Талантливият актьор Даниел Пеев-Дънди добива голяма популярност с участието си в хитовия сериал – “Съни бийч”. Още като ученик, под влияние на неговия брат-близнак, той се записва в театралната трупа към Младежки дом – Варна. След това, завършва НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, в класа на проф.

Стефан Данаилов. След дипломирането си участва в любими на зрителите театрални постановки, като “Хамлет”, на режисьора Явор Гърдев, “Животът е прекрасен”, на Александър Морфов и “Случка в зоопарка” в Драматичен театър “Стефан Киров” – Сливен. Даниел Пеев печели фенове и в известните тв-формати “Hell’s Kitchen”, “Денсинг Старс” и “Гласът на България”. В момента той е сред фаворитите в шоуто “Като две капки вода”. В него той отново демонстрира певческите си способности, актьорски талант и неподражаемо чувство за хумор. Освен в театъра и телевизията, Дънди е участвал и в международни кино продукции, като “The Great Nation”, “European Saga” и “Savior”. Той говори открито пред „Труд’ за своя личен и професионален живот.

В началото се бунтувах като ми се падне жена, а сега взе да ми харесва!

Ето какво каза той в интервю за „Труд“

– Дънди, големият финал на “Като две капки вода” вече наближава. Усещаш ли напрежението и какво ти даде участието в шоуто, което приключва на 18 май?

– Усещам напрежението, защото и работата ми по театралните представления не е спряла и трудно се съчетават и двете. “Капките” вече почти свършва, така че мога да се оплаквам. (Смее се.) Но, не съм човек на мрънкането и оправданията – хвърляш се и каквото стане! Мога да кажа, че това предаване дава една школовка – да можеш да се оправяш във всякакви ситуации. Даде ми също повече кураж и естествено една още по-голяма аудитория – хората да ме видят от всички страни и гледни точки какъв човек съм. Понякога, от напрежение и умора, може да изглеждам по-надут, в други моменти съм си мислел дали не съм прекалено щурав и че това може да дойде малко в повече на зрителите, но засега държим ниво и не сме прескочили границата.

– Кой беше най-емоционалният ти момент досега в “Капките”? А най-трудният ти образ?

– Най-емоционалният момент беше, когато трябваше да съм в образа на Бони Тейлър. Тогава бях доста изтощен и физически и психически, защото последните седмици всеки ден имах представления и не знаех дали гласът ми ще издържи, така че помолих синбеците да са с два, или три тона надолу. В последния момент, под менторство на Мишето Маринова успях да се напъна и да изпея песента – пречупих се, за да пея като жена. Като се махне това голямо психическо напрежение от теб и става много по-лесно. Имах още един труден образ – на Мария Кехайова, когато трябваше да пея “Заспал Гочо под салкъм”. Не знаех какво да правя, но Слава Богу, благодарение на великолепната Мария Кехайова стана не толкова трудно, защото преди това с тези извивки и натрисания, звучах като човек с паркинсон, а не като певица. (Смее се.) Иначе, трудно ми беше и като вокала на “Монескин”, но като гледам записа – едно към едно го направих!

– А как се усещаш, когато ти се падне женски образ и трябва да си с рокля, токчета, перука и грим? Налага ли ти се и вкъщи да носиш токчета, докато репетираш?

– Не знам защо, но очевидно женските образи ми се получават, явно имам силно изявена женска енергия, което е парадокс за мен, защото си се усещам мъж. В началото се бунтувах като ми се паднеше жена, но сега ми харесва, което започва леко да ме притеснява. (Смее се.) Вече съм притеснен, но не защото ми се налага да бъда жена, а защото предаването свършва… Иначе, вкъщи не ходя с токчета, а с ортопедични стелки, които ми ги прави моята лекарка – д-р Краси Лачева. Тя е рекордьор на “Гинес” за България по цирково изкуство и се оправя с моите крака.

– Твоята приятелка как реагира, когато на сцената си в женска роля и кое е любимото є твое изпълнение в “Като две капки вода”?
– В интерес на истината, много ме харесва като жена, даже ми вика: “Не знам защо те харесвам повече като жена?!” А аз се шегувам: “Тогава ти да станеш мъж, а аз жена – хем ще си мъж, хем ще износваш бебето…” (Смее се.) Въпреки това, надали ще се прибера вкъщи със сини лещи и руса перука, сигурно ще ме изгони! Тя ме хареса като Мария Кехайова и като фронтмена на “Монексин”, както и като Бони Тейлър – тогава, освен нея, сестра є и родителите є също бяха дошли да гледат.

– С кои от участниците в шоуто си станахте най-близки?

– В интерес на истината, за този сезон важи това, което и Кико (продуцент и режисьор на “Капките”) каза, че има истинско приятелство между всички участници. Потвърждавам го с ръка на сърцето. Атмосферата е изключително приятна за работа, което е важно, за да е успешен сезона. Същото е и в кухнята, ако атмосферата е добра и храната ще е вкусна. Борис и Виктор ми станаха по-близки, но абсолютно всички са много готини. Иво Димчев е феноменален артист и готин човек, с него се надпреварваме кой ще донесе по-голяма каса за всички – той носи ягоди, аз грозде. Наскоро Борис пък донесе пици, а Виктор беше взел 5-кила банани… Алекс Раева също е наш човек, Емилия и Пламена са готини, а с Весела Бабинова сме си толкова близки, че си говорим на “братче” и “сестриче”. Уникална атмосфера цари – няма завист и подобни неща.

– А в какви нови роли можем да те гледаме в театъра?

– В театъра изкарах две нови премиери – едната е “Последният етаж”, с Албена Михова и Русенския театър, а другата “Психо”, с Емил Марков и Албена Павлова. Великолепни премиери са и двете. Освен това, продължавам да играя в “Кучки”, заедно с Невена Бозукова и Албена Павлова. Възстановяваме и музикалното шоу “Музикални аватари”. Играя и в “Най-добрият мъж” с Милена Маркова-Маца. Там съм в ролята на един дърт милионер, който се опитва да се отърве от жена си по най-добрия начин, обаче тя му натриса тъщата и баба си. Маца е в ролята на тъщата.

– Ти показа, че си много добър певец и в шоуто “Гласът на България”. Кой е най-яркият ти спомен от това предаване и планираш ли да направиш своя авторска песен? 

– Най-ярко си спомням битките, защото тогава пях песен на “Мийт Лоуф”. С Десо Данчев от “Мастило” направихме четири парчета в поп-рок стил и само изчакваме да свършат “Капките”. Групата ни се казва “Паник Атака”, защото и двамата преди сме получавали паник атаки, но вече не.

– Мислил ли си какво е предизвикало тези паник атаки и как успя да се справиш с тях?

– Помогна ми това, че започнах да спортувам, да се движа повече и оправих съзнанието си, а също благодарение на моите приятели. Средата и хората, с които си обграден, играят основна роля, защото ако общуваш с олигофрени… Така че, се справих благодарение на тяхната подкрепа, както и на родителите ми. Може би, паник атаките ги предизвика бохемския ми живот, наднорменото тегло, обездвижването, безсънните нощи, многото работа, безразборното хранене, малкото време за сън и алкохола, въпреки че никога не съм бил от тези, които изпадат в крайности и пият всеки ден, или се друсат. Лесно се отказвам от пороците и не съм имал проблем с това. Никога не съм бил зависим от нещо, само от храната, защото и алкохолът е наркотик, бялата захар също – всичко е наркотик.

– Повечето от студентите на незабравимия ни актьор Стефан Данаилов признават, че са го усещали като баща. Така ли беше и при теб и за какво си му най-благодарен?

– Абсолютно, като баща си го усещах до последния ден. Винаги ме питаше – какво правиш и много пъти ми е помагал, както на мен, така и на другите. Когато имах счупване на коляното, той ми помогна, вкл. и финансово. Като нарицателно обръщение му беше – “кажи майна”, или “кажи к.. е”. (Смее се.) Той имаше самочувствие с покритие, но беше изключително земен с абсолютно всички и голям мъжкар, което е много рядко срещано. Дали си човек с много нисък, или с висок ранг – интонацията и отношението му бяха еднакви – независимо към президента, или чистачката в театъра, стига да си човек.

– Според теб, как ще се отрази намаляващата покупателна способност на българите на посещаемостта в театрите? 

– То вече се отразява и виждаме, че има лек отлив на публика – засега не е много голям, но първият сектор, който страда, логично винаги е културата. Аз, ако трябва да избирам дали да купя кисело мляко и яйца за децата, или да отида на театър, естествено че децата са на първо място, защото едно семейство трябва да отдели минимум 80 – 100 евро за билети, а отделно трябват и за бензин… Влизам в положението на хората, но ще стиснем зъби и ще се справим.

– Изглеждаш много позитивен и добронамерен. Как успяваш да запазиш усмивката си, на фона на всичко, което се случва около нас?

– Много порно гледам и така – шегувам се! Аз съм много ироничен – това, или го имаш, или го нямаш. Мислите също са много важни, затова си повтарям, че всичко ще бъде наред и всичко се случва така, както трябва да се случи. Най-важна е средата – добър и спокоен човек не се става изведнъж. Хората казват за някого – “не беше такъв схемаджия, винаги е бил такъв добър човек”… Според мен, или си добър, или не си и това се възпитава от детството, предава се от родителите и средата. С времето може да станеш малко по-лош човек, но ти и преди това си бил такъв. Но, да не забравяме, че всеки ангел има минало и всеки дявол има бъдеще. Като пообщуваш с някой и към теб е добър и готин, но после в ресторанта го виждаш как се държи към персонала и разбираш какъв е всъщност, защото някой ден и с теб ще се отнесе така.

– Какво последно те разсмя истински?

– Мен ме разсмива дебилното чувство за хумор и крайните тъпотии. Последно със Зомбори нещо се лигавихме и понеже в “Капките”, Геро ме нарича Дънди Крокодила и Влади ми вика: “Ти си Дънди Куркодила!” Много ме разсмя с това. Аз съм човек, който лесно се разсмива, но мразя типични смешки – не се смея на падащи хора например, обаче на клипчета с животни много се смея.

– Имаш брат – близнак. Между вас има ли я тази необяснима връзка – да усещате какво чувства другия?

– Да, усещаме се много. Той е по-свит и по-спокоен от мен, но аз се занимавам с актьорската професия, благодарение на него. Брат ми свиреше на китара и за да се поразчупи малко ходеше един месец на актьорска школа. Аз бях в осми клас и отидох да видя какво е там и така и не си тръгнах…

– В какво вярваш?

– Вярвам във висшите сили и в Бог, но не фанатично. Вярвам в съдбата и в това, че каквото повикало – такова се обадило. Също вярвам, че няма ненаказано добро и зло, колкото и хора да си мислят, че не е така, но ние сме отговорни за действията си, дори често да не го осъзнаваме. Вярвам, че всеки си има определено място и функция на тази планета, независимо добър, или лош и трябва да приемаме всички такива, каквито са.

„Труд“