България
Мобилизираме до 500 000 запасняци при нужда
Ако за Русия свикването на 300 000 запасняци е само 1% от наличния потенциал, то у нас при пълна мобилизация накрак могат да бъдат вдигнати половин милион бойци.
По закон в случай на започнала война у нас следва да бъдат привикани всички мъже и жени от 18 до 55 г., които са преминали военно обучение.
В това число влизат служилите в армията, преминалите през казармата или доброволно военно обучение. Страната ни към момента разполага с резерв от запасни и доброволци.
Доброволният резерв е лимитиран до 3000 души. Включилите се в него преминават през 30-дневно обучение, изпити и клетка, след което имената им попадат в резерва. Ежегодно преминават и през още обучения и курсове.
Проблемът към настоящия момент е, че намалява с бърза скорост броят на българите, които следва да бъдат мобилизирани. За тяхна сметка се увеличават тези, които никога не са виждали оръжие.
България се прости със задължителната казарма през 2007 г., като набор 1988 г. изтегли късата клечка да бъде последният, принуден да мине през военна служба.
През изминалите оттогава 15 години има близо половин милион младежи и мъже над 18 г., които си нямат хабер от военна подготовка.
Сметките са според данните, че средно всяка година се раждат 30 000 момчета. В момента при война ще бъдат привикани изкаралите военна служба от набор 1967, които сега са на пределната мобилизационна възраст от 55 г., до последните преминали през казармата – набор 1988 г.
Тоест служилите в рамките на 21 години, което по груби изчисления прави около 600 000 мъже. Сред тях обаче има загинали, болни, инвалиди, както и отдавна живеещи в чужбина, които са около 100 000 души.
Това означава, че максималната мобилизация тук ще е с граница до 500 000 души.
Още политика:
Решенията на президента на Руската федерация за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Недопустимо е три десетилетия след края на студената война отново да се разиграва ядрената карта, но заплахата не може да бъде пренебрегвана.
Това заяви държавният глава Румен Радев след провелата се днес извънредна консултативна среща със служебните министри за последиците от ескалацията на войната в Украйна.
На нея присъстваха министър-председателят Гълъб Донев, вицепремиерът по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, вицепремиерът по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, вицепремиерът и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на енергетиката Росен Христов, министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова, заместник началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, заместник-главният секретар на МВР Станимир Станев, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев, заместник-председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ Асен Тутеков и директорът на Служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев.
Румен Радев: България няма да признае резултатите от референдумите в Украйна
Радев припомни, че още в първите часове на войната, избухнала на 24 февруари, България е заклеймила руската агресия срещу Украйна като недопустима и оттогава призовава за прекратяване на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията. По думите му стремежът към военна победа на всяка цена е заглушил призивите за мир, а разумът е отстъпил на оръжията. Той посочи, че референдуми в зона на бойни действия са правен абсурд и България няма да ги признае.
В изявлението си пред медиите държавният глава посочи, че с обявената от Русия мобилизация растат рисковите за Европа и за света. Той подчерта, че за момента няма пряка военна заплаха за сигурността на България и по думите му страната ни работи усилено за гарантиране на своята сигурност чрез укрепване на националния отбранителен капацитет и изпълнение на своите ангажименти в НАТО.
Радев все пак заяви, че рисковете за България не се изчерпват само с военната сигурност. Той припомни, че като част от Европейския съюз страната ни подкрепя санкционният режим към Русия, но подчерта, че Европа е длъжна да търси механизми за минизиране на риска от тези санкции, защото по този начин сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентноспособност. Според държавния глава цената на ескалацията ще се плати от гражданите, а България е от най-засегнатите.
Ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и горива в България, предупреди Радев, според когото това ще доведе до задълбочаване на икономическата и социална криза.
Служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи ефектите от тези кризи в своите времеми и норматични рамки, които често изостават от динамиката на процесите поради липса на работещ парламент. Затова е критично важно България да има парламент и устойчиво редовно правителство.
Румен Радев
Радев призова политическите сили с амбиции да влязат в 48-мото Народно събрание да заявят ясно как смятат да управляват политическата криза и около какво ще се обединяват, за да постигнат управленско мнозинство.
„Сега е моментът за обединение“, заяви Радев и добави, че партиите трябва да привлекат гражданите да гласуват, за да се постигне такава избирателна активност, която да даде легитимност на следващия парламент.
В изявлението си Румен Радев zададе поредица от въпроси, по които политическите формации, които смятат да управляват трябва да заявят позиции и програма.
Той не пропусна да засегне темата за доставките на газ и попита дали ще продължат ли усилията за диверсификация на всички възможни източници и маршрути чрез продължаване на започнатите от служебното правителство „открити и прозрачни търгове за доставка на тези суровини“, както и дали ще продължи „целенасочената политика към производителите и търговци на горива за намаляване на цената“.
Държавният глава попита кога и как България ще има енергийна стратегия, която да даде предвидимост за бизнеса, ще продължат усилията на служебното правителство за възстановяване на строителството на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, кога образованието ще стане стратегически национален приоритет, как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература, как ще се борим с наркотиците, тютюнопушенето и затлъстяването на младите хора, как ще се борим с демографската криза, ще приеме ли следващото Народно събрание документите за модернизацията на армията, какви ще са усилията за влизането ни в Шенген, какви ще бъдат параметрите на дългоочакваната правосъдна реформа, за да имаме реална борба с корупцията и за законност и др.
Очаквам политичексите партии да имат ясна позиция по тези въпроси и да имат реална мотивация за работа, завърши изявлението си Радев.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
