България
ГЪЛЪБ ДОЛЕТЯЛ С БЯЛО-ЧЕРВЕНИЯ КОНЕЦ: Първите мартеници дошли с Аспарух!
Всяка година на 1 март закичваме близките си, както и те нас с бяло- червени мартеници, които предвещават края на зимата с пожелание за здраве и късмет. Но дали знаем кога и как се е установила в нашите земи тази единствена в света българска традиция? Отговор ни дава сборникът „Веда Словена“, издаден в XIX век.
Предания
Най-разпространеното предание се свързва с прабългарите. То разказва за Кубратовата дъщеря Хуба/ва/ и гълъб, който донася бяло-червен конец на брат й Аспарух. След смъртта на хан Кубрат хазарите нападат прабългарите и пленяват хубавицата Хуба. Предводителят на хуните хан Ашина предлага на Кубратовите синове да го признаят за техен владетел. Само така ще освободи сестра им и ще им остави земите. Най-големият син Баян признава хазарското владичество и остава при пленената си сестра. Другите тръгват да търсят свободни земи за своите племена. Единият от братята се отправя на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек, потеглят на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговарят с Хуба и Баян те да не бягат, докато намерят свободна земя. След това Аспарух ще им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето като знак да избягат.
Не след дълго до Хуба долита гълъб със завързан златен конец на крачето. Тя и Баян бягат от лошия хан и достигат до брега на Дунав. Баян взима бял конец, който Хуба връзва на крачето на гълъба. Пускат птицата да полети, но в този момент се появяват преследвачи от хунското племе. Баян е ранен от стрела и началото на конеца, който държи, почервенява от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появява Аспарух с неговите воини. Хуните побягват, а Аспарух помага на Хуба и Баян да преминат реката. Взима конеца от Баян,а белия му край завързва с червения. После закичва всеки един от своите воини с късче от този свещен конец. Аспарух застава пред войската и признава, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така заплащат с кръвта си своето разединение. Заръчва червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
Клетва
Според друго предание лястовица долита от старата родина на българите с владетелска трева в новата им родина на юг от Дунав. През 816 г. хан Омуртаг сключва договор за мир с византийците с български ритуал. Който повелява съд с вода да се излее върху тревата, после тази трева се въздига към небето. Обръща се седлото и се сплитат конски ремъци, защото конят чрез тази трева живее и служи на българския воин.
„При това беше възможно да се види ромейският император Лъв V да извършва с ръце възлияние от чаша върху земята, саморъчно да обръща конски седла, да хваща тройни ремъци, да повдига нагоре трева…”. Тази трева е наречена „мирнива”, пише „Веда Словена“. На някои места е наречена „мренива” и „мренева”. Но когато се пее за произхода на ритуала по връзване на червен и бял конец на детската ръка, който е в чест на тази трева от Уткрайната земя, събитието е обозначено като „маринка“. Според легендата във „Веда Словена“ произходът на думата „маринка“ идва от сирийската „мар“, т.е. „господар“, „владетел“.
Класика
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Белият цвят на мартеницата символизира мъжкото начало, силата. Това е цветът на Христос. Червеният цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не случайно първоначално женските сватбени носии са били червени. Маринката, т.е. мартеницата, трябва да се връзва на дясната ръка на децата преди пролет. Ритуалът изисква да се казва на малките деца, че това не са просто бели и червени конци, а спомен от старата ни родина, „ут Край-земе“. Обичаят е характерен за целия Балкански полуостров, както и за Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича „мърцишор“. С мартеници се закичват и в българските етнически землища, останали в пределите на съседните страни. В Западните покрайнини и в Северна Македония мартеницата я наричат „мартинка“, в Северна Гърция -„марти“, а в областите Голо Бърдо и Преспа в Албания -„моняк“.
Баба
Друго езическо предания разказва за произхода на думата Баба Марта. Живее Марта със своите братя Малък и Голям Сечко високо в планината, откъдето виждат и чуват всичко. Веднъж една млада пъргава невеста, подмамена от топлото слънце, подкарва овчиците си към планината.
Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде – дума й свекърът.
По слънцето старецът познава кога ветрове ще завеят, по месеца разбира кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – отговаря невестата и тръгва с овцете и козите нагоре.
Дочува възрастната Марта тези думи и тежка мъка я наляга. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Не след дълго тъмни облаци надвисват над планината. Ветрове безмилостно задухват, леден сняг завалява, захваща люта зима. Сковава се земята, замлъкват птиците. Непокорната млада пастирка не се връща никога. Остава вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Обичаят да се правят мартеници, за да е радостна Баба Марта, да не се сърди и да носи само добрини на хората.
Традиция
Рано сутринта на 1 март стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Те пазят къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци – мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Закичват и животните. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първия щъркел. След това се поставят на дърво или под камък. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна.
Понякога мартеницата се пуска в най-близката река, „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи подарената мартеница.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
