Ниска избирателна активност, значително повишаване на колебаещи се, които могат да повлияят на вота и потенциал на ВМРО да обере изцяло патриотичния вот.

Преди средата на февруари и броени седмици преди изборите „Барометър България“ проведе стандартизирано телефонно интервю, за да проучи нагласите на избирателите – доколко са склонни изобщо да стигнат до урните и за кого биха гласували, ако го направят.

Отговорите откроиха няколко тенденции. От една страна вероятна ниска избирателна активност, измерима с тази от последните евроизбори, при която ще се мобилизират единствено твърдите избиратели на политическите формации. От друга страна – значителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласуват, но с политическа позиция – които могат да повлияят на крайния резултат.

1. Ако изборите са днес, ще гласувате ли?

Един от основните въпроси, свързани с предстоящите парламентарни избори, е какъв процент от избирателите ще стигнат изобщо до урните – доколко страхът от COVID-19, реалният брой заболели и карантинирани в изборния ден, напредъкът на ваксинацията, както и ред други фактори, влияещи традиционно на избирателната активност (метеорологични условия, празници и др.) ще предопределят облика на следващия парламент.

Затова и първият въпрос, който Барометър България зададе при телефонно стандартизирано интервю, беше свързан именно с нагласата на анкетираните дали изобщо да гласуват.

Отговорите на респондентите показаха две ясни тенденции. От една страна вероятна избирателна активност, съизмерима с активността при последните избори за Eвропейски парламент, показва, че категорично желание да гласуват имат само най-твърдите ядра на политическите сили.

Втората тенденция е рекордният дял на колебаещите се – особено на тези, които имат политическа позиция, но не са взели категоричното решение дали да отидат до урните. Почти при всички избори има дял на колебаещите се, който в някаква степен би повлиял на вота – като при предишни избори той винаги се е движел около 10% от анкетираните. Към днешна дата делът на тези избиратели е нараснал двойно до 22%, като евентуалната им мобилизация би могла да повлияе на политическата картина след изборите.

• Ако днес се провеждат парламентарни избори, за коя политическа сила бихте гласували?

Зададохме този въпрос само на заявилите, че категорично ще гласуват – 34,6% от анкетираните в първи въпрос. Те формират абсолютно твърдия електорат на всяка една партия – не се влияят от политическа реклама, имат категорични убеждения и са готови да гласуват във всеки един момент независимо от условията и ситуацията.

При избирателна активност от 34,6% – формирана именно от твърдите ядра, първа политическа сила ще остане ГЕРБ с подкрепата на 31,5% от гласуващите. БСП ще се нареди на второ място с 22,4%. ДПС, които по принцип разчитат именно да своите твърди избиратели, ще се наредят на трето място със 7,8%.

През последните четири години, докато част от патриотичните формации постепенно губеха позиции, ВМРО успя да запази своите сред избирателите в своя политически сектор – от една страна, защото винаги са разчитали на определена твърда подкрепа, но и с категоричната си позиция спрямо антибългаризма в Северна Македония, както и с изпълнените си предизборни обещания – нещо, с което малко политически формации могат да се похвалят през изминалите повече от двайсет години.

След внезапното, но донякъде очаквано разделение на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите успяват да привлекат гласовете не само на своето твърдо ядро, но и сред привържениците на своите доскорошни партньори, като по този начин, явявайки се самостоятелно на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди това имаха в коалиция. За ВМРО биха да ли гласа си 7,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват.

Ниската избирателна активност би се оказала проблем за „младите“ извънпарламентарни формации, които все още не са изградили структури от твърди избиратели и разчитат повече на потенциала на спонтанния вот и активна предизборна кампания – каквато не е ясно доколко ефективно може да проведат заради ситуацията с COVID-19.

,,Има такъв народ‘‘ биха могли да прехвърлят чертата и при ниска активност, но няма да могат да разгърнат потенциала си и да бъдат фактора в следващия парламент, в какъвто желаят да се превърнат. За тях биха гласували 6,8%. „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“ пък би трябвало да положат значително повече усилия, за да влязат в парламента и да имат някакво влияние при следващо управление. Те получават съответно 5,4 и 3,7%

Изключително висок е делът на колебаещите се, отговорили на първия въпрос с „По-скоро да“ – 22% от респондентите. Ако все пак решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.

Независимо от участващите политически субекти в българското общество винаги е имало обособена група избиратели с патриотични нагласи, като вотът им неизменно е бил израз на ясни разбирания, позиции и настроения. Тези нагласи ги има и сега.

След постепенното отслабване и даже „залез“ на отделни патриотични формации ВМРО се позиционира стабилно на политическата сцена и има потенциала да привлече този вот изцяло – не само от твърдите поддръжници, но и от групата на „колебаещите“ се избиратели с по-патриотични възгледи. Не бива да се забравя и изключително доброто представяне на лидера на партията Красимир Каракачанов на последните президентски избори, когато събра близо 15% или 600 000 гласа.

 Друг дял на колебаещите се за кого да гласуват са тези с „наказателен вот“, както и тези, които не откриват политически субект, който да отговаря в достатъчно голяма степен на позициите им. В случай че тези ,,колебаещи се‘‘ избиратели все пак стигнат до урните, вотът им по всяка вероятност ще се разпилее между няколко политически формации.

Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да „накажат“ сегашните управляващи, ще се насочат към „Има такъв народ“, но и към „Изправи се. Мутри вън“. „Демократична България“, макар и традиционно целяща се в градски десни избиратели, също ще подели потенциалната подкрепа, която може да получи, с тези партии.

Отделна група и често най-голяма са тези, които се колебаят до последния момент, но в крайна сметка се насочват към познатото или припознават най-вероятният победител – и в случая това е ГЕРБ, които имат потенциал да си върнат част от загубената през изминалата година подкрепа именно на финалната права.

В лявото пространство също има избиратели, които все още не са сигурни дали ще гласуват, но заради продължаващите вътрешни процеси на разделение в БСП, вероятността столетницата да ги привлече в последния момент е малка. В случай че отидат до урните, част от тях биха дали гласа си за по-малки леви формации.

Характеристики
Период на провеждане на изследването: 10-15.02.2021г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: населението на България с избирателни права
Обем на извадката: 853 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено