България
Дойче веле с ужасяваща прогноза: Предстои смъртта на стотици български села
Дойче веле с ужасяваща прогноза: Предстои смъртта на стотици български села!
Началото на края на българското село започва още през 1950-те, когато в резултат от колективизацията животът на село става непоносим. Хиляда села изчезват от картата на България. А сега предстои смъртта на още стотици, съобщава Дойче веле.
Изпратените по селата „групи за натиск“ бият, арестуват, конфискуват реколтата и добитъка и интернират десетки, а в някои случаи стотици семейства от селата, където съпротивата срещу грабежа е най-активна. Колапсът Насилието над непокорните „кулаци“ трябва да продължи, настоява новата власт начело с Вълко Червенков. Неговият приближен Титко Черноколев докладва: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС. След доклада на др. Червенков сега ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя.
Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване“. В книгата си „Преорани слогове“ историкът Михаил Груев е събрал много свидетелства за реакцията на ограбените.“Убиец! Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците и търговците?“, крещи разгневена тълпа от 400 селяни при появата на прочутия комунист Иван Тодоров-Горуня в плевенското село Ставерци. През 1950-те години животът в българските села става непоносим.
Срещу надници от 50-80 стотинки за 10-12 часов труд на полето доскоро самостоятелните земеделски стопани не могат да свържат двата края.
В Северозападна България, в селата край Пловдив, Асеновград, Първомай и други региони избухват спонтанни селски бунтове. Въоръжената съпротива на горяните е подкрепена от десетки хиляди нови бойци и ятаци. В крайна сметка българската „колективизация“ по съветски модел отнема на комунистическия режим цели 14 години, в планинските райони тя приключва чак през 1962.
Мизерията в селата принуждава над 2 милиона души в активна възраст да ги напуснат и да се заселят в панелните предградия на градовете. Прекъсването на връзката между селския стопанин и земята заедно с вродените дефекти на социалистическата икономика на дефицита довежда селата и селското стопанство до фалит. Още през 1970-те години натрупаните от аграрно-промишлените комплекси (АПК) дългове и пагубната за бюджета на НРБ натурална размяна на земеделска продукция срещу допотопни съветски машини и въоръжение водят селото и селското стопанство към колапс.
От 1980 г. насетне загубите от тази политика достигат и надминават 1 милиард лева годишно, сочат отчетите на БНБ. От крупен износител на земеделска продукция България се превръща в страна, принудена да внася зърно за изхранване на населението. Бягството на младите към градовете постепенно превръща селата в един вид „старчески домове“ за възрастните поколения. Депопулацията се засилва рязко, когато към демографските загуби се прибавя и отрицателният естествен прираст, който е резултат от превеса на високата смъртност над падащата раждаемост сред бързо застаряващото селско население. Преброени ли са дните на селото?
Към обезлюдените по времето на комунизма близо хиляда села до 2050 година ще се присъединят навярно половината от все още съществуващите 5 000 селски селища. Заедно с Русия, Беларус и Украйна България е страната с най-бързо обезлюдяващите се селски райони в света. Според прогнозата на Фонда на населението към ООН до 2050 година селското население ще намалее от 1,8 милиона души понастоящем до 800 хиляди, а делът на селските жители в общото население ще спадне от 26% към момента до едва 14 на сто. За същия период селското население на Полша например ще намалее само незначително. Експертите на ООН предвиждат, че през 2050 година всеки трети поляк ще продължава да бъде селски жител.
Случайно ли е тогава, че вече целогодишно българите консумират внесени от Полша домати, ябълки, лук, картофи, месо и още редица земеделски продукти? Демографските прогнози сочат, че поне 800 български села имат потенциал и ресурси да оцелеят и да се развиват в дългосрочен план. Стига, разбира се, да се превърнат от места за напускане в привлекателни селища с условия и стандарт на живот, доближаващи ги до показателите за градовете. България обаче се оказва единствената страна-членка на ЕС, в която разликите между доходите на селските и градските жители продължават да растат.
В началото на българското еврочленство доходите на селските жители са представлявали 70% от доходите на градските обитатели. Днес това съотношение силно се е влошило – десет години след присъединяването към ЕС средният доход на селските жители е едва 53% от този на гражданите. За сравнение: средностатистическият селски жител в ЕС изкарва като цяло 80% от доходите на градските жители.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
