България
Наталия Киселова – спасителят на имунитети
Десет. Толкова е броят на народните представители от 51-то Народно събрание, чийто имунитет е поискала прокуратурата до този момент.
Депутатите са от различни парламентарни сили, като осем от тях сами свалиха защитата си от наказателно преследване. Двама обаче – Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, които са видни представители на групата на АПС, приютила дерибеите на Ахмед Доган, упорито отказват да го направят.
Още по-срамното е, че мнозинството в парламента вече веднъж също отказа да им го свали. А сега – когато прокуратурата за втори път внесе искане да им бъде отнета защитата, парламентарният шеф Наталия Киселова тупа топката и отказва да вкара тази точка в дневния ред на Народното събрание. Отново. Подчертаваме това, защото по същия начин тя отказваше да го направи и първия път.
Така при положение, че първото искане беше внесено още през ноември, то беше гласувано в пленарна зала цели два месеца по-късно. Второто беше вкарано на 4 февруари, а три седмици по-късно продължава да отлежава в деловодството на НС без изобщо да е придвижено.
Защо?
Отговорът на този въпрос е многопластов, но преди да стигнем до него, е добре да се напомни за какво точно бяха поискани имунитетите на тези двама народни представители.
Джейхан Ибрямов се записа за историята като първият народен представител в най-новата ни история,
хванат да взема подкуп на местопрестъплението.
Депутатът на Доган, известен и като негов ковчежник, беше арестуван на 2 октомври на столичен паркинг с ръце, маркирани от 100 000 лева рушвет от белязани банкноти. Маркировката светнала, защото Ибрямов не само взел, но и броил парите, дадени му от бизнесмен като първа вноска от общо 400 бона поискан подкуп за уреждане на обществена поръчка.
Самият депутат пък възнамерявал да ползва парите – по данни от СРС-та и свидетелствата на бизнесмена, за пазаруване на гласове.
Или иначе казано – Ибрямов е еманация на най-порочното явление на Прехода. А именно -корупция и търговия на влияние (в това число с държавни тайни и класифицирана информация на НАТО) по високите етажи на властта.
Срещу Ибрямов има две повдигнати обвинения- за измама и за търговия с влияние. Отделно върви проверка по показания на свидетеля по делото, че пред него депутатът е обяснил, че
с Доган дори са обсъждали убийството на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски,
но това щяло да стане „по-нататък“, когато намерят „парите за това“.
Доказателствата срещу „ковчежника на Доган“ са толкова сериозни и подплатени, че два съдебни състава потвърдиха наложената му мярка за неотклонение „арест“. А самият той не е зад решетките само, защото беше избран за депутат и използва имунитета си, за да се отърве от правосъдието.
Ибрямов впрочем явно много добре знае това и именно по тази причина отказва сам да се лиши от защитата си от наказателно преследване. Какъвто е случаят и с Марио Рангелов, чиято защита е поискана за търговия с гласове.
И докато едва ли някой е очаквал нещо по-различно от представителите на „дерибейския кръг“ около Доган, повече от абсурдно е Народното събрание да е техен съучастник в опита да се спасят от правосъдието, използвайки имунитетите си като смокинов лист.
Въпреки това, на 24 януари, с гласовете на 160 парламентаристи от групите на ГЕРБ, БСП, ИТН, АПС, „Възраждане“ и половината група на ПП-ДБ, НС отказа да им свали защитата. Акт, който трудно може да се определи с дума, различна от „срамен“.
Още по-срамно обаче е поведението на парламентарния шеф Наталия Киселова, която въпреки че е преподавател по конституционно право в Софийския университет, най-нагло гази и Конституцията, и правилника на Народното събрание, отказвайки вече три седмици да внесе в пленарна зала второто искане на прокуратурата за сваляне на имунитетите на Ибрямов и Рангелов.
Необясним на първи поглед отказ, предвид факта, че от държавното обвинение са приложили нови доказателства и съответно НС трябва да разгледа и тях.
Всъщност поведението на Киселова може да е необяснимо от правна гледна точка, но е напълно закономерно предвид
обвързаностите й със задкулисния кръг, който в момента защитава Ибрямов и Рангелов.
А именно – медиите, политиците и активистите от НПО-та, част от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев.
Преди да стане парламентарен шеф по номинация на БСП, Киселова беше позната в общественото пространство главно като съветник и секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев. Длъжност, която тя изпълняваше в първите няколко месеца и от мандата на настоящия президент Румен Радев.
Малцина помнят обаче, че нейната „звезда“ изгря през 2013-2014 г. покрай акциите на „Протестна мрежа“ и т.нар. „ранобудни студенти“ по окупирането на сградата на Софийския университет.
Те бяха дирижирани именно от кръга „Капитал“ и реализирани от активисти на свързаните с него НПО-та, едно от основните сред които Българският институт за правни инициативи (БИПИ).
Организация, от чийто среди стартира кариерата в изпълнителната, а след това и в законодателната власт на бившия правосъден министър и лидер в оставка на „Да, България“ Христо Иванов.
Дори бегъл поглед в сайта на БИПИ показва, че в продължение на дълги години Наталия Киселова редовно си е взаимодействала с организацията.
Тя е научен редактор на анализи на БИПИ, а също и гост в подкаста на института. Факт, който до голяма степен обяснява защо сега откровено гази Конституцията и Правилника на НС, според които депутатите имат само функционален имунитет.
А веднъж поискан той, парламентарният шеф трябва да вкара искането на прокуратурата за гласуване в пленарна зала.
За задкулисието обаче не законността и правосъдието са важни, а да брани „своите“. Дори на цената да превърне най-висшата институция в държавата – парламента, в спасителен остров за престъпници.
Блиц
България
Еврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
Еврото промени начина, по който се извършват плащанията в България, но за домакинствата важен остава и въпросът как се движат цените. Смяната на валутата променя сумите, с които хората боравят, и прави сравнението на разходите част от ежедневното управление на бюджета.
Новата валута променя сметката, не непременно покупката
При плащане в евро потребителят вижда стойността на покупката в новата валута. Това е промяна в начина, по който се представят и отчитат сумите, но само по себе си не показва дали дадена стока или услуга е поскъпнала. За да се прецени промяната, трябва да се сравняват цените на един и същ продукт или услуга, а не само числата, изписани на етикета.
Разликата е важна и при проследяването на личните разходи. Сметки, покупки и месечен бюджет трябва да се разглеждат в една и съща валута, за да е ясно каква част от дохода отива за храна, транспорт, жилище и други нужди. Така промяната на паричната единица не се смесва с реална промяна в покупателната способност.
Цените остават ключови за семейния бюджет
За домакинствата водещият въпрос е колко могат да купят с наличния си доход. Затова вниманието към крайната цена остава важно и след промяната на валутата. Полезно е да се гледа и цената за еднакво количество или мерна единица, особено когато опаковките са с различен грамаж или обем.
При регулярните разходи сравнението във времето може да помогне да се открои дали бюджетът се натоварва повече. Отделното следене на големите пера — например сметки и хранителни покупки — дава по-ясна представа от общото усещане, че разходите са се увеличили. Самото изписване на сумите в евро не е достатъчно, за да се направи такъв извод.
Какво да следят потребителите
При покупка е разумно да се проверяват крайната сума и данните на касовата бележка. При планиране на разходите помага и записването на повтарящите се плащания в една валута, вместо смесването на стари и нови стойности. Така сравнението между отделни месеци е по-разбираемо.
Еврото промени паричната рамка на ежедневните плащания, но не отменя нуждата от внимателно следене на цените. За домакинствата решаващо остава съотношението между доходите и реалните разходи, а не само начинът, по който сумите са изписани.
България
Промените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
Промените в цените на стоките и услугите се отразяват пряко върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България. Когато поскъпнат често купувани продукти или сметки, семействата може да се наложи да преразгледат разпределението на средствата си, дори без да променят обичайните си навици.
Как ценовите промени се отразяват на бюджета
Влиянието не е еднакво за всички домакинства. То зависи от доходите, броя на членовете на семейството и дела на разходите за храна, жилище, транспорт и други основни нужди. Промяна в цената на дадена стока може да има по-осезаем ефект за домакинство, което я купува често или трудно може да се откаже от нея.
Когато разходите за основни нужди нараснат, за други покупки или заделяне на средства може да остане по-малко. Обратното също е възможно: по-ниска цена на отделен продукт носи облекчение, но не непременно компенсира поскъпване в други категории. Затова общото усещане за промяна зависи от целия набор от разходи, а не от една цена.
Как домакинствата могат да следят разходите си
Практична отправна точка е периодичното проследяване на ежедневните покупки и сметки. Така по-лесно се вижда кои пера заемат най-голям дял от бюджета и къде има възможност за промяна. Сравняването на цени и планирането на покупките също могат да помогнат за по-добър контрол върху разходите, без да гарантират, че общият бюджет ще остане непроменен.
За да се прецени реалният ефект от движението на цените, е полезно да се разглеждат разходите в контекста на конкретното домакинство и неговите доходи. Без данни за определени стоки, период и групи потребители не може да се посочи колко точно се е променил семейният бюджет. Най-ясната картина идва от редовното сравнение на собствените разходи във времето.
България
Еврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
Еврото вече е в обращение в България, а цените и заплатите се изразяват в новата валута. Самата смяна на лева с евро не означава автоматично поскъпване или увеличение на доходите: за домакинствата значение има как се променят цените спрямо възнагражденията им.
Как се превалутират цените и доходите
При преминаването към еврото левовите суми се преизчисляват по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лева. Така стойността на стоките, услугите и заплатите се представя в друга парична единица, но самото превалутиране не променя покупателната способност на сумата. Например доходът, записан в евро след преобразуването, трябва да отговаря на същата стойност в левове.
Това важи и за ежедневните разходи. При сравнение на цените потребителите могат да преизчислят левовата стойност, като я разделят на официалния курс. Същественото е не само числото на етикета, а дали сумата е коректно преобразувана и как тя се съпоставя с цените на други стоки и услуги.
Заплатата в евро сама по себе си не показва дали човек е станал по-богат или по-беден. За това са важни реалните доходи — доколко възнаграждението покрива разходите за храна, жилище, транспорт и останалите нужди. Ако цените растат по-бързо от доходите, покупателната способност намалява независимо от валутата, в която са изписани сумите.
Какво може да движи цените
Промяната на валутата не е единственото обяснение за движението на цените. Върху тях влияят разходите на производителите и търговците, търсенето, предлагането и други икономически фактори. Затова отделно поскъпване не доказва само по себе си, че причината е еврото.
В същото време превалутирането и закръгляването могат да направят дребни разлики по-видими за купувачите. При сравнение е полезно да се гледат конкретни количества и цени, а не само стойността на цялата сметка. Така по-лесно се установява дали дадена стока действително е поскъпнала или промяната идва от изписването на сумата в евро.
За да се прецени общото отражение върху домакинствата, са нужни данни за цените и доходите във времето. Няколко отделни покупки или промени в касовата бележка не са достатъчни, за да се направи извод за движението на цените в цялата икономика.
Какво означава промяната за домакинствата
В първите месеци след смяната на валутата хората трябва да свикнат с новите номинални стойности и да преизчисляват навиците си за харчене. По-ниското число в евро не означава непременно по-евтин продукт — важно е то да се сравнява с левовата цена по фиксирания курс.
За бизнеса е важно коректно да представя стойността на стоките и услугите, а за потребителите — да следят реалните промени в бюджета си. Еврото променя начина, по който се плаща и записват сумите; дали доходите стигат за повече или по-малко се определя от съотношението между възнагражденията и разходите.
-
България4 седмици agoЕврото вече е в обращение: как се отразява на цените и заплатите
-
България1 месец agoБанковите такси тежат на семейния бюджет: как клиентите да сравнят разходите си
-
България1 месец agoЦените и лихвите променят разходите на домакинствата и бизнеса в България
-
България4 седмици agoПромените в цените влияят върху семейния бюджет и ежедневните разходи на домакинствата в България
-
България4 седмици agoЕврото промени плащанията в България, а цените остават във фокуса на домакинствата
