Преп. Мартиниан се е родил в Кесария и дълги години прекарал в молитви и борба с изкушенията. Заради човешките си слабости избягал на скала в морето в пълно уединение.

Един ден девица, оцеляла при корабокрушение, споходила Мартиниан и той се хвърлил в бурното море, за да спаси душата си от греха. Тогава Господ му изпратил делфин, който го изнесъл на брега.

Бог му показал друг път – да броди из целия свят и да проповядва словото му. Светецът обходил 164 страни и умрял в Атина.

Кратко животоописание

Преп. Мартиниан бил родом от Касария ПалестинскаРечник. На 18 години отишъл в пустинята и след 25-годишно подвижничество почнали да му се явяват бесовски изкушения. По чудо спасяван, избягал от онова място и за две години обходил 164 града. Тъй, в непрестанно пътуване, продължил подвига си – проповядвал и наставлявал. Починал в Атина в 422 година.

Житие на св. преподобни Мартиниан и на светите жени Зоя и Фотиния

Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария ПалестинскаРечник. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения.

Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.

Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.

10 имена празнуват имен ден днес. Това са Евлоги, Евлогий, Живка, Зоя, Светлана, Фотина, Мартин, Мартиниан, Мартиниян и Марти.

В памет на преподобния наш отец Мартиниан и светите жени Зоя и Фотиния

В Палестина, близо до град КесарияРечник, има една планина, която се нарича „Ковчежното място“. Много пустинници се подвизавали на нея и сред тях – преизпълненият с Божествена благодат, блажен и достохвален монах свети Мартиниан.

От дете той обикнал Бога и заживял монашески живот. Прекрасният юноша на осемнадесет години оставил града и роднините си, отрекъл се от светската суета и предпочел безмълвното пустинно житие. Той живеел подобно на безтелесните ангели и прекарал на планината двадесет и пет години.

Заради добродетелите си се удостоил от Бога с дар на изцеления и по неговите свети молитви мнозина се изцелявали от различни болести, обзетите от зли духове идвали при него и се освобождавали от козните на лукавия. И много други чудеса вършел Бог по молитвите на Своя угодник. От ден на ден Мартиниан все повече преуспявал в подвизите си, славата за добродетелния му живот се ширела далеч извън пределите на страната и всички, които чували за него, го посещавали за душевна полза.

Но врагът на човешкия род – дяволът, не могъл да изтърпи добродетелта на младия подвижник, преукрасен с духовни подвизи. Отначало той започнал всячески да изкушава блажения и се опитвал по различни начини да го уплаши. После древният завистник употребил оръжието, с което някога прогонил Адам от рая, защото желаел да прогони и този подвижник от безмълвната пустиня и да го лиши от вечно блаженство. […]

Веднъж неколцина жители па Кесария разговаряли за добродетелното житие на Мартиниан и много се учудвали на неговото мъжество и търпение. Една блудница случайно чула беседата им, по дяволско внушение пристъпила към тях и казала:

– Защо толкова се удивлявате от живота на този подвижник? Нима той е толкова твърд в добродетелта? Ако поискам, мога да го поклатя, както вятърът поклаща лист от дървото. И какво толкова достойно за похвала намирате в него? Това ли, че подобно на див звяр живее в пустинята, защото не е в състояние да се бори с похотта на плътта и светските съблазни в града?

Какво чудно има, че остава безстрастен, като не вижда жена? Вие сами знаете, че без огън сеното няма да изгори. Чудно би било, ако сеното не се запали, когато го сложат до огън. Така трябва да се разсъждава и за този човек. Но ако отида при него и той остане все така безстрастен и не се съблазни от красотата ми, тогава ще бъде велик не само пред хората, но и пред Бога и Неговите ангели.

После тя се обзаложила с тях за пари и се завърнала в дома си. Тук свалила богатите си одежди, облякла стари и скъсани дрехи, покрила главата си с вретище и се препасала с въже.

А скъпите си дрехи, пръстени и обеци, златни гривни и мъниста – всичко, което прелъстява ума и очите на юношите, сложила в една торба и взела със себе си. Вечерта тръгнала от Кесария и през нощта дошла в пустинната планина, където живеел преподобният. Нощта била дъждовна и бурна. Тя се приближила до килията на Мартиниан и притворно простенала:

– Помилуй ме, рабе Божий! Не оставяй да бъда изядена от зверовете. Изгубих се в пустинята и не зная накъде да вървя. Бъди милосърден, съжали ме в бедата и не се погнусявай от мене, грешната, защото и аз съм Божие създание. Моля те, свети отче, не ме оставяй без помощ.

Това и много друго нареждала тя с плач и вопли. Блаженият Мартиниан отворил прозорчето си, погледнал я и като видял, че облечената във вехти дрехи жена стои под проливния дъжд, си помислил:

– Горко на мене, окаяния грешник. Днес ми предстои изкушение: или трябва да изпълня Божията заповед, която ни призовава към милосърдие, или трябва да наруша монашеския си обет. Ако не приема в килията си изпадналата в беда жена, ще я изядат зверовете или пък ще умре от студ. Тогава ще оскверня душата си и ще стана убиец. Но ако я пусна в килията си, се боя да не ме постигне изкушение. Тогава ще оскверня и тялото, и душата си и ще бъда нечист блудник пред моя Господ. […]

Той се помолил, отворил вратата и въвел жената в килията си. После наклал огън, предложил й да се сгрее, донесъл финикови плодове, които откъснал от дървото, растящо недалеч от килията му, и казал:

– Жено, хапни и се сгрей край огъня, а на сутринта си иди с мир.

После я оставил във външната половина на килията, отишъл във вътрешната и затворил вратата. В третия час на нощта, както обикновено, започнал да пее псалми и молитви, а след това легнал на земята и заспал. Но през онази нощ сатаната го смутил с плътска похот.

В полунощ жената станала, извадила всичките си украшения и ги сложила, за да прелъсти светия. Тя прибрала дрипите си в торбата и чакала Мартиниан да дойде при нея. На сутринта светият излязъл от своята половина на килията, за да я изпрати. Като я видял в богати дрехи и украсена, той не я познал. Ужасен, той спрял на прага, дълго мълчал и накрая й казал:

– Коя си и откъде си дошла? Какви са тези бесовски одеяния? […]

– Аз съм от Кесария Палестинска, много съм слушала за теб и за твоята красота и сърцето ми се разгоря от любов към тебе.

Заради теб изминах дълъг път. За какво е твоето въздържание, защо трябва да умъртвяваш тялото си с толкова строг пост? В кои книги открихте заповедта да не ядете, да не пиете и да не се жените? Нима апостол Павел не е казал: „бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто“ (Евр. 13:4). Кой от пророците се е лишил от Царството Небесно заради това, че е имал жена?

Нима великият и дивен Енох не е бил женен? А той е бил грабнат на небето и не е видял смърт дори до днес (Бит. 5:24; Евр. 11:5). Праотецът Авраам имал три жени и бил наречен дори приятел Божий, нещо повече – сподобил се да приеме в шатрата си Самия Бог в три Лица (Бит. 18). Бил женен и Исаак, този първообраз на Христа (Бит. 24:67). Иаков имал две жени и две наложници, а той се борел с ангел и се удостоил да види Божията слава (Бит. 22).

Нима не бил женен Мойсей, върховният пророк и Божий служител (Изх. 2)? А той беседвал с Бога, освободил еврейския народ от тежкото робство на другоплеменници и се сподобил с Царството Небесно. Също и Давид и други пророци и свети мъже имали законни жени и чеда и всички се въдворили в Царството Небесно.

[…] Слушайки думите на тази жена, или по-добре да се каже – на дявола, защото древният човекоубиец говорел чрез нейните уста, Мартиниан започнал да се колебае и да се скланя към грях. Накрая той й казал:

– Почакай малко, защото обикновено при мене идват хора за благословение. Ще погледна дали не е дошъл някой, за да не ни видят. От Бога не можем да скрием нашия грях, нека поне го скрием от хората, за да не ни хулят и осъждат.

Той излязъл от килията, застанал на камъка, който се намирал пред нея и започнал внимателно да оглежда пътя. Но Човеколюбецът Бог не иска погибелта на никого. Той не презрял и трудовете на свети Мартиниан, започнати от младини, спомнил си неговите молитви, подал му Своята помощ и променил злия му помисъл на добър. Блаженият слязъл от камъка, намерил една изсъхнала съчка и я занесъл в килията си.

Сложил я сред нея и я запалил. Когато огънят се разгорял силно, светият свалил сандалите си, стъпил в пламъка и стоял така дотогава, докато не започнало да изгаря цялото му тяло. После излязъл от пламъка и казал, сякаш укорявайки самия себе си:

– Мартиниане, приятен ли е този временен огън? Приятно ли е това мъчение? Ако можеш да го изтърпиш, тогава пристъпи към тази жена. […]

Така говорел на себе си. Щом болката му започнала да утихва, той отново стъпил в огъня и стоял там толкова, дълго, колкото било възможно. […]

А жената се удивявала как заради спасението си светият сам влязъл в огъня. Тогава сама си спомнила за съгрешенията си и духът й се пробудил като от сън. Тя раздрала одеждите си, скъсала всичките си украшения и ги хвърлила в огъня, отново се облякла в старото вретище, паднала в нозете на свети Мартиниан и със сълзи започнала да му говори:

– Рабе Божий, прости окаяната грешница! На тебе ти е известно колко силни и многообразни са козните на дявола. Той ми внуши мисълта да те изкуша. Помоли се за мене, свети отче, та по твоите молитви и аз, голямата грешница, да получа спасение. Знай, отче, че вече няма да се върна в града, няма да вляза в дома си, няма да видя роднините и познатите си. Не, твърдо реших да оставя скверните си дела и да се погрижа за спасението на окаяната си душа. […]

Тя се поклонила на светия и си тръгнала, а той се завърнал в килията си, където започнал със сълзи да се моли на Господа. А жената вървяла и с плач се молела на Бога да я настави по пътя на спасението. Чак късно вечерта на другия ден тя стигнала във Витлеем.

Отишла в манастира ма блажената Павла, поклонила й се и разказала за всичко, което се случило. Като чула нейния разказ, блажената прославила човеколюбеца Бог, с радост я приела в манастира си и всеки ден я поучавала и наставяла по пътя на спасението. А жената започнала толкова ревностно да се подвизава и да пости, че много пъти блажената й казвала:

– Чедо, щади плътта си, за да не изнемогне, старай се да можеш до край да се подвизаваш в постничество.

Но тя не отслабвала подвизите си. Малко преди кончината си блажената Зоя – така се наричала жената – молела Господ да й открие дали е прието покаянието й. За да извести своята милост, човеколюбивият Бог й дал дара да изцелява. […]

Преподобният Мартиниан оздравял от изгарянията си едва след седем месеца. После започнал да размишлява така:

– Ако не си отида оттук, лукавият враг няма да ме остави и няма да ми даде покой. Трябва да заживея на такова място, което е недостъпно за жени.

[…] Той се осенил с кръстно знамение, излязъл от килията си и тръгнал към морето. […] Когато стигнал до пристана, той намерил един богобоязлив собственик на кораб и му казал:

– Брате! Не знаеш ли в морето някой малък и необитаем остров?

Човекът отвърнал:

– Защо питаш? Защо ти е нужно това?

– Желая да оставя суетния свят и да поема подвига на безмълвието – казал Мартиниан, – но не познавам място, което да е подходящо за това.

Морякът отговорил:

– Има едно такова място, но то е страшно: насред морето се издига висока скала, а земя не се вижда.

– То е подходящо за мене – отвърнал блаженият – и там искам да се заселя, защото е недостъпно за жена.

[…] Човекът разбрал, че пред него стои свят мъж и обещал да изпълни всичко, за което го моли. Те се качили на кораба и отплавали към пустинното място. При благоприятен попътен вятър привечер стигнали скалата. Като я видял, блаженият се възрадвал духом и възхвалил Бога. […]

Блаженият останал да живее под открито небе, търпеливо понасяйки жегата през деня и студа през нощта. Два или три пъти в годината морякът му донасял хляб и вода. А блаженият Мартиниан живеел на скалата и се радвал духом, че се е избавил от светската суета. Той денем и нощем възхвалявал Бога и непрестанно се поучавал в Богомислие.

Той пребивавал на тази скала шест години, претърпявайки заради спасението си дъжд, студ и пек. Но дяволът не прекратил козните си. Той въвел светия в друго, още по-тежко изкушение.

Веднъж дяволът видял, че по морето плава кораб, на който имало мъже и жени. Той вдигнал буря и силен вятър, хвърлил кораба към една скала и го разбил. Всички пътници потънали и само една девица успяла да се хване за някаква отломка и доплавала до скалата, където живеел Мартиниан. […]

После подал ръка на девойката и я извел на скалата. Като видял, че тя е много красива, свети Мартиниан казал […]:

– Наистина, не може на едно място да останат огън и сено, невъзможно е ти и аз да живеем тук заедно. Остани и не се бой от нищо. Тук има хляб и вода, които доставя един моряк, и той ще дойде след два месеца. Разкажи му за всичко, което се случи, а той ще те вземе на кораба и ще те остави на брега.

[…] С тези думи се хвърлил в морето и заплувал. По Божия промисъл два делфина го вдигнали на гърбовете си и го понесли през вълните и го изнесли на сушата. […]

Блаженият тръгнал от едно място на друго, от град на град. Така, в постоянно странстване, той прекарвал живота си. Не носел със себе си нито жезъл и торба, нито хляб, дрехи или пари – с една дума нищо, което е необходимо за нашия живот.

Когато влизал в някой град или село, той питал кой от жителите му се отличава с благочестие, отсядал при него и приемал храна от него. Нощувал там, където го застигане нощта: в пустинята или в полето, и при това лягал да отдъхне за съвсем кратко. За две години той посетил сто шестдесет и четири града и накрая дошъл в Атина. […]

Там свети Мартиниан завършил с чест земното си поприще, опазил вярата и се удостоил да получи венеца, приготвен за него в Царството Небесно.

Кой не ще се удиви на този подвижник, кой не ще прослави паметта му! До края на дните си той се подвизавал, за да спаси душата си, и дори доброволно се подложил на мъчения.

Тогава още нямало гонения против християните, но светият сам поел мъченичеството. Той победил дявола и разрушил козните му, станал сам гонител на себе си и доброволно се подложил на страдания. Наистина той трябва да бъде наречен мъченик и добър страдалец, защото с временния огън преодолял вечния. […]