България
БОГАТ УРОЖАЙ: 266 милионери в земеделието!
Печалбите на зърнопроизводителите бяха основният мотив, на който се опря правителството при последните разговори с браншовите организации в сектора, когато защитаваше позицията да се подпомагат само стопанства на загуба през 2023-а.
При разговорите си със земеделците премиерът Николай Денков изтъкна колко много се е повишил положителният финансов резултат на фирмите, работещи в сферата на зърнопроизводството. Денков цитира данни, че от 2018 до 2020 г. зърнопроизводителите са декларирали печалби от порядъка на 900 милиона до 1 милиард лева годишно. През 2021 г. печалбите били вече 2 милиарда лева, а през 2022 г. достигат до 3 милиарда лева. Дали са били на загуба през 2023 г. ще покажат данъчните им декларации, изтъкна премиерът.
Изчисления
„Телеграф“ направи изчисления на база статистиката на БНБ за това с колко са се повишили най-големите депозити в сектор „Селско стопанство“ отпреди пандемичната 2019 г. до края на 2023-а. Данните обхващат предприятия, домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата в целия земеделски отрасъл.
Оказва се, че от края на 2019-а до края на 2023 г., тоест в рамките на само 4 години, депозитите с над 1 милион лева в тях са се увеличили с близо 100, по-точно с 98 броя. А парите в тях са набъбнали с близо 244 милиона лева.
През 2019 г. сектор „Земеделие“ е можел да се похвали със 168 милионери. Това е условно казано, защото не става дума за брой лица, а брой депозити с над 1 милион лева в тях. Възможно е едно предприятие или физическо лице да притежава няколко такива депозита, но това няма как да се провери от статистиката.
Промяна
През 2023 г. седемцифрените депозити са вече общо 266 броя. Повечето са в левове – 225 броя. 30 от милионните депозити са в евро, а 11 в друга валута. Подобно е било съотношението между различните валути и четири години преди това. През 2019-а левовите седемцифрени депозити са били 147, евровите – 17, а тези в друга валута – само 4, или общо 168 броя.
Общата сума в най-големите депозити също набъбва значително. Ако през 2019 г. милионерите в земеделието са притежавали общо 410 милиона лева, вкарани на влог в банките, то през 2023 г. те имат вече общо 654,1 милиона лева. Тоест най-заможните предприятия и физически лица в земеделието са успели да увеличат богатството си с още около 244 милиона лева. А средната сума в най-големите депозити е около 2,5 милиона лева.
Общо
Като цяло парите в банките на сектор „Селско стопанство“ се увеличават, което е нормално, като се има предвид инфлацията. Броят на депозитите също расте. През 2019 г. земеделците са имали 23 266 депозита в банките, а през 2023-а – вече 25 927. Сумата на депозитите в кредитните институции също е нагоре. През 2019 г. парите на земеделците в банките възлизат на 1,144 милиарда лева. А четири години по-късно сумата се увеличава до 1,743 милиарда лева. Това е ръст с около 600 милиона лева.
Най-бедните имат по 185 лв. в банката
Статистиката на БНБ показва, че броят на най-малките депозити е най-голям с тенденция към намаление. Това е нормална картина и за останалите сектори, както и при домакинствата.
В рамките на четири години депозитите с под 1000 лева в тях са се стопили с около 1000 броя, а сумата в тях почти не е мръднала.
През 2019 г. най-дребните депозити са били 11 671 броя. В тях е имало 1,988 милиона лева. Това значи, че най-бедните земеделци са имали средно по 170 лева в банка. Това също е условно казано, защото един депозит не съответства непременно на едно лице.
През 2023 г. депозитите на земеделците до 1000 лева са се стопили вече до 10 788 броя. Сумата в тях обаче е набъбнала леко – до малко над 2 милиона лева. Така средната сума по най-дребните депозити също расте и стига около 185-186 лева.
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България1 месец agoПромяна на лихвата по кредита може да увеличи месечната вноска на домакинствата
-
България1 месец agoЦени, лихви и доходи: как се променя семейният бюджет на българите през есента
-
България4 седмици agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България4 седмици agoЕврото променя ежедневните разплащания: какво означава това за домакинствата и бизнеса
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България4 седмици agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
