България
Предупредете приятелите си: Върнах се вкъщи с тези неща от магазина, а когато ги отворих вътре имаше
Предупредете приятелите си: Върнах се вкъщи с тези неща от магазина, а когато ги отворих вътре имаше! Флагман.бг
„Активни потребители“ разкри нови шокиращи факти за фабричните храни у нас!
В истинската „снежанка“ има цедено кисело мляко, краставици, копър, орехи. В промишлените опаковки киселото мляко липсва, но пък има изобилие от химикали.
Какво откриха „Активни потребители“ – вижте пълния анализ тук.
Българите купуват в магазина руска салата и „снежанка“ и дори не подозират, че дават парите си за странни и дори вредни смеси, пълни с нишесте, захар, соя, със сгъстители, консерванти, оцветители и други химикали. Това разкрива поредното проучване на Асоциация „Активни потребители“. Експертите са напазарували опаковки от различни марки в четири от големите търговски вериги и установили, че фабричните салати нямат нищо общо с оригиналните рецепти.
Истинската „снежанка“ е гениално проста – прави се от цедено кисело мляко и краставици, като се подправя с копър, орехи, чесън и сол на вкус.
В изследваните от „Активни потребители“ 14 вида „снежанки“ обаче кисело мляко се намира само в три.
Затова пък има много други съставки изненади – майонеза, царевично нишесте, захар, соев и свински протеин, желатин, палмово масло, пектин. Повечето марки съдържат също оцет, лимонена и сорбинова киселина плюс гума гуар, ксантан, карагенан.Киселините се слагат, за да компенсират липсата на кисело мляко, а различните видове „гуми“ и скорбялата – за да докарат обем, гъстота и тежина на стоката, обясняват авторите на проучването. С други думи, „снежанката“, която купуваме в магазина, няма нищо общо с домашната, а е някакъв коктейл от химикали, чиято консумация е нежелана, коментират от „Активни потребители“.
Купешките руски салати донякъде се доближават до истинските, защото поне съдържат основните съставки – майонеза, зеленчуци и някакъв колбас. Във всичките 13 изследвани марки обаче отсъства четвъртият елемент – варените яйца, които са заменени от „термостабилен жълтък“ и други подобни.
Нататък следват много неочаквани и нетипични за оригинала комбинации от менделеевата таблица – бензоати, полифосфати, глутамати, ериторбати, нитрити, метабисулфити и прочее.
Оказва се, че също както при „снежанките“, производителите щедро добавят нишесте, захар и различни гуми (сгъстители), както и лактоза, декстроза, свински, соеви и млечни протеини. Не са забравени и оцветителите – основно кармин и каротен.
От 13 марки само в една не се открива боичка. А в две от руските салати е добавен и силиций.
„Бяхме много учудени от наличието му, защото по същество това е фин пясък или пепел. Няма разумно обяснение, освен може би евтина компенсация за тегло и обем„, посочват авторите на проучването.
„Активни потребители“ алармират, че добавянето на нетрадиционни въглехидрати превръща „снежанките“ и руските салати от зеленчукови или млечни продукти в сладкарски изделия. Най-лошото е, че големите дози подсладители и нишесте в ментетата натоварват организма и повишават риска от развитие на редица хронични заболявания. Влаганите хидрогенирани мазнини също са вредни и причиняват сърдечно-съдови заболявания.
За разлика от предишни подобни изследвания този път неправителствената организация дори не е подлагала съдържанието на стоките на лабораторен анализ. Разборът е направен по най-лесния метод – „чети етикета“ – тоест самите производители са описали каква богата химия влагат в изделията си. Възможно е при лабораторно изследване да бъдат открити и други необичайни съставки, неотбелязани на опаковките.
ОЛИГОПОЛ
„Активни потребители“ правят изненадващо откритие покрай тестването на „снежанките“ и руските салати – малко на брой фирми командват пазара. „Купувачът уж има голям избор между различни марки, но 27-те различни опаковки всъщност са само на пет фирми производителки. На практика конкуренцията е минимална. Този търговски олигопол се прехвърля и върху рецептите. С малки различия всички производители използват сходни суровини, заместители, добавки и технология. Очевидно, веднъж въведена от една-две фирми, порочната рецепта за готови салати се налага върху целия български пазар, превръщайки хората в пасивни потребители без избор“, посочват авторите на проучването.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
