-годишният Денислав спасява възрастна жена от грабеж, като тръгва по петите на извършителя.
„Важното е, че има такива деца, възпитани от такива майки“, коментира жената.
Посред бял ден. На оживено място, в София, Денислав седи на пейка. По същото време, на по-малко от 2 метра – на съседната пейка е Елена, която използва телефона си.
„Имаше някакъв мъж и се направи че се спъва и грабна нейния телефон и започна да тича“, разказва Денислав.
„Някъде оттук профуча и удивителното беше, че след него профуча още един“, казва Елена.
„Тръгнах да тичам по него. Няколко пъти падна, докато го гоних, но тичаше много бързо. Единият от пътите падна и седеше с ръка в джоба срещу мен. Тогава осмислих какво се случва и какво може да се случи. Взех една пръчка, която беше до мен и седя срещу него с пръчката. Той побягна и на следващото падане падна в едни храсти“, разказва Денислав.
Той вече се оказва опасно близо до крадеца, който хвърля телефона.
„Метна го по мен. Уцели ме право в главата“, споделя Денислав пред bTV.
Тийнейджърът го взима и се връща да търси жената. Нея вече я няма. Там обаче е негов съученик, с когото Денислав има среща. Обсъждат какво се е случило и подават сигнал на 112.
Нито за минутка Денислав не се замисля дали да задържи телефона – нито дали да тръгне към човека, нито дали да го запази.
„Не се притесних, защото не го осмислих на момента. Ако се случи пак бих го направил“, казва младежът.

Жестът е оценен. А Денислав и неговият съученик – наградени. От униформените от СДВР, отзовали се на подадения сигнал.
„Доброто не може да умре“, казва Елена.
Блиц
България
Смъртоносен вирус се завърна в Европа!
Франция съобщи за първите си случаи на смъртоносния Близкоизточен респираторен синдром (MERS) от повече от десетилетие, което предизвика спешни опасения относно нова инфекциозна заплаха в Европа.
Двата внесени случая, документирани между 2 и 3 декември от Националния координатор на Франция по международни здравни разпоредби, включваха летовници, пътували до Арабския полуостров през ноември.
Световната здравна организация (СЗО) потвърди, че „всички случаи са били на пътуващи, изложени на вируса на Арабския полуостров и завръщащи се във Франция“.
Това представляват първите случаи на заразяване с MERS във Франция от 2013 г. насам, с което общият брой на заразените в страната достигна четири лабораторно потвърдени случая, включително един смъртен случай.
СЗО заявява, че в световен мащаб „от началото на 2025 г. до 21 декември 2025 г. на СЗО са докладвани общо 19 случая на коронавирус, причиняващ близкоизточен респираторен синдром (MERS-CoV), включително четири смъртни случая“.
Сред тях 17 са се появили в Саудитска Арабия, обхващащи райони като Рияд, Таиф, Наджран, Хаил и Хафр Ал-Батин, без открити епидемиологични връзки между тях. Появата на вируса в Европа и Северна Америка този месец подчертава продължаващата опасност от глобално предаване, свързано с пътуванията.
MERS-CoV, коронавирус, който се гордее с шокиращите 37% смъртност, е значително по-смъртоносен от SARS-CoV-2, въпреки че се разпространява по-трудно сред хората. Предаван главно от заразени камили-дромедари, той е предизвикал болнични огнища, включително кризата в Южна Корея през 2015 г., която отне 38 живота, съобщава Express.
СЗО предупреждава: „Тези случаи показват, че вирусът продължава да представлява заплаха в страни, където циркулира в едногърби камили, с редовно разпространение сред човешката популация“.
За Европа, която все още се възстановява от катастрофалното въздействие на COVID-19, който разкри слабостите в мониторинга на заболяванията, граничната сигурност и здравните услуги, тези внесени случаи събуждат тревожни спомени за това колко бързо могат да се разпространяват вирусите. Френските пациенти, и двамата мъже на възраст над 70 години, бяха под внимателно наблюдение, докато служителите работеха за предотвратяване на евентуална епидемия.
-
Made in BG3 седмици agoРазум или унижение?! Бачорски пърха с любовница, а жена му: Аз съм тази, която носи фамилията му и при която се връща! (ВИЖ ТУК)
-
България2 седмици agoСмъртта на млада лекарка потопи в скръб Стара Загора
-
Made in BG3 седмици agoОчаквано: Явор Бахаров е бил задържан за побой над половинката си Рая Пеева!
-
Made in BG3 седмици agoСлави направи нещо грандиозно, Софка е безмълвна Видео
-
Made in BG1 седмица agoПърва разходка за Никола: След трето раждане Лора Караджова не е мръднала и на йота! (вижте я с бебето – СНИМКИ)
-
Made in BG6 дни agoКарен изгони Златка и децата от дома им
-
Made in BG5 дни agoГаби Бланко за Калоян и Маги: Беше хлътнал по нея още на Родос, чувствах, че не може да ме понася! (ето какво направил Кънчев – ВИЖ ТУК)
-
Made in BG3 седмици agoСтава все по-сложно! Ракът на Любо Пенев засегнал и други органи от тялото му
