България
Гневни летовници: Дерат ни кожата на морето – 18 лева за бургер, а цацата…
Пандемията скъси летния сезон по българското Черноморие, който бездруго не е от дългите – и цените еуфорично надминаха „ден година храни“. Ако в началото на юли в Слънчев бряг едва се запълваха първите редици на плажните чадъри, три седмици по-късно оживлението е видимо, пишат от dw.com
През август на Черноморието се стекоха предимно българи и румънци. Ето, че за втора поредна година българските туристи спасяват сезона, който е подпомогнат това лято и от Националната програма „Отново заедно“, осигуряваща 6-дневен туристически пакет за летуване на няколко хиляди деца и учители. За нея служебното правителство отпусна 15 милиона лева.
Сезонът не е приключил, но тенденцията показва, че ще се запази близо трикратното увеличение на туристите спрямо предишното провалено лято. Последните обявени данни на националната статистика за нощувките от местата за настаняване показват, че през юни м.г. броят им е 199 533, а за тази близо трикратно по-голям. Но дори и тези над 560 000 души са два пъти по-малко от юни 2019 година, последния сезон преди пандемията от Ковид-19.
Неотдавна Министерството на туризма съобщи, че от 1 май до 8 август над 2.5 милиона туристи са пътували в страната, като от тях българите са близо 1,681 милиона. Ограниченията, наложени от много държави, в т.ч. Гърция, накараха немалко чужденци да почиват в България – посетителите от Румъния държат първенството сред чуждестраннните гости с 222 966 души за този период. Следващата най-голяма група са поляците – около 60 000.
„Гледат на теб като на портмоне…“
Заради августовския пик обаче много хотели и заведения по Черноморието вдигнаха цените, макар че от м.г. до края на 2021 действа намалена ставка по ДДС от 9% за ресторанти и услуги по кетъринг. Цената от 18 лева (малко над 9 евро) за хамбургер в един от курортите е стреснала дори германци, почиващи там. Но и на други места бургерите се предлагат на цени от 15-16 лева, почти двойно по-скъпи от тези в столични заведения. Изненадваща е и оферта от 15 лева за порция цаца и наливна бира – цацата в тази комбинация струва десет лева.
„Малки порции на високи цени, а не е вкусно“, „Гледат на теб като на портмоне“ – това са сред честите оплаквания от заведения по морето. Обикновени салати вървят между 8-10 лева, фрапето – от 6 до 10 лева. Вечеря за двама с аперитив стига стотачка. Менюто често е ограничено и причините са както в дефицитните по традиция кадри в туризма, така и в съкращенията, които извърши браншът заради кризата. По традиция храната на улицата – например дюнери за по 6-8 лева, остава най-евтина.
Има и оплаквания, че в някои хотели по морето искат допълнително заплащане за климатиците или предлагат стаи на различни цени – в зависимост от това дали имат климатик.
С шезлонгите и чадърите е различно – движат се между 15 до 30 лева (два шезлонга и чадър), но може да са включени и в цената на нощувката. Случва се и да са безплатни – но в тези случаи от заведения на плажната ивица приканват към консумация за поне 10-15 лева. Разликите в цените на услугите по плажовете зависят от това дали концесионерът е преотдал части на хотелиери или на други фирми.
Цените се определят от търсенето
В бранша не крият, че когато има високо търсене, цените се вдигат. „Както и миналото лято, така и сега българите са основният контингент, а те са известни с това, че не планират отрано почивките си като западняците. Това и нас ни затруднява да направим разчети“, коментира пред Дойче Веле Борислав Хаджиев, председател на Контролния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Той напомни, че когато става въпрос за хотели, това означава ежедневни разходи за поддръжка, режийни, които вървят, независимо дали има туристи, или не. „А държавата не направи нищо за подпомагане на бизнеса, независимо какво говорят, грантовете от ЕС не ги слагам в сметката – така че колегите и да не искат, са принудени да вдигат цени“, каза Хаджиев.
Георги Щерев, председател на Съюза на хотелиерите „Златни пясъци“, коментира пред Дойче Веле, че цените са били намалени в началото на сезона, но сега са се върнали към нормалните. „Не може да се прави сезон за 30-40 дни, големите хотели нямат ли заетост през юни и септември, нищо не могат да изкарат“, коментира той. Според него ситуацията в морските курорти сега е такава, че цените на нощувките в хотелите не могат да се вдигнат дори с едно евро. „Ако успеем с 2-3% да ги вдигнем, е победа“, обяснява той пред Дойче Веле. Щерев отбеляза, че в семейните хотели и заведения, които са малък бизнес, сега работи цялата фамилия, за да спести от персонал и да има някаква печалба. „И какво става – човекът работи някъде до 17 ч и след това помага в заведението или хотелчето си. Идват данъчните и налагат глоба от 2000 лева, защото нямал договор!“
А какъв ще е следващият сезон?
За догодина в момента никой не иска да мисли. Потребителите искат по-добро качество за цените, които плащат, а бизнесът – предвидимост и държавна подкрепа. Но след един провален сезон 2020 и малко по-добър тази година се задават фалити. „Изразходвал съм всички резерви, в т.ч. и отлагане на плащания към доставчици, туроператорите се възползват от ситуацията и смъкват цените така, че направо дерат кожи. Не знам дали ще оцелея за догодина“, казва собственик на ол-инклузив хотел от Слънчев бряг.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
