Петима министри са на мушката на прокуратурата заради порочните концесии за добив на злато, които от десетилетия ощетяват България.

„Достатъчно ли плаща концесионерът на държавата?“, „Колко злато се изнася от България“, „Как страната ни защитава националното си богатство“ и „Защо резултатите от дейността на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД  са „конфиденциална информация“ ?

Тези въпроси се задават спорадично от десетилетия. Проблемът стигна и до Специализираната прокуратура, след като Софийска градска прокуратура през 2020 г. изпрати преписката по компетенция там и с мнение, че петима бивши министри от различни правителства трябва да бъдат разследвани за безстопанственост.

Неотдавна сдружение „Пловдивски правен комитет“ с председател адв. Стефан Харизанов отново повдигна темата – направи нещо като отчет какво са опитали да направят адвокатите и как държавата проформа им е отговорила, но всъщност не е съвсем.

Основният проблем тръгва оттам, че с допълнително споразумение от 2015 година, подписано от бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, добивът на руда и респективно получаваните количества ценни метали /злато, сребро и мед/ са определени като строго конфиденциални и до тях имат достъп скромен кръг от хора, обясни адв. Стефан Харизанов.

Така сега е ясна само една част от уравнението – консеционната такса на„Дънди прешъс металс Челопеч ” е 1.5% от декларирания добив на злато, а тази на „Дънди прешъс металс Крумовград” за находището „Ада тепе” е плаваща – от 1.44% до 4%, е видно от Националния концесионен регистър. Само че декларираният добив го знаят една шепа хора, защото е тайна. Трудно може да се хване и има ли недеклариран, пак по същата причина.

Според Софийска градска прокуратура петима министри трябва да се разследват.

Това са Петър Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета „Сакскобургготски”, Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов 1” и гербаджийката Теменужка Петкова. През 2000 г. Петър Жотев с допълнително споразумение с концесионера намалява задължителната минимална екологична програма от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара.

Отменя също и Контролния съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Така концесионерът на практика остава без контрол, а концесионната такса пък е процент от добива, който никой не знае колко е.

Лидия Шулева пък намалява концесионната такса наполовина за периода от 2004 до 2010 година – от 1.5% на 0.75% върху декларирания добив заради „неблагоприятни условия“. Адв. Николай Банков от „Пловдивския правен комитет“ обаче представи цифри, взети от Министерството на енергетиката, според които добивът през 2004-а е възлизал на 624 310 тона, а през 2010 г. е станал над 1 милион тона.

Тоест, „неблагоприятните условия“ са били съвсем благоприятни за бизнеса на канадците. Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Било е предвидено да се изгради такова като смесено дружество, като 75% от акциите да се държат от концесионера, а останалите – от държавата.

С допълнителни споразумения с канадската компания се разписват и другите трима министри, като накрая Теменужка Петкова обявява добива за „конфиденциален“. Оттам нататък историята мълчи дали Специализираната прокуратура работи по случая за безстопанственост.

Въпреки това, групата пловдивски адвокати в последните години не губят хъс и кореспонденцията продължава и със служебния кабинет на Стефан Янев, като основното искане е спиране на концесионния договор. „Беше назначена проверка, големият извод от която е, че държавата почти няма възможност да контролира добива на руда, къде тя се продава и на какви цени. Така не е ясно дали не продаваме на безценица богатствата на земята си“, обобщи адв. Харизанов.

В момента непреработената руда се изнася от България към Намибия. Държавата губи и по още една линия – според националното законодателство износът на непреработена руда не се облага, така че постъпления за бюджета няма.

В непреработената руда, която „Дънди“  изнася от България обаче, са налични 38 ценни компонента, допълни адв. Любомир Славков, сред които галий, германий, телур, селен. Цените на тези елементи на световните пазари са много високи – килограм германий например стига до 2500 долара, при телура е 500 долара. Това пък са непреките загуби на държавата, посочи той.

Как „Дънди“ стъпи в България

„Дънди прешъс металс“ Инк. е международна минна компания със седалище в Канада. Има три основни дъщерни дружества: две в България и едно в Африка. „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД притежава концесия за добив на руда с полезни компоненти мед, злато и сребро, а „Дънди прешъс металс Крумовград“ ЕАД разработва находището на златосъдържащи руди в Крумовград.

В Намибия пък оперира „Дънди прешъс металс Цумеб“, което притежава металургичното предприятие за преработка на концентрати. Всъщност точно там отиват за преработка и добитите полезни изкопаеми от българските находища.

За да стигнат находищата до чуждестранния инвеститор, предисторията е от далечната 1999 година. С Решение на МС от март 1999 г. на „Челопеч“ ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства, като концесионният договор е сключен за 30 години. Дружеството концесионер към онзи момент е 100% държавна собственост.

След поредица преобразувания и прехвърляния на акции,  концесионер от 9 декември 2003 г. е „Челопеч Майнинг“ ЕАД, 100% собственост на „Дънди прешъс – Челопеч B.V.“ ООД – чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Холандия. Десет години по-късно фирмата на дружеството е променена на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД.

Регионът край Крумовград пък е проучван още от началото на 90-те години на миналия век, като геологопроучвателните дейности са били възложени от тогавашното правителство. Резултатите са показали „наличие на злато и геохимична аномалия със значителен интензитет и разпространение върху целия участък, както и разнообразие от геофизични аномалии“.

„Болкан Минерал енд Майнинг“ ЕАД, придобива правата върху проучвателна площ „Крумовград“ (130 кв.м) през 2000 г., след което сключва договор за търсене и проучване с Министерството на икономиката и енергетиката през лятото на 2000 г. През 2003 г. „Дънди прешъс металс“ придобива „Болкан Минерал енд майнинг“ ЕАД и по-късно го преименува на „Дънди прешъс металс Крумовград” ЕАД. „Ада тепе“ е и първият новоразработен рудник в България за последните 40 години у нас.

Първите количества концентрат от рудата там бяха произведени през 2019 г. Само за три месеца бе достигната пълна производствена мощност, което е забележително постижение в минната индустрия, съобщават от дружеството на корпоративния си сайт. Също така не крият, че „Ада тепе“ е сред рудниците с най-високо съдържание на злато в света.

Трети сме по злато в Европа

Според официални данни на Министерството на енергетиката, за съжаление не толкова скорошни – за 2018 г., у нас средно годишно се добиват около 9 тона злато. Сега би трябвало да е повече, защото през 2019 г. стартира „Ада тепе“ край Крумовград, Но още преди това България се подреждаше на трета позиция сред златодобивните държави в Европа, пишат в свой анализ от „Тавекс“. Всъщност само за десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти – от 4.5 тона през 2009 г. до 9 тона през 2018 г.

През март 2021 г. „Velocity Minerals“ откри над 156 хил. тройунции злато в находището „Обичник“ от зона „Дурусу тепе“, като самата компания съобщи, че то е на стойност половин милиард лева. Преди това бяха открити и 457 хил. тройунции и в находището „Розино“, част от площ „Тинтява“, намиращо се на 40 км от „Ада тепе“.

Междувременно пък „Дънди прешъс металс Челопеч“ се отказа от проучване за злато в региона на Стара Загора. Дружеството обяви, че причината е мощно обществено недоволство.

Кои са играчите в бранша

По данни от Националния балас на запасите и ресурсите на находищата за подземни богатства у нас към 2018 година четири са големите златни находища у нас: “Дънди прешъс металс Челопеч”, “Дънди прешъс металс Крумовград”, “Асарел – Медет” в Панагюрище и “Горубсо – Кърджали”.

В Челопеч от един тон руда се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение  – в най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребро, а съдържанието на мед е 0,95-1%.

“Асарел – Медет” е концесионер на находището „Асарел“, участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон.

В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо – Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали.

Плюс-минус: 114 милиона приходи за държавата от полезни изкопаеми

Към 1 март 2022 г. у нас действащи са 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали – 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ – 18, а за твърди горива – 15.

Най-много постъпления за бюджета обаче носи именно добивът на метали – 32.6 млн. лв. без ДДС за 2018 г., 30.1 млн. лв. за 2019 г., 38.7 млн. лв. за 2020 г., както и 52.6 млн. лв. за 2021 г.

Общо постъпленията от концесиите на полезни изкопаеми през 2021 г. са на стойност 114.6 млн. лв. Това е за държавата. Отделно, засегнатите около находищата общини са взели още 45.7 млн. лв.

Икономисти неуморно разясняват, че няма никаква връзка между това колко е богата на златни находища една държава и златните й резерви. Българската народна банка, както всяка централна банка, го изкупува на международните пазари. Така че даже и само български компании да осъществяваха дейност у нас, те, така или иначе, няма как просто да го предават в БНБ, обясняват в образователна статия от „Тавекс”.

Още като служебен министър Асен Василев публично обяви, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор „Дънди прешъс“ трябва да плаща повече отчисления за добива на злато. Сега, като вицепремиер и министър на финансите, с проект на постановление на МС той предлага драстично завишаване на концесионните такси за добив на подземни богатства.

Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали – например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера.

За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно – 8% от базата за изчисляване на плащането.

За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата – от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията.

За добива на нефт и природен газ се предлага двоен скок.

Очаквано, от бранша не останаха очаровани от предлаганите промени.  Американската търговска камара (AmCham), където членува и „Дънди прешъс металс“, подчертават, че липсата на аргументация за промените оставя усещане за административен подход, който не отчита особеностите на индустрията в България.

Това ще има негативно въздействие върху бизнес климата, тъй като ще обезкуражи както дългогодишни инвеститори в страната, така и такива, които планират инвестиции, категорично заявяват оттам.

С позиция за новата наредба излезе и Българският енергиен и минен форум /БЕМФ/, който обръща специално внимание на енергийните суровини. „Двукратното увеличение на концесионното плащане за добив на нефт и газ неминуемо ще доведе до отлив и спиране на инвестиции в търсенето, проучването и добива на нефт и газ. И това на фона на задълбочаваща се енергийна криза в България, региона на Балканите и страните от ЕС“, недоволстват от там.

/bulnews