Кратко животоописание

Св. Григорий Богослов бил родом от Арианз при гр. Назианз, Кападокийска област. Син на епископ св. Григорий Назиански и майка св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Голям богослов, писател, поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на светия наш отец Григорий Богослов, патриарх Константинополски

Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на „тримата Кападокийци“. Св. Григорий бил майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичнирв му стихове. Св. Григорий сам ни е разказал своя живот и то с истински лиричен драматизъм. Любител на безмълвието и богосъзерцанието, устремен с волята си към пустинното богомислие, той бил призован към пастирско служение сред бурята на житейските смутове в Църквата през IV век. Той преминал славния си жизнен път в постоянно насилие над своята лична воля, в непрекъснато смиряване на своите пориви и с винаги наранено сърце.

Св. Григорий се родил в Арианз при Назианз (Кападокия) около 330 година. От най-ранно детство неговите родители – св. Нина и св. Григорий, епископ Назиански Старши – са му наложили „златната вериге на благочестието“. Овладян от пламенна и неудържима склонност към науката, с по-младия си брат Кесарий той започнал образованието си в близкия Назианз и го продължил в Кесария Кападокийска, където за пръв път се срещнал в Василий Велики. След кратък престой тук св. Григорий пристагнал в Александрия, където брат му Кесарий изучавал медицина. Но целта на бъдещия велик богослов е по-голямата наука. Затова той оставил брат си и отишъл в 349 г. в Атина. По пътя за елинската столица, сред смъртната заплаха на бушуващите вълни, св. Григорий повторил обета на майка си да се посвети на Бога.

В Атина той намира повече отколкото търсил. „Аз търсих там красноречие и намерих щастие, защото там намерих Василий. Аз заприличах на Саул, който търсил ослици, а си намерил царство (1Цар. 9:3,10). Случайната придобивка се оказва по-висока, отколкото главната цел…“ Свети Григорий и Василий Велики свързали най-тесните връзки на взаимно доверие и привързаност. Те могли да кажат за себе си: „С единомислие ходихме в Божия дом“ (Пс. 54:15). „У нас всичко беше общо – казва св. Григорий, – и едната душа свързваше това, което разделяха телата…“ Чувствителната, кротка и впечатлителна душа на св. Григорий се нуждаела от привързаност и обич, а дружбата с Василий била най-нежната от всички му привързаности. В шумната и душегубна Атина двамата приятели знаели само два пътя: единият ги водел към християнските храмове, а другият – към учителите на външните науки.

Свършили се годините на учението и странстването. След многогодишно отсъствие и двамата трябвало да се завърнат в родните места. Върнал се св. Григорий с решителна готовност да положи в нозете на Христа всичките си насъбрани знания, за да отстъпят те място на словото на великия Бог. Не веднъж и не лесно намерил той лекия и гладък път.

„Идваха в ума ми Илия Тесвитянинът (3Цар. 17:1), великият Кармил (3Цар. 18:17-46), необичайната храна и пустинята на Предтеча (Мат. 3:1-4). Надделяваше от друга страна любовта към божествените книги и черпената от тях светлина на духа, а такова занимание не е работа за пустинята и безмълвието. Много пъти се люшках аз насам–нататък и накрай умирих желанията си и бродещият ум се установи по средата“.

Смущавала го още и неговата нежна и гореща обич към родителите му – „тя ме теглеше като товар към земята“. Той останал в родителския дом и споделял домашните грижи на майка си и баща си. Но и сред мирските залисии той се стараел да води съзерцателен живот, като възприел от отшелниците углъбеността на техния ум, а от миряните – старанието да бъде полезен на обществото.

Св. Григорий прекарвал безсънни нощи в молитви и размишления, а благочестивото му въображение го отнасяло към отдалечените пустини на Понт, където се трудил и предавал на безмълвие светият му приятел Василий „в съжителство с Бога, покрит от облак като един от старозаветните мъдреци“. Около него се събирали неколцина ревнители на подвига на духовното бдение – „ангелоподобни лица, които стоейки на нозе, призовават Бога в псалми и възнасят сърцата си към Него с песнопения, отправяйки общи славословия от много уста…“

За малко се удало на св. Григорий да вкуси насладата на пустинното безмълвие в Понт. Родителският зов скоро го върнал в света и против желанието му, както и по силното настояване на назианците, баща му го възвел на един от най-високите престоли – в 361 или 362 година го ръкоположил за свещеник.

„При тази принуда аз затъгувах така силно, че забравих всичко – другари, родители, отечество, род и като ужилен от насекомо вол заминах за Понт, като се надявах у божествения приятел да намеря лекарство против горестта“.

И той го намерил там. Единствено времето смекчило чувството за злощастие. Завърнал се в Низианз, той приел върху себе си пастирските задължения, чието величие и товар така ясно съзнавал.

Синовното послушание пак надмогнало у него любовта към безмълвието: той споделял епископските трудове на своя родител. А в 372 година Василий Велики го ръкоположил за епископ на Сасима. В този град той наистина отишъл, но не се и приближил до дадената му църква поради арианска съпротива. „Нито веднъж не извърших там богослужение, не се молих с народа, не възложих ръце нито на едного от клириците“ – казва св. Григорий.

По новата просба на баща си той се върнал в Низианз и вече като епископ му помагал в дълбоката му старост. След неговата смърт в 374 година младият епископ Григорий не пожелал да заеме неговото място, макар да управлявал паството до избора на нов епископ.

Най-после и за него дошла свободата да разполага със себе си, и той, „като беглец“ се уединил в Селевкия при храма „Св. Текла“, където искал да се отдаде на самота и съзерцание. И това не продължило много. Този път той трябвало да отстъпи пред призива на православните жители на столицата и да преустрои стопената от арианските императори Цариградска православна църква.

Между 379 и 381 година настъпил върховният момент от неговия живот. „Приканиха ме да стана помощник на народа, защитник на Словото, да орося със струите на благочестието изсушените, но все още зеленеещи души, с хранителността на елея да засиля светлината в светилниците, да разкъсам с твърдото учение паяжините – тези гнили вериги на многосръчните словоплетници, които са смешни за крепките, но впримчват лекомислените“.

„Не по добра воля, а насилствено увлечен от други“, св. Григорий се явил в Цариград като защитник на Словото. Той не намерил тук нито един православен храм: всички били заграбени от еретиците – ариани. Наложило се да извършва божествената служба в частен дом, в бедна къща. Така възникнал храмът „Анастасия“ – „Възкресение“, в който „Троическият Богослов“ произнесъл своите знаменити и благодатни слова на богословието, разкрил и изповядал неизречимите тайни на Божественото триединство и възкресил православието в Цариград. Тези слова му спечелили названието „Богослов“. Чрез тях той оживил, ободрил и събрал разпръснатите овци на истинското словесно Христово стадо.

На 27 май 380 г. св. Григорий Богослов бил тържествено утвърден в църквата „Св. апостоли“ за цариградски архиепископ от император Теодосий І (379-395) и потвърден на ІІ вселенски събор в 381 г., който бил открит под негово председателство и на който възтържествувало православието.

Но блясъкът не продължил много. Скоро той трябвало да напусне заслужения с толкова пастирски подвизи престол и мястото на „общата победа“. Съмнителни произшествия и интриги му дали повод да подаде оставката си и през юни 381 година се завърнал в родния Низианз. Той завеждал вдовстващата там катедра до 383 година, докато избрали Евлалий, и след това окончателно се оттеглил в наследственото си имение в Арианз.

Св. Григорий притежавал дълбоко благочестие и високи дарования. Той бил една съзерцателна поетическа натура, чувствителен и примирителен. Остатъка от дните си той прекарал в мечтаното безмълвие, в песнословия на неизказаното Божество, на неразделната и единосъща Троица.

В началото на седмото десетилетие от своя живот той склопил очи към 390 година.

Църквата облажава св. Григорий като „Троически Богослов“, като „таинник на Св. Троица“. Църквата пази и следва неговото богословско учение, което разкрива със словата на философстващия разум възвишените истини на апостолската проповед.

По отношение на християнската мисия всред славяните и на славянската писменост той трябва да бъде отбелязан като най-големият от древните отци любимец на св. Константин–Кирил Философ, който изучавал дори наизуст неговите произведения и написал похвала в негова чест.

Житие на светия наш отец Григорий Богослов, патриарх Константинополски

Отечеството на свети Григорий Богослов бил град Назианз, във Втора или Южна Кападокия, по името на който той се нарича Назианзин. Родителите му били благородни и почтени люде. Баща му също се казвал Григорий, а майка му – Нона. Но баща му по-рано бил невярващ, тъй като произхождал от невярващи родители: от баща езичник и майка иудейка. Във вярата си той следвал и двамата, придържайки се както към езическата заблуда, така и към иудейското неверие. В това и се състои така нареченото ипсистарийско лъжеучение. А майката на свети Григорий – блажената Нона, произхождала от християнски родители и сама била благочестива християнка. От ранно детство тя била възпитана в благочестие и по най-съвършен начин била научена на страх Божий, който е начало на всяка премъдрост. А по Божие определение тя била съединена с брачен съюз с невярващ мъж, за да доведе и него в светата вяра: „защото неповярвал мъж“, по словото на апостола, „бива осветен чрез вярващата жена“ (1Кор.7:14). Така се и случило. Нона, като убеждавала постоянно мъжа си с богомъдри слова и като се молела за него на Бога с цялото си усърдие, с Божия помощ го довела в християнската вяра. […]

След приемането на свето Кръщение той започнал праведен и богоугоден живот, подобаващ на истински и съвършен християнин.

Живеейки в честно съпружество с такъв мъж, блажената Нона желаела да стане майка на младенец от мъжки пол.

Когато след това родила младенец от мъжки пол, тя го нарекла на името на баща му Григорий, както й било предвъзвестено в сънното видение. Тя възнесла голяма благодарност на Бога и поверила роденото дете на Неговия промисъл. С пълно усърдие принесла в дар на Бога това, което получила от Него по молитвите си. Но не кръстили детето веднага.

Детето било възпитавано съгласно християнските обичаи. Когато достигнало училищна възраст, веднага започнали да го учат на книгите. Възраствайки на години, Григорий възраствал и по разум. В съответствие с името си той бил разсъдителен, бодър духом, усърден в учението и превъзхождал по ум връстниците си. Даже детските години не били препятствие за него да разбира това, на което се поучават достигналите съвършена възраст и разум. Още в детството той проявявал поведение, каквото е свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните забавления и зрелищата от всякакъв вид, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в учение, а не в суета. Когато достигнал юношеска възраст, благочестивата му майка го учела на благочестие с многото си майчини наставления. Тя му разкрила, че той е плод на нейните молитви, че тя с усърдни молитви го е изпросила от Бога и още преди зачеването му го е обрекла на служение Богу. Добрият юноша слагал в сърцето си думите на майка си и се просвещавал с душата си във вяра, надежда и любов към Христа, истинния Бог. Повече от всичко той възлюбил целомъдрието на душата и чистотата на тялото и си поставил като закон внимателно да съхранява девството си до самата си кончина.

След раждането на свети Григорий блажената Нона родила и друг син, на име Кесарий, и дъщеря Горгония. Тя ги възпитала в благочестие и в книжно учение. Междувременно блаженият Григорий, желаейки да се усъвършенства в ораторско красноречие, в школска мъдрост и във всяка светска елинска наука, се отправил отначало към Кесария Палестинска, която по това време се славела с училища и с ученост. Там той имал за учител ритора Теспесий. След това отишъл в Александрия като събирал съкровища на мъдростта при много мъже и обогатявал ума си. След това пожелал да се отправи към Атина.

Свети Григорий извършил благополучно по-нататъшното пътешествие по море и пристигнал в Атина. Там, изучавайки светските науки, той бил предмет на удивление за всички, поради необичайната острота на ума си и целомъдрения си живот. След известно време в Атина пристигнал и свети Василий, за да се усъвършенства в светската мъдрост. Те двамата станали искрени приятели и съжители. Един бил у тях домът, една – храната, един – духът, една – мъдростта, един – нравът – също като при едноутробни братя. И двамата станали бележити и уважавани в Атина, понеже за кратко време те надминали учителите си; сами бидейки ученици, те станали учители за учителите си.

Григорий и Василий прекарали в Атина много години, изучили всички науки и дотолкова се усъвършенствали в тях, че се извисили над цялата атинска мъдрост. Тогава Василий се отправил към Египет, за да се научи на духовна мъдрост от боговдъхновените мъже, както се повествува за това в житието му, а Григорий бил убеден чрез молби от атиняните да приеме учителско звание. Като изкарал там немного време след заминаването на Василий, чул, че баща му е поставен за епископ на Назианз. Той незабавно се завърнал в родината си и имайки вече тридесет години от раждането си, приел свето Кръщение от ръцете на баща си. Искал в същия час да се отрече от света и да отиде в пустинята, но бидейки задържан от баща си, останал при него вкъщи. Поставил си за правило – никога да не употребява клетва и да не призовава името Божие напразно, и спазил това правило до края на живота си. Постоянно се занимавал с четене на Божествените книги и прекарвал дните и нощите в богомислие. Нееднократно съзерцавал във видения и Христа. Баща му го поставил против волята му за презвитер, а след това искал да го посвети и за епископ, но свети Григорий, като се отклонил от този сан и от почестите, а също и като се стремял към монашеско безмълвие, тайно избягал от дома си и отишъл в Понт, при своя приятел свети Василий. Последният също бил вече презвитер и устроил в Понт манастир, в който се събрали множество монаси. Той писал на Григорий от Понт, като настойчиво го канел при себе си. По такъв начин те отново, както и по-рано в Атина, започнали да живеят заедно, като всеки имал другия за образец на добродетелта и като си подражавали един другиму. Написали заедно и устави за постнически живот за монасите. Така свети Григорий живял със свети Василий достатъчно дълго време.

Между това умрял братът на Григорий – Кесарий. Родителите много плакали за него. Бащата написал писмо до Григорий, в което със сълзи го убеждавал да се завърне у дома и да му помогне в старостта. Така той се завърнал от Понт в Назианз.

По-късно по молба на своя верен приятел Василий Григорий заел епископската катедра в град Сасима. Когато Тианският митрополит Антим, който причислявал Сасима към пределите на своята епархия, узнал за това, той довел тук войска с цел да не допусне Григорий да заеме катедрата и го причаквал на пътя. Свети Григорий, като узнал по време на пътуването за козните на Антим и за доведената от него войска, отишъл в един манастир и там се грижел за болните, а след това се поселил в пустинята, търсейки така желаното от него безмълвие.

След немного време, по молба на родителите си, той отново се върнал в Назианз. Родителите му вече много остарели и се нуждаели, поради преклонните си години, от помощта му, още повече, че нямали други деца освен него. Другият им син починал, както вече бе казано, а и дъщеря им Горгония вече била отишла във вечността.

Като погребал благочестивите си родители, свети Григорий се освободил от грижи за тях. Но той желаел да се освободи и от славата, още повече, че жителите на родния му град го принуждавали да заеме епископския престол след баща си. Тайно се отправил към Селевкия и останал там при църквата „Света първомъченица Текла“. Оттам той бил повикан от дружеските молби на Василий Велики и като се завърнал, поел грижата за приютите и болниците. Свети Василий, за да даде покрив на тези, които нямали къде глава да подслонят, построил обширни здания и като събрал тук бедни и болни, вдовици, сирачета и странници, им осигурявал ежедневната храна, а грижата за тях поверил на възлюбения си приятел. По такъв начин свети Григорий бил кърмител на бедните, служител на болните, успокоител на странниците.

В това време от арианската ерес, която вече много години смущавала Божията Църква, произлязла, подобно на нова глава на някаква хидра, нова ерес и съблазнявала мнозина. Това била ереста на Македоний, който хулел Светия Дух. Арианите изповядвали, че Отец е Бог несъздаден и предвечен, а Синът е сътворен, при това не е единосъщен и не е съ-вечносъществуващ с Отца. А македонианите признавали Сина за равен на Отца, но хулели Светия Дух, при което едни казвали, че Той е твар, а не Бог, а други не го признавали нито за Бог, нито за твар. Свети Григорий ги нарекъл полуариани, тъй като те почитали Сина, но унижавали Светия Дух. Тази ерес се разпространила особено силно във Византион.

Когато достигнал до царствения град Византион, той бил посрещнат с радост от благочестивите християни. Заварил Църквата Христова намаляла до крайност. Било лесно да се сметне броят на вярващите, тъй като по-голямата част от града тръгнала след ересите. Всички Божии храмове, величествени и богато украсени, били в ръцете на еретиците. Само един неголям и стар храм – „Света Анастасия“, отхвърлен от еретиците, бил оставен на православните. И както някога свети Давид се въоръжил с прашка против филистимците, така и сега свети Григорий веднага се въоръжил със словото Божие против еретиците, побеждавал ги в споровете и унищожавал като паяжина догматическите заблуди. С богомъдрите си и боговдъхновени слова ежедневно обръщал мнозина от заблуда към православие и за кратко време така увеличил броя на вярващите членове на Църквата Христова, че било невъзможно и да се преброят; а броят на еретиците от ден на ден намалявал, и се сбъднало това, което е казано в Свещеното Писание за дома Давидов и дома Саулов: „Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше“ (2Цар.3:1).

Като просиял с такива подвизи и упорита борба с еретиците, свети Григорий станал известен на всички; мъдростта му била прославяна навсякъде и заради нея той получил ново име от цялата свята православна Църква, името богослов, подобно на първия богослов, светия девственик Йоан, възлюбеният ученик Христов. Макар че името богослов е свойствено и на всички велики учители и светители, тъй като всички те са богословствали, прославяйки достойно Света Троица, при все това то е усвоено на свети Григорий по особен начин и е станало негово допълнително име. То било дадено на Григорий от Църквата в знак на неговото тържество и победата му над много и големи еретици. От това време всички започнали да го наричат богослов. Той бил дълбоко обичан от православните. Цял сонм благочестиви хора желаели да го види на патриаршеския престол.

При това и Александрийският патриарх Петър, който приел престола след Атанасий Велики, написал послание до свети Григорий, поверявайки му константинополския патриаршески престол като най-достоен и понесъл много трудове за полза на Църквата.

Междувременно свети Григорий бил толкова изнемощял от телесни болести в Константинопол, че бил принуден да се откаже от грижите по управление на константинополската църква и искал да се завърне в Назианз.

Свети Григорий Богослов се оттеглил в Кападокийска област и се поселил в родината си, в село Арианз. Там той почивал, бидейки много слаб. Но светецът не оставил трудовете за слава Божия: заварил родния си град Назианз заразен с аполинариевата ерес и се стараел да го очисти и с лични увещания, и със свои послания. Когато гражданите го помолили да приеме бащиния престол, той се отказал и им поставил за епископ един презвитер, на име Евлалий, мъж ревностен във вярата и благочестив. Самият той останал в пълно уединение в селището Арианз.

Като живял там известно време и като оставил след себе си много назидателни съчинения, в дълбока старост, на 25 януари той отишъл при неостаряващия живот. Бил погребан с почит в град Назианз.

След много години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата „Свети Апостоли“ – за помощ и защита на града и за слава на Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Днес имен ден празнуват Гаро, Григор, Григорена, Григорий, Гриша.

Източник: pravoslavieto.com