Свържете се с нас

България

Дойче веле: Как София изяжда България, Бойко налива парите от ЕС там

Published

on

Да, София не е България. Според различните пресмятания обаче, в столицата живеят между 19% и 26% от населението на страната. Но София поглъща не само хора. Поглъща и пари. Георги А. Ангелов събра интересни данни в анализ за „Дойче веле“.

“София не е България” – тази крилата фраза се опитва по популярен начин да обясни разделителните линии между столицата и останалата част на страната. Разликата се вижда и в изборните резултати, и при средните заплати. По данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на тази година средната заплата в София е била 1 704 лева, а за страната – 1 266 лева.

И още: населението на България се топи с рекордна скорост. От 7 845 841 души през 2002 година, през 2018 то намалява до 7 000 039 души. В същото време населението на София се увеличава от 1 187 786 през 2002 година до 1 326 774 души през миналата. Това означава, че в София живеят около 19% от хората. Според друга таблица на НСИ, озаглавена “Население по градове и пол”, в България в края на миналата година са живели 5 159 129 души. В този брой са включени “лицата, които живеят постоянно (имат настоящ адрес) в страната към 31.12. на съответната година и не са отсъствали от нея за период по-дълъг от една година”. Това число би трябвало по-точно да отразява броя на населението без мигриралите. Ако го приемем за вярно, излиза, че в столицата живеят почти 26% от българите.

По пътя на парите

При това статистическите данни не отразяват реално живеещите в столицата, тъй като – поради системата за гражданска регистрация – постоянен адрес се взима трудно и изисква смяна на всички документи. Голям е броят на учениците, студентите и временните работници, които не живеят постоянно в София. Данните не отразяват реално и емигриралите, тъй като те нямат задължение да оповестяват напускането на страната пред властите.

Но вътрешната миграция в България не е насочена само към София. Хора се местят от село към град, после към по-голям град, към столицата и накрая към чужбина. Понякога обаче и софиянци се местят в други градове. През миналата година столицата е загубила 18 450 души, а заселилите се в нея наброяват 23 613 души. Най-много софиянци са избрали да живеят в Пловдив – 1 013 души. За миналата година Пловдив е един от малкото градове освен София, който има механичен прираст от 2 318 души – тоест, там са се заселили повече хора, отколкото са напуснали. След него е област Кърджали с 2 321 души прираст, но тук числото е за всички общини в областта. Другите градове, увеличили населението си през миналата година, са Варна с 1 058 души, Шумен със 706 и Бургас с 531. На обратния полюс са Сливен, Плевен и Враца, които са намалели с по над 1 200 души.

Българските градове, които увеличават населението си, имат два общи белега: приток на инвестиции и откриване на нови работни места. В Пловдив най-големият магнит за преселване е икономическата зона “Тракия”, в шуменската индустриална зона също се откриват нови производства, а в област Кърджали, освен новите заводи предимно за автомобилни части, високи заплати дава и мината за злато до Крумовград.

София обира лъвския пай от инвестициите

Инвестициите обаче не са равномерно разпределени в страната. До края на 2017 година чуждестранните инвестиции възлизат на повече от 24 милиарда лева, като над половината от тях са насочени към София. Столицата е лидер и по качество на образованието и здравеопазването.

Парите по европейски програми също не се разпределят пропорционално. Премиерът Бойко Борисов често говори за нуждата от инфраструктура, но най-големият получател на тези пари пак е София. Да вземем проекта, който е най-отчетлив пример за успеха на европейските програми: софийското метро. Само за настоящия програмен период 2014-2020 г. метрото ще глътне близо една четвърт от парите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. При общ бюджет на програмата от над 4,42 милиарда евро, за метрото ще отидат 1 милиард лева.

Под черта може да се каже едно: нормално е София да привлича хора от останалите части на страната – в столицата заплатите са по-добри, образованието е като цяло на по-високо ниво, а и има повече възможности за по-добър живот. Но тази гравитация се превръща в канибализъм, тъй като другите области се обезлюдяват.

Какво да се прави

Но София изобщо не е изключение в международно сравнение. По цял свят големите градове изсмукват население от по-малките населени места. Редица европейски държави вече се опитват да противодействат на тази тенденция. Преместват например цели държавни институции в по-бедни региони. Във Великобритания централите на различните данъчни служби на кралицата са физически разположени далеч от Лондон, а държавната пътна полиция е в Суонзи.

В България единствено тогавашният финансов министър Симеон Дянков направи опит да премести агенция “Митници” в Русе, но идеята му се прие на нож. Преместването на тези 500 работни места и наемането им в Русе със сигурност би създало икономическо оживление. Докато за трудовата борса в София 500 души са незначителна бройка. Тези 500 служители получават заплатите си от пари на данъкоплатците, които живеят в цялата страна. Така че не е нито логично, нито справедливо ползата в случая да остава само в София. Да не говорим, че в наши дни интернет дава възможност да се работи отвсякъде.

Друг британски проект, който може да служи за пример, е решението на държавния медиен гигант БиБиСи да изгради в Манчестър така нареченото Media City. Държавната телевизия премести осем свои отдела на терена на бившите докове в Солфорд, а това създаде 4 600 работни места, 2 000 от които са преместени от други места. 4 200 допълнителни работни места възникнаха за съпътстващите бизнеси, а районът в Солфорд се превърна във втори модерен център на Манчестър.

Срещу миграцията към София и другите големи градове държавата може да използва и този инструмент: данъчна политика на общинско ниво, която с изгодни условия да привлича граждани и фирми. В България този инструмент теоретически съществува, но не се прилага реално – поради сегашната данъчна система, а често пъти и поради предизборни сметки. За последните български правителства София е очевидно приоритет. Но презаселването на столицата води до извънмерно струпване на хора, а оттам и до все повече проблеми.

Още

България

Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата

Published

on

Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.

Новата валута променя сметката, не непременно покупката

При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.

Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.

Цените остават ключови за семейния бюджет

За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.

При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.

Какво да следят потребителите

При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.

Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.

Още

България

Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България

Published

on

Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.

Как ценовите промени се отразяват на бюджета

Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.

Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.

Как домакинствата могат да следят разходите си

Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.

За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.

Още

България

Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите

Published

on

Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.

Как се превалутират цените и доходите

При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.

Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.

Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.

Какво може да движи цените

Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.

В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.

За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.

Какво означава промяната за домакинствата

В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.

За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.

Още
Реклама

Интересни

България4 седмици ago

Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата

Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат...

България4 седмици ago

Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България

Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България....

България4 седмици ago

Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите

Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева...

България4 седмици ago

Цените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България

Цените и лихвите влияят върху разходите на домакинствата и бизнеса в България, но ефектът е различен според доходите, вида на...

България1 месец ago

Банковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си

Банковите такси могат да се натрупат от няколко отделни услуги и да натежат на семейния бюджет. За да сравнят разходите...

България1 месец ago

Еврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса

Еврото променя ежедневните разплащания, като заменя досегашната парична единица в цените, плащанията и финансовите сметки. За домакинствата това означава да...

България1 месец ago

Цени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента

Цени, лихви и доходи влияят на семейния бюджет по различен начин през есента: към редовните разходи се добавят сезонни покупки,...

България1 месец ago

Промяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата

Промяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата, когато условията по договора предвиждат лихвата да се...

България1 месец ago

Как движението на лихвите променя месечните вноски по кредитите

Движението на лихвите може да промени месечните вноски по кредитите, но ефектът зависи от вида на лихвата и условията в...

България1 месец ago

Лихвите и цените променят семейните бюджети, домакинствата планират разходите по-внимателно

Лихвите и цените променят семейните бюджети и карат домакинствата да планират разходите си по-внимателно. Когато повече средства отиват за текущи...

България1 месец ago

Растящите разходи за живот оставят по-малко средства в семейните бюджети

Растящите разходи за живот свиват средствата, които остават на семействата след покриването на основните нужди. Когато по-голяма част от бюджета...

България1 месец ago

Цените и лихвите променят семейния бюджет: кои разходи тежат най-много на домакинствата

Цените и лихвите влияят на семейния бюджет по различен начин: поскъпването на стоките и услугите намалява сумата за останалите нужди,...

България1 месец ago

Лихвите по кредитите влияят върху месечните вноски на домакинствата и бизнеса

Лихвите по кредитите са един от факторите, които определят размера на месечните вноски на домакинствата и бизнеса. Влиянието им зависи...

България1 месец ago

Лихвите по кредитите влияят пряко върху месечния бюджет на домакинствата

Лихвите по кредитите влияят пряко върху месечния бюджет на домакинствата, защото определят колко от доходите отива за погасяване на задълженията....

България1 месец ago

По-високите цени свиват бюджета на българските домакинства за основни разходи

По-високите цени свиват възможностите на българските домакинства да покриват основните си разходи в рамките на обичайния месечен бюджет. Когато доходите...

България1 месец ago

По-високите цени свиват покупателната сила на заплатите и пенсиите

По-високите цени свиват покупателната сила на заплатите и пенсиите, когато доходите не нарастват със същия темп. Така дори при номинално...

Made in BG1 месец ago

Манол Пейков: За 5 години с електромобил спестих почти 11 000 евро от гориво

Бившият депутат от ПП-ДБ Манол Пейков направи подробна равносметка за петте години, през които използва електрически автомобил. За този период...

Made in BG1 месец ago

Хепи Ванче захапа новите фермери: Оплакват се, че имат само баница за закуска – ние и това нямахме

Победителката в шестия сезон на „Фермата” Ваня Илиева, позната като Хепи Ванче, се върна към собственото си участие и направи...

Made in BG1 месец ago

Петър Данов: В Ергенът 4 от момчетата харесват мъже. Един такъв ме следва

Актьорът Петър Данов обяви, че участник в шоуто харесвал голите му снимки Петър Данов се оказа обект на мъжко внимание!...

Любопитно1 месец ago

Според английската преса Ванга е предрекла: Извънземните идват през ноември!

Според английската преса Ванга е предрекла също войни, бедствия и нов лидер в Русия, са сред мрачните предсказания Симона ПАНТОВА...

Реклама

Trending

✕