През XVI в. Сюлейман Великолепни декорира външните стени и свода на храма Кубат ас Сахра в Йерусалим с 45 000 сини и златни фаянсови плочки. Така султанът демонстрира изяществото на ислямската архитектура. Фаянс, произведен по негово време, може да се види и в Пловдив. 

„Тази чиния излезе преди години при археологически разкопки на Форума, където сме работили в екипа на Елена Кесякова. Подобни чинии има само в двореца Топкапъ, направени са между 1550 и 1555 година”, твърдят братята археолози Румен и Росен Иванови. Тези находки според тях са на път да пренапишат историята на османското владичество в града на тепетата и да добавят още интересни факти, съобщава „Марица“.

Сюлейман Великолепни имал приказен дворец във Филибе. Султанът спирал тук по време на завоевателните си походи на запад, а разкошният сарай съвсем не бил някаква дървена постройка ​- твърдят археолозите Румен и Росен Иванови.

Братята близнаци, които от години проучват ислямските находки под тепетата, твърдят, че са достигнали до тези открития в свои дългогодишни проучвания по темата. Загадка за науката или още недоказани факти – за разплитането им двамата често пътуват до Истанбул, където издирват стари документи от архиви и библиотеки.

Миниатюри разбулват мистерията

Две миниатюри, открити в истанбулските архиви, са на път да потвърдят това любопитно откритие. Първата изобразява сцена от лов на глигани, където Сюлейман I е в компанията на синовете си Мехмед и Селим. На втората виждаме Сюлейман I в една от градините на двореца му във Филибе. И двете миниатюри са част от „Хюнюрнаме”, или „Възхвала на султана” – ръкопис, излязъл няколко години след смъртта на владетеля.

„С тези миниатюри за първи път имаме доказателството за това как е изглеждал дворецът”, твърдят Румен и Росен. Двамата археолози тръгват по следите на тази необичайна история, за да стигнат до библиотеката на султана в прочутата му джамия „Сюлеймание“ в Истанбул. Там откриват потвърждение на своето разследване в няколко книги.

Едната е „Българите през XVI век”: „Към забележителностите на някогашния Пловдив спадал и построеният тук султански сарай. До 1566 г., когато се предвиждало разширяването му за сметка на нови кухненски помещения, той включвал в своите граници 2400 аршина земя. Поддържането на сарая е възложено на жителите от близкото село Коматево”, става ясно от книгата.

Сарай във Филибето

Този, но и други исторически документи потвърждават, че султан Сюлейман I, който управлявал Османската империя от 1520 до 1566 г., минавал през Филибе при походите си към Западна Европа, а сараят му тук се мерел по хубост с двореца в Одрин.

Войници от близките села обгрижвали  покоите на султана.

„Открих двореца на султан Сюлейман във Филибе – съобщи въодушевено в доклада си за вакъфската култура в исляма турски учен, посетил Пловдив в края на 2024 година по повод на голямата международна конференция.

Форумът беше посветен на ислямското културно наследство в Пловдив с организатори Висшият ислямски институт в партньорство с Тракийския университет в Одрин, Фондацията за изследване на ислямските науки в Истанбул, Държавната агенция „Архиви“ и НБ „Иван Вазов“.

Други съвременни турски историци също поддържат тезата, разказвайки как този сарай бил обграден от 100 декара градини. Конюшните му също били внушителни ​- те заемали северните части от града, някъде в чертите на днешния квартал „Кършияка“ (в буквален превод от турски „отсрещен бряг”).

Конюшните представля​вали „голям четириъгълен обор”, построен от тогавашния велик везир Ибрахим паша (Немски и австрийски пътеписи за Балканите 1979: 147), твърди Кръстьо Йорданов в своя статия за Селищата с войн​ишко население. „Конюшните побирали 800 коня, а според „по-късни свидетелства от ХVІІ век на англичанина Хенри Блаунт (Английски пътеписи за Балканите) и османския пътешественик Евлия Челеби (Пътуване на Евлия Челеби) в този обор се отглеждали и близо 5-6 хиляди камили, които също били използвани във военните походи за превоз на товари”.

Неслучайно дворецът е построен във Филибе. Пловдив винаги е бил стратегическо място между Изтока и Запада, а османците също оценили този факт – султанът минавал оттук при походите си към завоюването на Белград и други територии на запад.

„През 1564 г. българи от Коматево и близките села пуснали писмо до султана, в което се жалвали, че земите им са окупирани за строителството на нов дворец. Молбата им била Сюлейман I да вземе някакъв компромисен вариант. Само че в Османската империя земята се измервала в мера и както се казва – и имотът, и животът зависели от султана. Първи разказват за тази случка българските историци в документи, публикувани още през 70-те. Заслугата е на проф. Елена Грозданова и книгата  „Българите през XVI век”.

Със сигурност дворецът е построен между 1564 и 1566 г., убедени са археолозите Румен и Росен Иванови и показват писмото на Сюлейман I от 8 декември 1564 г., ​ ко​ет​о султанът отговаря на българите така: „Мястото и ливадите в пределите на сарай-ъ амире (емирския, султански дворец) са наша мера. Каква е  причината да се предявяват претенции? (04.12.1564 Понеделник). „Сюлейман I умира две години по-късно, през 1566 г., значи някъде между тези две години е построен и дворецът. Самият той едва ли го е ползвал много, но тук идвали синовете му“, е заключението на братята археолози.

Къде се е намирал

Дворецът бил построен на земите между Пловдив и Коматево, твърди Кръстьо Йорданов, учен, работещ в Института за исторически изследвания. Логиката му е, че точно тук, в много от селата като Коматево и Извор, е имало войнишки селища, чиито обитатели помагали за поддръжката на султанските сараи.

Миниатюрите обаче дават друга версия за локацията, твърди Румен Иванов. „На едната се вижда как султан Сюлейман I е на лов за глигани. Той е на преден план, зад него има еничари и двамата му синове Мехмед и Селим. Алегорията е как султанът убива с една стрела три глигана, но извън възхвалата тук има още един интересен момент – минаващата наблизо река.

Според изследователите малко вероятно е това да е Марица, по-скоро е неин приток, а именно река Тъмръшка, или Първенецка. За нея пишат и авторите на книгата „Българите през XVI век” –  „водите на придошлата река разрушили обграждащите султанския сарай ровове, навеждат на мисълта, че той най-вероятно се е намирал на днешната Първенецка река, непосредствено до село Коматево. В такъв случай палатът би могъл да се окачестви като своего рода извънградска резиденция на османските султани”.

Братята археолози Румен и Росен Иванови обаче поддържат друга версия, базирана на карта от архива на НБ „Иван Вазов“.

„Дворецът е бил разположен около Младежкия хълм, потвърждава го и немска карта от 1876 г.  Върху нея пише Сарайтепеси, или хълмът на Сарая, това е Джендем тепе, или днешният Младежки хълм”, разказват Румен и Росен. Те съжаляват, че в района не са правени археологически разкопки, но евентуални проучвания тук биха могли да извадят на бял свят интересни артефакти.

„Едно е ясно – от двореца днес няма и помен, но не е изключено да попаднем на основите му”, казват специалистите в областта на османистиката. Със сигурност дворецът съществувал поне още 200 години, в XVII, дори в XVIII век, казва Росен Иванов.

Доказателството отново е в османските архиви, където той открива документи с приходите от лозята и овощните градини към двореца.

След това следите водят към Чалъковия род, по данни от XIX век. В тези години Османската империя е в дълбока криза, управляващите не смогвали да поддържат многобройните си имоти в границите ѝ. Така дворецът във Филибе бил изоставен, след това продаден и богаташите Чалъкови вероятно са купили част от имота.