Жена, работеща в общинската фирма „Чистота“, спряла лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов във Велико Търново и го попитала как се живее с 480 евро. Това разказа самият той в интервю за „Лице в лице“ по bTV.

По думите му срещата се случила, докато след представянето на кандидатпрезидентската двойка на „Възраждане“ той минавал по пътя към Царевец.

Жената го попитала: „Кажете ми, господин Костадинов, как се живее с 480 евро?“

Лидерът на „Възраждане“ заяви, че е поискал разговорът да бъде записан, но жената се разтреперила и го помолила да не го прави, тъй като се страхувала от уволнение, цитира Блиц

„Моля ви, недейте, ще ме уволнят“, цитира той думите ѝ.

Случката беше разказана от Костадинов в контекста на дискусията за минималната работна заплата и доходите в България. Той заяви, че в парламента „Възраждане“ е била обвинявана, че спекулира с данните за заплатите.

„Ситият на гладния не вярва“, заяви лидерът на „Възраждане“.

Костадинов говори и за кандидатурата си за президент, след като вътрешно допитване сред симпатизанти на партията определи него и Петър Волгин като предпочитаната кандидатпрезидентска двойка.

„Близо 17 000 души заявиха, че предпочитат аз да съм кандидатът за президент, а Петър Волгин – кандидатът за вицепрезидент“.

„Народът очаква да има управляващи политици, които да обичат България, които да обичат българския народ. Защото няма как да управляваш един народ, ако не го обичаш“, смята той.

Костадинов очерта пет основни приоритета, които според него трябва да определят развитието на България – независимост на държавата, благоденствие и по-високи доходи за гражданите, обединение на обществото, научен и образователен напредък и укрепване на държавната сила, която на свой ред да гарантира сигурността и независимостта на България.

По думите му президентът трябва да защитава българските интереси, а не да изпълнява волята на чужди държави. Костадинов засегна и темата за т.нар. „европейски избор“ на България, като заяви, че страната ни има европейска принадлежност много преди съвременните политически обединения.

Той определи себе си и Петър Волгин като „различния избор“ на предстоящите президентски избори. Като аргумент Костадинов посочи, че зад тях няма олигарси и че двамата са се реализирали сами.

Имало ли е тайни договорки около газовия договор с „Боташ“, който беше замразен за 15 месеца, тепърва ще става ясно. Правителството уверява, че Турция не е поискала нищо в замяна, но отказът да бъде публикуван подписаният протокол продължава да подхранва подозренията. След като турски строителни компании проявиха сериозен интерес да изградят и концесионират бъдещата АМ „Черно море“, стана ясно и че турската държавна петролна корпорация вече държи 33% от правата в един от най-перспективните блокове за нефт и газ в българската акватория. Поредица от решения, преговори и неразкрити документи постепенно сглобяват картина, която опозицията определя като опасна размяна на стратегически интереси.

Чрез дъщерното си дружество Turkish Petroleum Overseas Company Limited турската държавна TPAO е част от консорциума за проучване на „Блок 1-26 Хан Тервел“. Операторът „Шел“ държи 42%, турската компания – 33%, а „ОМВ Петром“ – останалите 25%. Формално става дума за частично прехвърляне на права между търговски дружества, което подлежи на одобрение от българското правителство. Политическият въпрос обаче е защо стратегическата промяна премина без широк обществен дебат и дали има връзка с преговорите за „Боташ“.

Блок „Хан Тервел“, известен по-рано като „Терес“, обхваща около 4000 квадратни километра в дълбоката част на Черно море, южно от „Хан Аспарух“. Географското му положение създава сериозни очаквания, защото районът се намира в близост до големи открития в турския и румънския сектор на морето. Наблизо са турското находище „Сакария“ и румънският проект „Нептун Дийп“, които промениха енергийните перспективи на целия регион. Това не гарантира откриването на търговски количества в български води, но обяснява защо правата върху блока имат стратегическа стойност далеч отвъд текущите разходи за проучване.

Допълнителна интрига идва по линия на заявения интерес на турски строителни компании към АМ „Черно море“. Обсъжданата концепция вече не обхваща само отсечката между Бургас и Варна, а цял трансграничен коридор от Малко Търново до Дуранкулак. Предлага се държавата да подготви проектите и отчужденията, а частен концесионер да изгради и управлява трасето. Така едновременно в турски интерес попадат два стратегически сектора – бъдещият транспортен коридор по българското крайбрежие и проучването за нефт и природен газ в Черно море.

Точно това съвпадение превърна иначе техническото решение за участие в петролен консорциум в политическа буря. Само седмици по-рано правителството обяви, че договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ е замразен за 15 месеца и през този период България ще плаща единствено за реално използвания капацитет. Натрупаното задължение вече е в размер на около 360 млн. долара според официално обявените от премиера данни. Как точно ще бъде уредена тази сума и какви ангажименти са поети в подписания протокол, остава неизвестно.

Темата за „Хан Тервел“ беше повдигната остро от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в неделя в Приморско. Формалният повод беше въпрос на кореспонденти на национална телевизия за твърденията на Васил Божков, че е давал подкуп на Борисов. Вместо да се върне към стария спор, председателят на ГЕРБ насочи вниманието към решението за черноморския блок. Според него националните медии са пропуснали далеч по-важна тема, която засяга енергийните интереси на страната.

„Глупостите на Божков съм ги коментирал стотици пъти, за да говоря отново по тази тема. И който ви е казал да питате това, искам аз да го питам: Вие, като национална телевизия, показахте ли на хората от Приморско, че ей тук „Терес“, където е блокът за добиване на газ, тихомълком 33% са дадени на Турция? Това имаше ли го във вашата емисия? Защото се взе решение на Министерския съвет. Нали виждате как се опитвате отново да подмените темата и някой друг да е виновен за нещо. Аз съм се заклел във внуците си и във всичко, което съм казал по тази тема“, емоционален бе лидерът на ГЕРБ.

Използваната от Борисов формулировка „дадени на Турция“ са много точни, защото формално правата са придобити от търговско дружество, което е част от турската държавна петролна корпорация. Сделката обаче не е обикновена частна инвестиция между независими компании. TPAO е инструмент на държавната енергийна политика на Анкара и участва в стратегически проекти в Черно, Средиземно и Каспийско море. Затова навлизането ѝ в българския блок неизбежно има не само икономическо, но и геополитическо измерение.

На същата среща бившият министър на енергетиката в кабинета „Желязков“ и настоящ депутат от ГЕРБ Жечо Станков определи решението като крайно неизгодно за държавата. Той припомни, че преди два месеца парламентарната група на ГЕРБ е дала мандат на енергийния министър да преговаря за държавно участие в правата за проучване. Подобен модел вече беше приложен при „Хан Аспарух“, където Българският енергиен холдинг придоби 10% участие. Според Станков така държавата би печелила не само от концесионните плащания, но и като пряк участник в евентуалния бъдещ добив.

„Преди дни Министерският съвет гласува 33% от правата за търсене и проучване в дълбоко Черно море, а именно в акваторията, където се намираме – около Приморско и Царево, да бъдат дадени на турската държавна компания. Имайте предвид, че преди два месеца именно нашата група – тази на ГЕРБ, взе решение да даде мандат на министъра на енергетиката да проведе разговори държавата да придобие част от тези права за проучване. Това щеше да ни даде много възможности. Като министър на енергетиката повиших концесионните такси и 35% от оборота от бъдещ добив ще влиза в държавния бюджет, но държавата можеше да повиши своите приходи с допълнителните проценти. Именно това направихме с блок „Хан Аспарух“, подчерта Жечо Станков.

ГЕРБ заподозря, че влизането на турската петролна компания в „Хан Тервел“ може да е било част от неофициалните условия, при които Анкара се е съгласила да замрази плащанията по договора с „Боташ“. Към момента няма публикуван документ, който да доказва подобна пряка връзка. Липсата на прозрачност около протокола обаче не позволява подозрението да бъде окончателно отхвърлено. Именно затова опозицията настоява документът да бъде огласен в пълен вид.

Темата беше поета и от „Продължаваме промяната“. Николай Денков постави въпроса дали управляващите не са използвали стратегически енергиен актив, за да ограничат щетите от договора с „Боташ“. Той също поиска пълна публичност на договореното между българската и турската страна. Според него само уверения от правителството вече не са достатъчни.

„Преди по-малко от месец премиерът каза, че Турция нищо не е поискала от България в замяна на замразяването на супер изгодния – само че за Турция – договор с „Боташ“. Онзи ден с решение на Министерския съвет турска компания получи 33% от проучванията на газ и нефт в находището „Хан Тервел“ в Черно море. На фона на десетките лъжи, които чухме от управляващите досега, ще трябва нещо повече от медийна заявка, че не са спазарили енергийната независимост на България и националния ни интерес в полза на още една чужда държава. Само за да „оправят“ кашата с „Боташ“, която сами забъркаха“, коментира във Facebook Николай Денков от „Продължаваме промяната“.

От ПП настояват да бъде изваден на бял свят протоколът за 15-месечното замразяване на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“. Публикуването му трябва да покаже кой е участвал в преговорите, какви финансови ангажименти са поети и как ще бъде уреден натрупаният дълг. Най-важният въпрос е дали извън газовия договор са обсъждани други български активи и инфраструктурни проекти. Докато протоколът остава недостъпен, всяко следващо турско участие в стратегически сектор ще поражда нови съмнения.

Корнелия Нинова, бивш лидер на БСП и настоящ председател на „Непокорна България“, стигна още по-далеч. Тя обвини Румен Радев в „национално предателство“ и „търгашество“ и определи предоставянето на 33% от правата в „Хан Тервел“ като политическо опрощение за договора с „Боташ“. Нинова настоява, че националният интерес не може да бъде скриван зад клаузи за търговска тайна. Според нея непрозрачността сама по себе си вече е достатъчно основание за подозрение.

Според „Възраждане“ допускането на турския държавен гигант до проучванията в българската икономическа зона е геополитическа капитулация. Партията смята, че така Анкара получава влияние върху евентуалния бъдещ добив на природен газ в България. От формацията вече свързаха и интереса към АМ „Черно море“ с преговорите за „Боташ“. Flagman.bg