Вече четвърт век чаровната и талантлива бургаска певица Тони Димитрова, е всенародна любимка. Тя вади хит след хит, изнася концерт след концерт, а понякога е и актриса в театъра. Навръх рождения й ден – 10 януари имаше мегаспектакъл в зала 1 на НДК, а за лятото подготвя националното си турне в редица градове под надслов: „Бъди щастлива, Ани!“.

В следващите редове звездата коментира всичко най-актуално от живота и кариерата й, включително и трайните поразии, нанесени й от ковид пандемията.

– Тони, на 10 януари отпразнувахте рождения си ден с концерт в зала 1 на НДК. Напоследък много често пеете там, а дълго време не искахте да правите концерти на това място…

-През 2011-а имах рецитал в зала 1 на НДК и после направих една много дълга 12-годишна пауза. Казах си, че концертите там са много трудоемки и не бих се справила сама. От това състояние ме извадиха Благо Солов и екипът му. Първият ми концерт след паузата беше на 10 юни 2023-та. Тогава забихме колчето в зала 1 и вече взе да става много начесто (смее се). На 10 януари е 4-тият концерт, който правя за година и половина в Двореца на културата.

– Голямо ли бе вълнението ви преди концерт в зала 1 на НДК?

– И преди, и на първите два концерта след 12-годишната пауза изпитвах страх. На третия концерт – не.  Тогава вече я обичах зала 1 на НДК. И сега, както и предишните три пъти. Билетите се разпродадоха много бързо. Щастлива и развълнувана съм. Искам на всеки концерт да давам нещо ново и да не разочаровам никого в залата. Всяка среща с публиката ми е много мила. Горда съм, че хората идват на спектаклите ми, това ме окрилява.

– Мислите ли с Благо Солов и за концерт в „Арена София“?

– Говорили сме си. И двамата с Благо сме на мнение, че „Арена София” е прекалено голяма, а моите песни са по-интимни, за близки разстояния. Веднъж съм участвала в сборен концерт в тази зала, но на сцената имах чувството, че публиката е твърде далеч. Искам да виждам очите на хората и да имам контакт с тях, а на мястото, за което говорим, това не може да се случи. С първите З концерта, които направих през 6 месеца в НДК, ние напълнихме една „Арена София” (смее се).

– Какви са другите ви творчески планове за 2025-а?

– През януари ще пътувам до Швейцария за личен празник, а в края на месеца ще имам концерти в Северна Америка-в Канада, в Монреал и Торонто. През пролетта ще поставя началото на лятното си турне „Бъди щастлива, Ани!”.

Идеята за името на турнето ми я даде сценаристът Борис Ангелов, който преди време написа статия за мен. Тя завършваше с „Бъди щастлива, Ани!”. Борето знае, че всички мои близки и роднини ми казват Ани. Много се надявам плановете ми за новата година да се реализират така, както сме ги заложили.

– От какво се вдъхновявате за новите си песни?

– През годините винаги много съм работила и не съм спирала да правя нови песни, които съм си популяризирала сама. Не мога да премълча, че е имало моменти, когато хора са ме питали защо не вадя нищо ново, а в същото време аз имах три-четири албума. Тогава ми ставаше мъчно от тези въпроси. Сега определено ми е по-лесно, защото песните ми звучат по радиото, а преди не беше така. Вдъхновение черпя от всичко, в което се вглеждам, от среща и поздрав с познат или непознат, от случайно разменена усмивка. Песните се раждат от авторите, а аз съм проводник към публиката. Получавам много стихосбирки. При мен и моите композитори първо се ражда музиката, а след това поетите си вършат работата. Така се получава магията.

– С напредване на годините чувствате ли се променена?

– Чувствам се прекрасно. Щастлива и удовлетворена съм. Имам прекрасна дъщеря, страхотни приятели и публика. За мен няма значение дали ставам на 50 или на 60+. Искрено съжалявам за някои неща през годините, които можеше да си спестя. Определено вече съм по-мъдра. Да, променена съм. Всички преживяхме едно страхотно изпитание като КОВИД-19, което ни се отрази. Всеобщо мнение е, че съм темпераментен и енергичен човек, но по време на пандемията се състарих от нея. Мисля си все пак, че успях да се изтегля сама от трапа, в който попаднах в душевен и чисто човешки план. Въпреки това си остана отпечатък върху мен, както и върху много други хора.

– По време на пандемията загубихте брат си от КОВИД-19…

– Да, именно. Опитвам се да се справя и съм сигурна, че майка, татко и батко така биха искали. Те бяха много борбени и жилави хора. Вероятно и аз нося в себе си тази симитлийско-странджанска жилка.

– Дъщеря ви Магдалена прилича ли на вас по характер?

– Магдалена е много по-директна от мен. Аз в някакви моменти съм малко по-деликатна. Дъщеря ми все ме приземява и винаги твърди, че нещата се казват направо. Нарича ги с истинските им имена, а аз съм с едно криворазбрано чувство на деликатност да не взема да засегна някого. Случвало се е да засичам с думи хора, които си го заслужават, но по принцип гледам да съм по-дипломатична. Магдалена ми прави анализи и често се допитвам до нея. Много мъдра и умна е. Прекрасна дъщеря! Единственото, за което й се карам, е, че е много подредена (смее се). Аз самата имам свой хаос, на който държа.

– С какво се занимава дъщеря ви в момента? Одобрявате ли приятеля й?

– Магдалена завърши криминалистика. Сега кара две години магистратура по същата специалност във Военна академия в София. Търси си и работа, която да съчетава с учението. Приятелят й е прекрасен, добър и много умен младеж. Бяхме заедно на празниците в Бургас. Говорих тогава с майка му и казах: „Благодаря за прекрасното момче, което сте възпитали!”

Не кроят планове с Магдалена за сватба, а не ги и натискам. Ако решат, да се женят, а дойдат ли и внучетата, ще бъда щастлива. Като ги гледам обаче, не са се разбързали.

– Появи ли се мъж в живота ви?

– Никога повече няма да говоря по тази тема. Приключила съм още преди години с коментарите по въпроса. За всичко друго съм повече от откровена.

– Липсва ли ви актьорството? При покойния директор на Бургаския театър Борислав Чакринов играехте често в представления…

– Бургаският театър осиротя задълго, след като си отиде от този свят Борето Чакринов. Вече има нов директор, с когото се запознах. Започнаха да се репетират нови постановки. Обичам всички в театъра. Приключихме със спектакъла „Съвсем проста история”, в който участвах и аз. Ако в бъдеще ме поканят пак за роля и съм сигурна, че мога да се справя, ще приема с радост.

– Отдръпнахте се от фестивала „Бургас и морето”, на който помагахте дълги години. Трудно ли взехте това решение?

– Не. Няколко пъти съм си тръгвала, казвайки, че повече не мога. Този път чашата преля. Ядосах се. Човекът, който вдигна панаира на фестивала през 2024-та, е на предпоследно място. Казах да изкарат резултатите и да докажат, че претенциите му са неоснователни. До днес не мога да си обясня защо закъсняха с това. Говорих, говорих, но нямах потвърждение от екипа. На мен започнаха да ми пишат разни съобщения: „Айде ма, изкарай резултатите“. Имаше и други неща, които медразнеха, затова реших да се отдръпна. През годините съм отнасяла цялата неудовлетвореност на толкова много хора. Понеже съм си биткаджийка, все се опитвахда защитавам правдата.

Когато мъничко човече с нереални претенции изригне, се случват такива неща. Клетия ни фестивал „Бургас и морето” кой не го оплю и кой не се упражни отгоре му! Толкова много неща имам да разказвам за него… Обявявайки, че напускам „Бургас и морето“, си позволих да споделя няколко истории, а през годините е имало много драматични случаи, когато са ме плюли и плюли, защото другите мълчаха. Не мога да си трая, когато някой говори неистини. Това ме вбесява и веднага отвръщам. Никога не е имало далаверки на фестивала. Плюят „Бургас и морето”, когато не вземат награда или песента им не е одобрена за участие. Когато обаче се класират за конкурса и са сред победителите, сипят хвалебствия.

– Има ли вариант да размислите и да се върнете в екипа на фестивала?

– Струва ми се, че не. Човек трябва да знае кога да си тръгне. Винаги ще обичам „Бургас и морето”, но повече няма да участвам там в никаква роля. Стана един много тъжен фестивал. На него се ражда песен, която се изпълнява и слуша само на сцената му и след това животът й приключва. С много малки изключения е така.

– В последните години увеличиха ли се приятелите ви, или намаляха?.

– Дълго приемах всеки познат като мой приятел. Истината е, че все още имам много приятели, но вече успях да отделя истинските такива от познатите. През годсините се разделих с трима души. Пандемията и някакви други събития ми дадоха урок, че на маса всеки може да ти е приятел, но когато дойде изпитание, се разбира всичко. Човек, който. е предал веднъж, е предател за цял живот.

– С Виктор Калев откога сте приятели?

– Има вече 20 години. Преди време бяхме в Канада. Той не се страхуваше да пътува със самолет за разлика от мен. Всички пасажери спяха в салона, само аз не можех да затворя очи. В един момент самолетът попадна в турбуленция и започнах да викам: „Ох, майко, ох, майко!”. Виктор се събуди и се изплаши и той. След това си призна, че съм успяла да му предам своя страх. Драго Драганов също ми е много близък. С него се чуваме всеки ден по телефона.

– А Левон Манукян все още ли го броите като свой приятел?

– С Левко си поддържаме връзка. Срещали сме се, пили сме кафе и сме си говорили. Питала съм го дори дали иска да отидем някъде, където няма да ни виждат много хора. Той тогава ми отвърна: „Не, аз няма от какво да се срамувам!“. Приятели сме си. В момента той работи върху нов театрален проект – „Аферата”, чиято премиера ще е на 5 и 6 март. Не че някой ме пита, но не съм съгласна всички новини да започват с аферата „Манукян”. Айде леко, малко по-полека, както казваше един мой колега. Продължавам да мисля, че Левон няма вина, а има други замесени и разни схеми, които няма как да знам. Вярвам му. Убедена съм, че е почтен човек. Изведнъж най-големият аферист в България се оказа той, но истината ще излезе наяве и ще бъде оправдан. Изцапаха. му името, прекалиха.

– С певеца и импресарио Владислав Славов, от когото са пропищели доста хора във вашия бранш, имате ли все още проблеми?

– Когато избухна историята с Левон Манукян, написах пост в интернет, който беше споделен от доста хора. Имаше реакции от осанна до разпни го за Левко, както и за мен. Мои приятели ми изпратиха скрийншот на коментар на Владислав Славов. Текстът гласеше: „Защото тя е участвала в тази далавера“. Толкова може да роди това момче. Понякога ми изпращат негови изцепки, които прави в телевизията, в която работи. Не знам кой зрител слуша и гледа това, което той представя. Чат-пат пуска коментари във фейсбук, за които просто нямам думи. Неговото единствено оръжие е да докладва, да прави доноси. Жалка история. Не мога да разбера защо и кой му се връзва.

– Обичате ли подаръци? Има ли такива, които са безценни за вас?

– Преди години батко ми подари електронен часовник. Към него беше добавил бележка: „Нека той отчита от сега нататък само щастливи моменти за теб“. До днес си я пазя. През годините съм получавала две-три писма, които буквално са ме хващали за гърлото. Тях и бележката от батко ги съхранявам при важните си документи. Винаги, когато счупя някоя чаша, чиния или разни други предмети, ги изхвърлям незабавно. Изключение е една ваза. Купих си я с парите от наградата, получена от конкурса при Ева и Гого, на който ме чу да пея Стефан Диомов. Въпросната ваза е изключително красива. Преди години я счупих малко, но я залепих и до днес си е вкъщи. Страшно държа на нея.

– Шофирате ли редовно? Кога си купихте първата кола?

– През 2006-а си взех първата. Купих я на партия с един верен приятел – Дичето, който ми беше като брат. За съжаление, той е покойник днес. И двамата нямахме достатъчно пари всеки да си вземе негов автомобил, та заедно се сдобихме с „Пежо“ комби. След няколко години си купих „Митсубиши грандис“ – много удобна кола. През годините съм сменила няколко автомобила. Притежавам шофьорска книжка от 2009-а, но не сядам зад волана. Имам си шофьор на заплата. С колата ми основно пътуваме по участия из страната.

Източник: Уикенд