Отчаяните опити на Запада да се откаже от руските енергийни ресурси в новинарския небосвод напълно засенчиха друг фронт, чието значение е многократно по-голямо от всички въглеводороди.

Чуждестранната преса сухо съобщава, че четирите водещи световни агропромишлени холдинга, Archer Daniels Midland (ADM), Bunge, Cargill и Louis Dreyfus, по-известни на профилния пазар под колективното съкращение ABCD, отказват да закрият предприятията си в Русия и съвършенно не си струва да очаквате да си тръгнат оттам.

Тук на първо място заслужава внимание общият тон на публикациите. На фона на енергийни компании и дори на държави като Германия, които колективно се тъпчат с подкованите ботуши на общественото осъждане за недостатъчно активни действия за прекъсване на дългосрочните отношения с Москва, демаршът на агроиндустриалците явно се ретушира във всички възможни начин и се скрива зад паравана от други събития.

И това въпреки факта, че и четирите „селскостопански тежкоатлети“ в началото на март първо обявиха, че във връзка със санкциите на ЕС ще ограничат руското си присъствие, а тъкмо онзи ден оттеглиха думите си, като казаха много лаконично – ние оставаме.

Тук няма нищо изненадващо, просто трябва да се потопите в динамиката и статистиката на пазара.

Така се оказва, че в новинарските емисии, когато става дума за ролята на Русия в живота на планетата, темата за енергетиката и преди всичко за природния газ тотално доминира. Синьото гориво несъмнено е ключов стратегически ресурс на съвременната икономика, но има многократно по-важни ресурси за света, който е не-Русия, но наистина много иска да я накаже. Става дума за селскостопански продукти, а именно зърнени храни, масло, птиче месо и редица други продукти.

Ние обичайно се гордеем с нашите космически ракети, иновации във военно-промишления комплекс и успехи в ядрената енергетика. Смеем се на стария виц, че Русия е страна – бензиностанция, като забравяме да споменем, че е и зърнена и петролна станция. Но нашите западни партньори са напълно наясно с това и затова не бързат да тормозят собственото си селско стопанство, защото политиката си е политика, а вие искате да ядете всеки ден и за предпочитане повече от веднъж на ден.

През последните години страната ни се превърна във водещ играч на световния селскостопански пазар. По някои показатели руският дял е толкова голям, че опитите (както в случая с газа и петрола) да се разрушат установените вериги за доставки, без никакво преувеличение, могат да предизвикат дори не криза, а истински глад в цели региони.

Западни източници тъжно заявяват, че Русия е ключов производител на пшеница, слънчогледово олио, царевица, ечемик, телешко, птиче месо и шоколадови сладкарски изделия. Това, разбира се, не се случи за една година. През този период западните земеделски стопанства, имащи най-добрия инстинкт за промяна на пазарните условия и възможни печалби, започнаха активно и масово да навлизат на руския пазар.

Москва не възрази, чуждестранни корпорации получиха директен достъп до огромни стратегически хранителни резерви, докато нашите фермери получиха преференциални заеми, модерно оборудване и съвременни технологии, семенен материал за изследване и селекция и много други. През годините на сътрудничество Москва е приковала към себе си с невидими вериги както отделни компании, така и цели държави. Доскоро никой не се замисляше и не се интересуваше от въпроса.

След началото на специална военна операция в Украйна, Западът полудя и, изпадайки в истерична ярост, изисква от едрия бизнес незабавно да прекъсне всякакви отношения с Русия, независимо на каква цена. Трябва да се отбележи, че както и в случая с въглеводородите, ултиматумите бяха поставени през период на пикови цени, причинени от последната вълна на пандемията.

И ако енергетиците все повече и повече се огъват и откровено се опитват да измислят вечен двигател, който работи без гориво, то фермерите безцеремонно напомнят на всички мечтатели, че Русия е половината от световния пазар на слънчогледово масло и двадесет и четири процента от търговията с пшеница.

Това не е руска пропаганда, а последните официални данни на Европейската комисия, която добавя и Украйна, където земеделският сезон в основните профилни райони може да се счита за гарантирано провален. Ако премахнете Русия от пазара, като добавите към нея и значението на Украйна, тогава картината ще бъде напълно депресираща. Заедно Москва и Киев доставят в чужбина три от четири бутилки олио, всеки трети хлебен продукт от пшеница също идва от тук.

Ако Вашингтон, Лондон и Брюксел продължат да упорстват в своята русофобия, именно в указаните пропорции ще се свие пазарът за селскостопански ресурси с всички произтичащи последствия под формата на ръст на цените на хранителните продукти, дефицита и инфлацията.

Нека разгледаме динамиката на пазара с дълбочина от пет години.

През това време Русия е произвела и доставила на световния пазар 19 процента от пшеницата. САЩ и Канада са всъщност само на второ и трето място с 13 и 12 процента, съответно. По данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) страната ни е заела половината от световната търговията със слънчогледово олио през този петгодишен период.

Само за сравнение, ако не вземете предвид и Украйна, тогава останалият свят успя да произведе и изкара на пазара само 17 процента от мазнината, без която десетки, ако не и стотици милиони хора от Делхи до Буенос Айрес не могат да си представят готвенето. За царевицата нашите показатели са много скромни, само 2 процента от пазара, но тук сме „подкрепени“ от Украйна, която тази година гарантирано няма да успее да изнесе 15 процента от подобни зърнени култури.

Пандемониумът около възможна селскостопанска блокада на Русия доведе до факта, че цените за тези групи стоки излетяха в космоса. Към средата на април за един тон пшеница (по системата за доставки free on board) вече искат $405, което е с 68 процента повече от цената година по-рано. Слънчогледовото масло се продаваше не по-евтино от 1860 долара за тон, което също е плюс 24 процента. За царевицата днес трябва да се платят 334 долара, тоест нетното поскъпване е 28 процента.

Ако някой смята, че преувеличаваме, ето последният доклад на ООН. ООН оценява настоящата ситуация на световния пазар на храни като катастрофална. Според Дейвид Бийзли, ръководител на Световната хранителна програма, прекъсването на пазарните отношения с Русия ще доведе до факта, че например само в Йемен около 8 милиона души ще бъдат принудени да намалят наполовина ежедневната си порция.

Подобна теза повтаря Уенди Шърман, заместник-държавен секретар на Съединените щати. Според нейната версия развитието на международната обстановка в сегашния ключ може да доведе до гладуване на повече от 13 милиона души. Г-жа Шърман обаче нарича всичко това „последствията от нахлуването на Путин в Украйна“, като срамежливо забравя да спомене, че не просто Русия се опитва да влезе в доброволна хранителна изолация, а колективният Запад я тласка там.

Зад красивата словесна обвивка стоят чисто лични интереси. В Германия собствениците на заведения за бързо хранене вече пържат картофи и други ястия в смес от масла, където слънчогледовото олио е само една трета, а всичко останало е заменено от рапицата. В САЩ само през март цените на месото, домашните птици и рибата се повишиха с повече от 13 процента, което допълнително свали и без това ниския рейтинг на действащия президент.

Затова смятаме, че няма нищо изненадващо, че никой не надига вой и не изисква да разпънат американските земеделски агростопанства, които са решили да запазят бизнеса си в Русия. Някак си можеш да живееш без телефони и интернет, но искаш да ядеш по парче хляб всеки ден. Дори и да е изпечен от тоталитарното руско жито.